Решение № 213 от 09.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Смолян, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500152 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по въззивна жалба от С. Б., против:

Решение № 573/11.12.2025 г., постановено по гр.д. № 993/ 2024г. по описа на Районен съд - Смолян, в следните негови части:

- в частта, с която е прекратено производството по съдебна делба във втората му фаза по отношение на движима вещ л.а. марка „М.", модел „К.", с peг. № *****, произведен ****г., поради бракуване на автомобила от ответницата в хода на производството по делото;

- в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение от страна на ответницата В. Ц. за ползването на собствената на ищеца идеална част от същия автомобил в размер на 110лв. за периода от 30.06.2021 г.;

- в частта, с която ищецът е осъден да заплати сумата от 1 416.90лв., представляваща ½ от сумата 2 833.93лв., като разходи по поддръжка на автомобила, ползван от ответницата за периода от 2022г. до 2025г. - ремонтни дейности, закупени авточасти, заплатени вноски за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", членска карта на СБА за допълнителен пакет, членски внос към СБА, пътен данък, годишен технически преглед, ползване на пътна помощ и др.;

1

- в частта, с която ищецът е осъден да заплати по сметка на РС- Смолян държавна такса в размер на 56.68 лв., представляваща уважената претенция по сметки на ответницата.

Решението в обжалваната му част, се определя като незаконосъобразно, необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения в няколко аспекта: Незаконосъобразно и неправилно прекратяване на производството по съдебната делба във втората фаза - по извършване на делбата. Първата фаза е приключила с влязло в сила Решение № 64/ 04.03.2025г. по гр. д. № 993/ 2024г. на Районен съд - Смолян, потвърдено с Решение № 144/ 11.06.202г. по гр. д. № 172/ 2025г. на Окръжен съд - Смолян, което се ползва със сила на присъдено нещо. По делото е безспорно, че ответницата Ц. е ползвала автомобила от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, а също и в хода на настоящия процес. Едва след допускане на делбата обаче, в нейната втората фаза, автомобилът е бракуван едностранно без знанието и съгласието на другия съсобственик /ищецът по делото/. Налице е хипотеза за присъждане на паричната равностойност на идеалната част на ищеца, а не за прекратяване на делото, тъй като едностранното бракуване на делимата вещ е в противоречие с принципа на добросъвестност и цели осуетяване на вече признато и допуснато съдебно производство. Разпореждането с предмета на спора, извършено след предявяване на иска, не може да се противопостави на насрещната страна и поражда отговорност за обезщетяване на причинената вреда.

Твърди се също така неправилно приложение на материалния закон при определяне периода на обезщетението за ползване, както и неправилно осъждане на ищеца да заплати разходи по поддръжка на автомобила, данъци и застраховки.

Предвид изложените съображения, подкрепени с аргументи във въззивната жалба, се иска от настоящата инстанция да уважи въззивната жалба и отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части, като в останалата му част, решението следва да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените разноски.

В Отговора на въззивната жалба, същата се определя като неоснователна. Твърди се, че в частта по прекратяване на делбата по отношение на автомобила, решението е правилно и законосъобразно.

Установено било, че процесният автомобил е бракуван и дерегистриран в хода на производството, поради което липсва предмет на делбата и е налице обективна невъзможност за извършването й. Относно искането, че постановената на основание чл.344, ал.2 ГПК мярка за заплащане на обезщетение за ползване на колата от В. Ц., правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че искането е неоснователно, тъй като постановената привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК има временен и акцесорен характер. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е 2 изпратил на В. Ц. изрична покана, получена от нея на 19.07.2024 г., с която С.

Б. е поискал В. Ц. да му заплаща наемна цена за претендирания период от време, през който период автомобилът е бил в нейно разпореждане. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че претенцията на жалбоподателят е основателна само за един месец, като последният не се е съобразил с обстоятелството, че претенцията му се решава изцяло и окончателно в делото за делба-втора фаза, в която фаза съделителите могат да правят възражения и представят доказателства. В това производство било направено възражение, че в случая не са налице предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС, т.е. искането може да се уважи единствено и само за периода от 19.07.2024 г. -датата на получаване на поканата до 16.08.2024 г. -датата на завеждане на делото за делба, поради което искането не е надлежно предявено и е несъвместимо с предмета на делбеното производство.

Предвид изложеното, от настоящата инстанция се иска да потвърди изцяло Решение № 573/11.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 993/ по описа на РС - Смолян за 2024 г., като присъди на страната направените разноски за въззивната инстанция.

В с.з. процесуалните представители на страните поддържат позициите си по съществото на спора. В предоставения на страните срок за изготвяне на писмена защита, такава е депозирана от страна на адв. Д., където подробно са развити аргументи в подкрепа на твърденията на представляваната страна. От адв. К. е направено възражение за прекомерност спрямо претенцията за присъждане на разноски.

Настоящата инстанция счита, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно постановено, от родово и местно компетентен първоинстанционен съд, в кръга на неговите законови правомощия, в изискуемата се законова писмена форма. Поради това, въззивната инстанция следва да се произнесе по същество, във връзка с оплакванията в жалбата, с които е бил своевременно и надлежно сезирана.

ОС - Смолян, като обсъди всички събрани по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид мотивите и диспозитива на атакуваното първоинстанционно решение, становищата на всяка една от страните и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното:

С влязло в сила Решене №64/04.03.2025г. по гр.д. №993/2024г. на РССмолян е допусната съдебна делба между С. Б. и В. Ц., на следната движима вещ: лек автомобил марка „М.", модел „К.", с рег. № *****, произведен **** при квоти : 1/ 2 ид.ч. за С. Б. и 1 / 2 ид.ч. за В. Ц..

