Решение № 310 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330205605 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 723306- F710179/01.09.2023, издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „РЕФРЕШ СТАЙЛ" ЕООД, ЕИК 205598354, представлявано от Н.Г.Ю., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Никола Беловеждов“№ 47, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179, ал.1, предложение четвърто от ЗДДС.

Жалбоподателят „РЕФРЕШ СТАЙЛ" ЕООД, по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П. Б., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, редовно призована, се представлява от гл. юрк. М. С., която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена служебна проверка на 15.03.2023г. от контролни органи към ТД на НАП – Пловдив, сред които и свид. М. Т., на длъжност „***“, било установено, че дружеството-жалбоподател „РЕФРЕШ СТАЙЛ" ЕООД, ЕИК 205598354, в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, до 14.03.2023г. вкл. не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.02.2023г. – 28.02.2023г.

За констатираното свид. Т. съставила АУАН № F710179/09.06.2023г. срещу „РЕФРЕШ СТАЙЛ" ЕООД за извършено нарушение по чл. 125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Справка-декларация за конкретния данъчен период не била подадена и към момента на съставяне на АУАН. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя след като е бил търсен, но не е бил намерен през март, април и май месец 2023г. на адреса на седалището на търговеца – не само за покана за съставяне на АУАН, но и такава за подаване на процесната справка -декларация. На същия адрес било получено известие за връчване на АУАН едва на 26.06.2023г. от А.А., отбелязана като „сестра“. Не се явило лице за съставяне на АУАН в ТД на НАП Пловдив, а впоследствие не се явявало лице и за връчване на препис от съставения вече АУАН, но пък дружеството-жалбоподал през това време в негов интерес подало справкатадекларация на 07.07.2023г. с вх. № 16005509629/07.07.2023г.

Междувременно, се наложило и служители на НАП да съдействат като посетят адреса, за което бил съставен протокол № 1600019673/31.07.2023г. От съдържанието на същия става ясно,че входната врата е заключена, няма звънци, пощенски кутии и означения, не се открива лице, което да представлява жалбоподателя. Препис от акта е връчен на 08.08.2023г. на представляващия дружеството, видно от разписката за връчване на акта, ведно към акта

Направено било писмено възражение срещу акта, което наказващият орган счел за неоснователно и издал обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка се

2 установява от приложените по преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Т., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Същата обяснява,че дружествотожалбоподател не е дерегистрирано. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото, служещи за установяване на обективната истина.

Всъщност фактическата обстановка не е спорна за страните.

В конкретния случай деянието на дружеството-жалбоподател е подведено под материалната норма на чл.125 ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Според ал.1 на чл.125 от ЗДДС - За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Съгласно направената правна връзка с ал.5 на чл.125 от ЗДДС, задължението се изпълнява до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Следва да се отбележи, че след изменението в ЗДДС с Държавен вестник бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. за наказуемо е предвидено поведението на лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, или декларацията по чл. 125, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове. Изключено от предвидената хипотеза е неподаването на отчетни регистри. В този смисъл и с оглед на действието на материалния закон за напред (ex nunc) нарушението включва неподаването, на който и да е от посочените документи – справка декларация и декларацията по чл. 125, ал.

2, в срок или въобще пропускането да бъдат подадени. Следователно нарушението е при алтернативни форми на изпълнително деяние и неизпълнението, на което и да е от тях, е основание за ангажиране на отговорност. В този смисъл и по отношение на единственото наведено възражение, а именно за единност на нарушението с това за неподаването на отчетните регистри за същия данъчен период, законодателят вече е изключил съставомерността на последното и с още по-голяма убеденост визира самостоятелността на нарушението по чл.125, ал.1, вр. ал.5 от ЗДДС в коментираната изменена санкционна норма, относно неподаването на справка-декларация.

В тази връзка,правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която 3 предвижда, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая е наложена имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер от 500 лева, който не подлежи на редуциране от страна на съда.

Събраните по делото доказателства не налагат извода за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече, че при индивидуализацията на наказанието, е било наложено минималното по размер наказание. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, обосноваващи изпадане в обективна невъзможност да изпълни задължението си към държавата. Напротив по делото са налични писмени доказателства, от които се установява, че процесната проява на дружеството-жалбоподател не е изолирана, а са извършени множество нарушения все по чл.125, ал.5 от ЗДДС, за които са съставени още седем наказателни постановления.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове, и да нарушават правата на нарушителя.

Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е наказан. Не се спори и е безспорно доказано,че жалбодателят е субект на нарушението, като регистрирано по ЗДДС лице.

Актът и постановлението за издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 09.06.2023г. за нарушение, открито на 15.03.2023г., а НП - на 01.09.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Дружеството-жалбоподател е било търсено на известния по делото адрес, който е и адресът, регистриран в Търговския регистър, а именно гр. Пловдив, ул. „Никола Беловеждов“ № 47 – посочен като седалище и адрес 4 на управление, както и адрес за кореспонденция. В тази връзка по делото е налична – нарочна покана с изх. № 70-00-3136-201/23.03.2023г. на ТД НАП Пловдив за съставяне на АУАН, която видно от известие за доставяне – адресът е посетен на 29.03.2023г. в 13:30ч. и на 10.04.2023г. в 14:15ч. без успех. Съставена е била втора нарочна покана с изх. № 70-00-4262237/27.04.2023г. на ТД НАП Пловдив за съставяне на АУАН, като видно от известие за доставяне – става ясно,че процесният адрес е посетен отново още 2 пъти на 04.05.2023г. в 14:35ч. и на 15.05.2023г. в 14:10ч., а пратката е била отбелязана като „непотърсена“. Въпреки всички предприети действия по връчване на поканата за съставяне, жалбоподателят отново не е бил намерен, за да му бъде връчена поканата за съставяне на АУАН. Нещо друго прави впечатление,че в случаите, когато следва да се връчи документ било то покана за АУАН, препис от него, очевидно не в интерес на жалбоподателя, на процесния адрес в периода 29.03.2023г. - 31.07.2023г. не може да се открие нито едно лице, натоварено с функциите да поема такива книжа, а същевременно процесната справка-декларация е била подадена на 07.07.2023г. Всичко това сочи на недобросъвестност от страна на дружеството-жалбоподател при обявяване на адреса на управление и осигуряване на лице и/или офис, където последното да може да бъде открито и да му бъдат връчени документи, така че то да бъде известено изцяло за производството и да може да упражни правата си в пълнота. Предвид и общия принцип, че е недопустимо да се черпят права от недобросъвестно поведение на субектите на правото, то и не следва да се приема, че приходната агенция не е положила достатъчно усилия да установи дружеството. Напротив, положените и установени по настоящото дело усилия, доказват и сочат именно към полагане на необходима грижа за известяване на органите на дружеството за предприетите действия спрямо него, а именно 4 пъти търсено в различни дати и часови диапазон в продължение на почти 3 месеца- март, април и май 2023.

Наложило се е впоследствие и съдействие на органите на ТД НАП Пловдив.

Същевременно видно от текста на поканите, същите са били изпратени именно с цел съставяне на АУАН за гореописаните факти предмет на настоящото производство и въпреки, че АУАН е бил съставен в отсъствие на въззивника, той му е бил предявен и връчен, а последният се е запознал с неговото съдържание и е имал възможност да реализира защитата си срещу 5 повдигнатото с него обвинение, както е и сторил. Всъщност на същия този процесен адрес, на 26.06.2023г. в 12:30ч. е получено известие за връчване на акта, без по никакъв начин да е отбелязано, че дружеството евентуално е сменило адреса си. Напротив на 08.08.2023г. лично представляващият дружеството-жалбоподател – Н.Г.Ю. е получил препис от АУАН, въз основа на това известие. Несъмнено е налице хипотезата - когато нарушителят е известен, но не може да се намери, след обстойно търсене и не е променил адреса си. Не се възразява в нито един момент, че търговецът не извършва дейност и в тази връзка адресът да не е актуален, да е забравен и прочие, напротив установява се от свидетелските показания,че дружеството не е дерегистрирано. Нещо повече, следва да се акцентира на обстоятелството, че задължения субект е дружество, регистрирано по реда на ТЗ, което е длъжно да осъществява комуникация на своя регистърен адрес с Държавата и нейните контролни органи, в кръга на техните правомощия. Не без значение е и фактът,че жалбоподателят не спори в нито един момент по самата процедура в тази насока.

С оглед горното, при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.