Решение № 841 от 02.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Плевен, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100421 по описа за 2026 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против А. Д. Т. ЕГН **********, М. В. Т. ЕГН ********** и Н. В. Т. ЕГН **********, тримата с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че ответниците, като съсобственици на топлоснабден имот в ***, са потребители на топлинна енергия, доставяна от ищеца до съсобствения им имот и като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г. задължението към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот за доставената топлинна енергия възлизало на сума в общ размер на 391,84 евро, което не било заплатено.

Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане 1 на датите на падеж била дължима и лихва за забава, изчислявана в размер на 85,89 евро за периода от 02.03.2023г. до 03.02.2026 г.

Отправя се искане за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза на ищеца следните суми:

-А. Д. Т. - 130,61 евро главница и 28,63 евро мораторна лихва;

-М. В. Т. - 130,61 евро главница за периода и 28,63 евро мораторна лихва;

-Н. В. Т. - 130,61 евро главница и 28,63 евро мораторна лихва, Ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците А. Т., М. Т. и Н. Т. не са депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Установява се от приложените преписи на справки от ***, че ответниците А. Т., М. Т. и Н. Т. са декларирали през 1998г. пред данъчната институция придобити права на собственост върху процесния имот в ***, в обем на по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.

От представените преписи на Протокол от проведено на 20.05.2015г.

Общо събрание на етажната собственост, в която се намира процесния имот, споразумителен протокол от 28.05.2015г. и Договор №99 от 28.05.2015г., сключен между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД се установява, че сградата е топлоснабдена и соченото дружество е било избрано за топлинен счетоводител.

От представените от ищеца счетоводна справка по партидата на имота за процесния период от време и издадени за същия период фактури се установява, че през процесния период от 01.01.2023г. до 30.04.2025г. са били начислени суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер на 252,47 евро; суми за отопление без ИРУ – от щранг-лира в баня в размер на 129,19 ивро и суми за услуга дялово разпределение в размер на 10,18 евро или общо 391,84 евро. Установява се също така, че лихвата за забава от изискуемостта 2 на отделните плащания за периода от 02.03.2023г. до 03.02.2026г. се изчислява на 85,89 евро.

При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна енергия.

Установи се от обсъдената справка от ТД на НАП, че ответниците са декларирали пред съответния официален орган и по изискуемия законов ред, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния имот всеки от тях. Не се твърди последващо разпореждане с тези права след подаване на декларациите, а в случай на подобно твърдение, в тежест на ответниците би било доказването му. Ето защо, съдът приема, че през релевантния период ответниците са притежавали права на собственост в сочения обем за всеки от тях от процесния апартамент ***

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.

С оглед горното, съдът намира, че ответниците, като потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, дължат на топлопреносното предприятие стойността на доставената до имота им топлинна енергия, съобразно правата им в съсобствеността или по 130,61 евро главница и по 28,63 евро мораторна лихва всеки от тях. Лихвата е дължима предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 3 от ЗЗД.

Поради изложеното съдът счита, че исковите претенции са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.

По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищеца и съответна част от направените разноски или от направените общо разноски в размер на 51,12 евро за държавна такса и 51,12 евро за юрисконсултско възнаграждение, всеки от ответниците дължи по 17,04 евро от разноските за такса и по 17,04 евро от разноските за юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 34,08 евро всеки от тях.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, А. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 130,61 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2023г. до 30.04.2025г. и сумата от 28,63 евро, представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2023г. до 03.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 34,08 евро, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, М. В. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 130,61 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2023г. до 30.04.2025г. и сумата от 28,63 евро, представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2023г. до 03.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 34,08 евро, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

4

ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, Н. В. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 130,61 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2023г. до 30.04.2025г. и сумата от 28,63 евро, представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2023г. до 03.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 34,08 евро, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5