Решение № 442 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Б. СТ. . СТАВРУ при участието на секретаря Р. Г. НАКОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. . СТАВРУ Гражданско дело № 20221110133476 по описа за 2022 година

Ищецът И. към В. съдебен съвет твърди, че бил в трудово правоотношение с ответницата С.

П. И., съгласно трудов договор № 135/08.02.2017 г., по силата на който ответницата била назначена на длъжността „експерт с икономическо образование“, с последно основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2437 лв. и уговорени ДТВ за трудов стаж и професионален опит – 40.5% и за стаж по специалността – по 1.5%. Поддържа, че със заповед № ЗЧР-13/09.08.2019 г. на ответницата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение с нея било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 9.08.2019 г., датата на връчване на заповедта на ответницата. Сочи, че заповедта била обжалвана от ответницата, като искът е отхвърлен с влязло в сила на 9.6.2022 г. съдебно решение. При тези обстоятелства за дисциплинарно уволнения служител, съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, възникнало задължение да плати обезщетение в размер на едно брутно възнаграждение за срока на предизвестието /възлизащо за ответницата на 3621.8 лв. за последен пълен отработен месец/. Моли да се осъди ответницата да му плати сумата от 3621.80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа искането за присъждане на разноски, тъй като ответницата е станала повод за завеждане на делото.

Ответницата е депозирала отговор в законоустановения едномесечен срок, в който признава иска и представя доказателства за плащане, извършено на 27.7.2022 г., на следващия ден след получаване на исковата молба за отговор. В отговора се твърди, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е получила покана за изпълнение от ответника след постановяване окончателното определение на ВКС, което не й било връчено.

С оглед плащането, моли за отхвърляне на иска и възлагане разноските на ищеца, което 1 искане поддържа и в съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 221, ал.2 КТ.

Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочен трудов договор.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 135/08.02.2017 г., с последно БТВ в размер на 3621.80 лв., прекратен с налагане на дисциплинарно наказание уволнение, считано от 9.08.2019 г.

С прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарното уволнение на служителя, за работодателя е възникнало правото да получи предвиденото в чл. 221, ал.2 КТ обезщетение в размер на последно БТВ. Задължението на дисциплинарно уволнения работник/служител за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е задължение с определен в закона срок за изпълнение - съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетението е дължимо не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. С изтичането на този срок настъпва изискуемостта на задължението и се дължи лихва за забава.

Оспорването на прекратяването на трудовия договор /като елемент от фактическия състав за възникване правото на обезщетение/ има отношение към ликвидността на вземането за обезщетение, настъпила с влизане в сила на решението на въззивната инстанция, с което исковете на ответницата за оспорване на уволнението и отмяната му са отхвърлени, което е датата на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване /9.6.2022 г./. Този акт не подлежи на съобщаване на страните, поради което е тяхно задължението да се запознаят с него.

Следователно, към датата на подаване на исковата молба /22.6.2022 г./ в полза на ищеца е възникнало и съществувало подлежащо на изпълнение вземане за обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ в размер на 3621.80 лв.

Безспорно е по делото, че на 27.7.2022 г. /на следващия ден след получаване на исковата молба/ ответницата е платила исковата сума, ведно със законната лихва изчислена до датата на плащането.

С оглед извършеното плащане, искът следва да се отхвърли в цялост.

Относно разноските:

Ищецът има право на направените разноски по делото за държавна такса в размер на 144.87 лв., а съгласно чл. 78, ал.8 ГПК – и на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.

Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато 2 неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Т.е. от съдържанието на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва, че от значение за приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а не това на ищеца. В случая не е налице първата предпоставка, тъй като сезирането на съда е резултат от поведението на ответницата, което е породило правото на ищеца на обезщетение и което тя е била длъжна да изпълни в определения от закона срок и без покана от работодателя. Т.е. поведението на ответницата е станало повод за предявяване на иска, като този повод е отпаднал в хода на делото пак поради поведението й – извършеното от нея плащане. С оглед на изложеното, ответницата дължи разноските на ищеца за предизвикания правен спор.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасен с плащане след завеждане на делото предявеният от И.а към В. съдебен съвет, гр. София, ...., представляван от главния инспектор, иск с правно основание чл. 221, ал.2 КТ за осъждане на ответницата С. П. И., ЕГН **********, гр. София, ...., да плати сумата от 3621.80 лв. обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й.

ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН **********, гр. София, ...., ДА ЗАПЛАТИ НА И.а към В. съдебен съвет, гр. София, ...., представляван от главния инспектор, сумата от 244.87 разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3