В първото по делото заседание след допускане на делбата са приети за разглеждане претенции по сметки между съделителите.

С обжалваното Решение № 573/11.12.2025 г., РС – Смолян е прекратил производството по съдебна делба във втората фаза - по извършване на делбата на следната движима вещ: лек автомобил марка „М.", модел „К.", с 3 рег. № *****, произведен ****г.- поради погиване на вещта след допускането й до делба. Със същото решение, съдът осъжда В. Ц. да заплати на С. Б. сумата от 110,00 лв. месечно за периода 19.07.2024 г. до 16.08.2024 г. , представляваща обезщетение за ползването на собствената на С. Н. Б. ½ идеална част от съсобствения лек автомобил, марка „М.", модел „К.", с рег. № *****, произведен ****г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане от В. Ц. на обезщетение за ползването на собствената на С. Б. ½ идеална част от съсобствения лек автомобил марка „М.", модел „К.", с рег. № *****, произведен ****г. в размер на 110,00 лв. месечно за периода 30.06.2021 г. до 19.07.2024 г., като неоснователен. Със същото решение, съдът осъжда С. Б. да заплати на В. Ц. сумата в общ размер на 1 416,90 лв., представляваща ½ от общата сума в размер на 2 833,93 лв., представляващи разходи за поддръжка на допуснатия до делба лек автомобил марка „М.", модел „К.", с рег. № ***** за периода от 2022 г. до 2025 г., формирана от следните суми: сумата 875,00 лв,,представляваща ремонтни дейности, извършени от Л.-* ООД, изразяващи се в следното: Задни амортисьори комплект два броя по 118 лева+ 2 х 40 лева смяна; два външни накрайника, предни 2x34 лева + 2x20 труд; две биалети предни 2x24лева+ 2х 15 труд;масло 5,5 литра по 18 лева литър; маслен филтър 1х30 лева-П Йгоп; стенд 1x40 лева; макферсон 2x52 лева-КУВ;ПК 1х50-TRW; сумата 198 лева представляващи стойността на акумулатор *****, закупен на 23.12.2024г. от „С. Т.“ ЕООД, сумата 241.48 лева -заплатена задължителна застраховка гражданска отговорност на 17.03.2025 г. в ЗАД „******“ АД – застрахователна полица№ ВС/30/125000900060; сумата 13,00 лева, представляваща стойността на членска карта издадена от СБА за допълнителен пакет „Спокойствие на пътя в България“, платена на 13.03.2025г. ; сумата 577.80 лева , представляваща покупка на гуми 235/55 R17 TQ901 103W 4 броя на обща стойност 417 лева; смяна на гуми на обща стойност 60 лева; стенд 4,50 лева от „Н. С.“ ООД; сумата 39.50 лева -платен на 20.03.2025 г.местен данък за 2025 г. за процесното МПС; сумата 32,32лв.платен на 03.04.2024 г. местен данък за 2024 г. за процесното МПС; сумата 32,32 лева за платен на 04.04.20223 г. местен данък за 2023г. за процесното МПС; сумата 32,32лв. за платен на 29.09.2022г. местен данък за 2022 г. за процесното МПС; сумата 240,00 лева - платена задължителна застраховка гражданска отговорност по полица № ВО/06/124000838618 към ДЗИ; 65,00 лева, представляващи членски внос във СБА във връзка с ползване на пътна помощ, платени на 05.04.2022 г. ; сумата 50,00 лева- платен на 05.04.2023г. годишен преглед на процесния лек автомобил; сумата 139.37 лева -платена гражданска отговорност по застрахователна полица

ВО/22/123000712994/06.03.2023 г. на „*****“ АД.; сумата 207,82 лева – платена задължителна гражданска отговорност по полица № BG /06/122000770066 от 14.03.2022 г. на ДЗИ и сумата

90,00 лева, представляващи сума за платен на 19.09.2024г. годишен технически преглед на процесния лек автомобил.

Със същото решение, съдът осъжда С. Б. да заплати по сметка на РС4 Смолян ДТ върху уважената претенция по сметки на ответницата в размер на 56,68 лв., както и осъжда В. Ц. да заплати по сметка на РС - Смолян ДТ в размер на 100,00 лв., на осн.чл. 9 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и ДТ върху уважената част от претенцията по сметки на ищеца в размер на 50,00 лева.

За да постанови решението си в тази насока, РС – Смолян приема, че след допускането до делба във втората фаза – по извършването й ответницата представя Удостоверение рег. №251058000121/06.10.20205г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Смолян, видно от което на 23.09.2025 г. е прекратена регистрацията на допуснатия до делба лек автомобил марка „М.", модел „К.", с рег. № ***** и същият е разкомплектован. При така установеното, първоинстанционният съд е счел, че производството по съдебна делба на същия следва да се прекрати във втората фаза на делбата.

Тези правни изводи на РС – Смолян не се споделят от настоящата инстанция. Съществува ясна разлика между претенциите по сметки (за плодове, добиви, наеми или подобрения) и начина на извършване на делбата, когато вещта вече не съществува в първоначалния си вид. Съдът не само може, но и е длъжен да присъди паричната равностойност на дела на съделителя, дори и без предявена претенция по чл. 346 от ГПК, ако вещта е била отчуждена или погинала в хода на производството. Това е своеобразна трансформация на правото на дял. Когато движима вещ (в случая МПС) е допусната до делба, но във втората фаза се установи, че тя е предадена за скрап (унищожена), съдът не може да я разпредели в натура или да я изнесе на публична продан. В тази ситуация правото на съделителите да получат дял от самата вещ се трансформира в право да получат парично обезщетение, съответстващо на техните идеални части. Това решение на съда е част от самия способ за извършване на делбата, а не отделна претенция по сметки.