Решение № 3103 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3103 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100509987 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 09.05.2022 г., постановено по гр. дело № 55091/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 75 състав, ответниците В. П. Т. и Л. П. Т. са осъдени всяка да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от: 418, 98 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м. ноември 2017 г. до м. април 2018 г. и включена главница за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 47,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до 02.07.2020 г., като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер за главница за топлинна енергия от 672,93 лв. за периода от м. май 2016 г. до м. ноември 2017 г. като погасен по давност.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците В. П. Т. и Л. П. Т. в уважителната част. Въззивниците излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на погасителната давност. Поддържа се, че с решението си съдът е уважил погасени по давност искове за главница и лихва. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в цялост.

1

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“, ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Третото лице – помагач „ПМУ И.“ООД не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца

„Топлофикация

София“

ЕАД искове, първоинстанцинното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Решението е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с 2 изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба, е, че първоинстанционният съд неправилно е уважил претенцията на ищеца за лихва, която е била погасена с изтичане на тригодишната погасителна давност. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищцовото дружество е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.

Разпоредбата на чл. 114 ЗЗД предвижда, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Същата е прекъсната с предявяване на настоящия иск по реда на чл. 116, б.“б“ ЗЗД на 09.11.2020 г. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че по давност за погасени вземанията за периода м. май 2016 г. до м. ноември 2017 г. От друга страна основателни са оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че върху процесната главница се дължи лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 02.07.2020 г. Изрично в разпоредбата на чл.

111, б.“б“ е предвидено, че вземанията за лихви всякога се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, независимо от погасителната давност, предвидена за главницата. Доколкото в настоящия случай исковата молба е предявена на 09.11.2020 г. погасени по давност се явяват претенциите за лихви за периода от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г. Въпреки това обаче, първоинстанционният съд на основание чл. 162 ГПК е присъдил на ищеца помалка сума от претендираната. При положение, че решението се обжалва само от ответниците, въззивният съд е ограничен от забраната по чл. 271, ал.

1 ГПК, съгласно която в случаите когато решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

Предвид така изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът по чл. 86 ЗЗД за периода от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г. и да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.

По разноските:

Предвид изхода от спора в тежест на въззивниците следва да се възложат разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, СЪДЪТ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 09.05.2022 г., постановено по гр. дело № 55091/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 75 състав в частта, в която В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* ******* и Л. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ******* са осъдени да 3 заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „*******“, ******* лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 418,98 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.

„*******“, ******* срещу В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„******* ******* ******* и Л. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.

******* осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 418,98 лв. за периода 14.09.2017 г. до 09.11.2017 г. като погасен по давност.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА

ЧАСТ.

ОСЪЖДА въззивниците В. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* ******* ******* и Л. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, кв. „******* да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.

„*******“, ******* разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на т рето лице – помагач „ПМУ И.“ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4