Решение № 484 от 28.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Русе, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20234520200748 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш Серия Г №0053022, издаден от ОДМВР – гр.Р., против „СОЛАР-Т 2020“ЕООД, с ЕИК 206097937, с представляващ Т.Р.Р., за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 и на основание чл.638, ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Срещу електронния фиш е подадена жалба от „СОЛАР-Т 2020“ЕООД, чрез адв.П.Х.-упълномощен. Жалбата е допустима подадена в законоустановеният 14-дневен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН. В нея се твърди, че издадения срещу жалбоподателя електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени от съда.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, редовно призовани, не се явява представител. Депозират писмено становище, с което поддържат ЕФ.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевират становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.03.2023г., в 15.53ч., неустановено по делото лице управлявало МПС – т.а. марка „Ситроен Немо“, с рег.№**** по бул.“Т.“ в гр.Р. /посока център на града/, когато било заснето с автоматизирано техническо средство с фиксирана дата, час и заснемащо устройство №120ccd0. След провeрка в „Гаранционен фонд“ по ел. система, пол. служители установили, че за горното МПС – собственост на ю.л. няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. За установеното от АНО бил издаден ЕФ Серия Г №0053022, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 и на основание чл.638, ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

1

Същият бил връчен на 02.04.2023г. на управителя на фирмата Т.Р.Р., който упражнил правото си да го обжалва в законоустановения срок от връчването му.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Не се спори по делото, а се установява и от всички събрани доказателства, че към процесната дата - 25.03.2023 г. т.а. марка „Ситроен Немо“, с рег.№**** не е бил спрян от движение, но въпреки това е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това е видно от наличната към административнонаказателната преписка справка /л. 9/. Не се спори по делото също така, че собственик на процесния автомобил е именно ю.л. жалбоподател - „СОЛАР-Т 2020“ЕООД.

Законодателят обаче прави ясно разграничение между нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в Република България на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП / чл.647, ал.1 и 2 от КЗ/. За съставомерността на деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с бездействие и за определянето му във времето е необходимо да се установи, към кой момент е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия.

Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ , което е довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е допуснато смесване на съставите на две различни нарушения, което е недопустимо, което влече след себе си отмяна на ЕФ.

Освен горното от систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1 - наказаният субект да е собственик на МПС; 2 - за конкретното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3 да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач и 4 - управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП.

В светлината на горното основателно се явява и възражението на жалбоподателя за липса на точно словесно описание на вмененото му нарушение, доколкото липсва посочване на един от съществените елементи от състава на нарушението, а именно – управление на процесния автомобил.

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден 2 административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и спъсък за разноските, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с чл.63д, ал.3 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г №0053022, издаден от ОДМВР – гр.Р., против „СОЛАР-Т 2020“ЕООД, с ЕИК 206097937, с представляващ Т.Р.Р., с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 и на основание чл.638, ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Р. да заплати на „СОЛАР-Т 2020“ЕООД, с ЕИК 206097937, с представляващ управител Т.Р.Р. , съдебно - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3