Решение № 28 от 26.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. К, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. И. при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. И. Административно наказателно дело № 20255510201138 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид:

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № 8505180599 от 28.02.2022г.,издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна,редовно призована за съдебното заседание,не изпраща процесуален представител.Изпратила е писмено становище,в което моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.

Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема,че жалбата е процесуално допустима и по същество-основателна.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 28.02.2022г.в 07,49 часа било установено нарушение с ППС ТОВАРЕН 1

АВТОМОБИЛ СКАНИЯ Р 124 ЛБ,регистрационен номер *************,с обща технически допустима максимална маса 19000,брой оси 3,екологична категория ЕВРО 2,в състав с ремарке с общ брой оси 5,с обща технически допустима максимална маса на състава 0,в община К,по път I-5 км 199 + 527,с посока Нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването,но платената категория била помалка от измерената.Нарушението било установено с устройство № 20581

,представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,намиращо се на път I-5 км 199 + 527.

Прието е от административно-наказващия орган,че с това си деяние жалбоподателят е нарушил чл.139,ал.7 от Закона за движението по пътищата,поради което и на основание чл.179,ал.3а,във връзка с чл.187а,ал.5 от Закона за движението по пътищата АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 1800 лева.

Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява и потвърждава от приложените по делото писмени доказателства- справка за нарушения, 2 броя фотоснимки, справка за лични данни на нарушител, собственици и притежатели на МПС, протокол№ 28765/21 от 09.09.2021г,заповед № РД-11-983/13.09.2021г, с приложени към нея образци на електронен фиш, протокол за установяване годността за приемане, декларация за предоставяне на информация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, копия на лична карта, СУМПС и контролен талон, решение за анулиране на електронен фиш от 25.03.2025г, писмо рег. № НТУ/53-00-1395 от 25.03.2025г, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура / НТУ/“ с приложена към него таблица с ТОЛ декларациите за датата и часа на нарушението.

Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП /във връзка с която е посочената от АНО като нарушена норма на чл.139,ал.7 от ЗДвП/ задължава собственика да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по 2 чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,задължението се изпълнява от него.Посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл.139,ал.7 от ЗДвП посочва като субект на задълженията,визирани в нея, водачът на пътното превозно средство.В обжалвания електронен фиш е посочено,че нарушител е Т. А. П..Посочено е,че с описаното ППС е установено нарушение на посочените дата,час и място. От така отразеното от АНО не става ясно какво качество е имал жалбоподателят Т. А. П.-собственик,ползвател,водач в момента на установяване на нарушението-или различни комбинации от тези качества едновременно. Отделно двете качества-собственик и ползвател са взаимно изключващи се-не може едно лице да има едновременно и двете качества.Така не става ясно какво точно е качеството на жалбоподателя като субект на административно нарушение и наказание,и съответно-какво точно нарушение е извършил-допуснал е в качеството си на собственик движението на пътното превозно средство с незаплатена /респ.-частично заплатена/ такса; или като водач не е изпълнил задълженията си по чл.139,ал.7 от ЗДвП.На жалбоподателя е наложено административно наказание за осъществяване на състава на чл.179,ал.3а от ЗДвП- че като водач е управлявал пътното превозно средство,за което не са били изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,съгласно изискванията на Закона за пътищата,за участъка от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,който е започнал да ползва,или няма закупена маршрутна карта за същата,съобразно категорията на пътното превозно средство.

Следва да се отбележи,че не е конкретизирано кои точно задължения не е изпълнил жалбоподателя,с което според съда е нарушено правото му да разбере в какво точно нарушение е обвинен.

Нормата на чл.187а,ал.5 от ЗДвП,на която се е позовал АНО,е несъотносима и неприложима в случая,тъй като тя препраща към алинея 4,съгласно която вписаният собственик,съответно ползвател,се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179,ал.3-3б,ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация,в която посочи данни за лицето,което е извършило нарушението,и копие от свидетелството му за управление на 3 моторно превозно средство.Очевидно алинея 5,препращайки към алинея 4,урежда привилегирован състав към основния състав по алинея 1,какъвто привилегирован състав в случая не е налице,и следователно-в случая е приложима алинея 1 на чл.187а от ЗДвП.

Дори и да се приеме,че че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП,т.е.че той е управлявал пътното превозно средство към датата и часа, на която се твърди,че е извършено административното нарушение-28.02.2022г.в 07,49 часа, в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, не е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност. Такава възможност е предвидена впоследствие с изменението на нормата-ДВ бр.13/24г., поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

Предвид изложеното съдът приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, поради което е недопустимо по тълкувателен път чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и тъй като жалбоподателят е направил искане да му се присъдят направените от него по делото разноски,такива следва да му се присъдят в размер на 294,50 евро /левова стойност 576 лева/ за адвокатско възнаграждение съобразно представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие.Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно,тъй като размерът на договореното възнаграждение без включен ДДС-480 лева,е 4 съобразен с регламентирания такъв в чл.18,ал.1,във вр.с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения /загл.изм.с ДВ бр.14 от 2025г.на Наредба № 1 от 9.07.2004г.за възнаграждения за адвокатска работа/,като съдът намира за основателно становището на жалбоподателя,че сторените от него по делото съдебни разноски за правна помощ следва да му бъдат присъдени в размер на 576 лева с включен ДДС като по този въпрос следва да се има предвид разпоредбата на &2а от ДР на горепосочената наредба.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № 8505180599 от 28.02.2022г.,издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“,с който на Т. А. П. от *************с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя Т. А. П. направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 294,50 евро /левова стойност 576 лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К: _______________________

5