Определение № 2639 от 28.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2639 гр. Варна, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500809 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №14006/19.02.2026г. от „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531857, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

Славянска 29, ет. 7, против Определение № 2100/05.02.2026г. по гр.д. № 1520/2025г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 104110/15.12.2025 г. от частния жалбоподател за изменение на Решение № 4161/20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1520/2025 г. по описа на ВРС, 51 състав, в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Настоява се, че първоинстанционният съд е следвало да събере пълна информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото поради оспорване на качеството му на материално затруднено лице. Моли се за произнасяне по направени от частния жалбоподател доказателствени искания в тази връзка в първоинстанционното производство. Възразява се по отношение размера на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение по подробно изложени аргументи. Счита се, че в полза на частния жалбоподател е следвало да бъдат присъдени с първоинстанционното решение претендираните от него разноски по предявения насрещен иск. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде отказано присъждане на претендираните от ищеца разноски, в евентуалност за тяхното намаляване.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – Д. Ш., в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Сочи се, че присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съответства на положения от адвоката труд и е справедливо. Излагат се и 1 доводи за действителна материална затрудненост на ищцата, както и че упражняването на правото й на иск не представлява злоупотреба с право.

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното определение потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съдебен състав съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 1520/2025 г. по описа на ВРС, 51 състав е образувано по предявен отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между Д. Н. Ш. и „СИТИ КЕШ“ ЕООД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 777,16 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по договор за потребителски кредит № 1116276/26.07.2024 г., дължима на основание чл. 11 във вр. чл. 5 от Договора. По делото е предявен и насрещен иск, с правно основание чл. 79 ЗЗД, за заплащане на сумата от 177 лева, представляваща неизпълнение на задължение – главница по договор за потребителски кредит № 1116276/26.07.2024 г. - главен иск и евентуален, с предмет чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 177 лева, представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 1116276/26.07.2024 г.

С постановеното по делото Решение № 4161/20.11.2025 г., съдът е уважил предявения от ищцата отрицателен установителен иск, като е отхвърлил главния насрещен иск по чл. 79 ЗЗД и е осъдил на основание чл. 23 ЗПК Д. Н. Ш. за сумата от 177 лева, представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит №1116276/26.07.2024 г.

С решението си, съдебният състав на ВРС е осъдил ответното дружество да заплати в полза на процесуалния представител на ищцата сумата от 550 лева, представляваща възнаграждение за осъществено при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Обосновал е в мотивите си, че ответницата по насрещния иск не дължи разноски по този иск поради констатирана неравноправност на клауза от договор за потребителски кредит.

В случая адвокатско възнаграждение е присъдено за предоставена безплатна адвокатска защита, в която хипотеза възнаграждението се определя от съда и не се прилага чл. 78, ал.5 ГПК.

С Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, § 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, 2 съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално- правна уредба, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

От горното следва, че съдът може да използва Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, а не да обвързва по абсолютен начин произнасянето си в частта за разноските с посочените в нея размери. С оглед тази констатация, включително в хипотезите на чл. 38 ЗАдв, съдът счита, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка, а именно – фактическа и правна сложност на делото, извършени процесуални действия.

Въззивният съдебен състав не намира основание за намаляване на присъденото в полза на адвоката на ищеца възнаграждение от първоинстанционния съд. Осъществена е безплатна адвокатска защита по повече от един обективно съединени искове. Присъденото адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния еднократен такъв по Наредба № 1/2004 г. за един предявен иск.

Представени са пълномощно и договор за правна защита, в който е обективирана волята на ищцата и адвоката й за безплатно процесуално представителство по Закона за адвокатурата.

Липсва нормативно основание за изследване и събиране на доказателства за действителното материално състояние на ищцата, след като представляващият я адвокат е преценил да поеме процесуалното представителство безплатно, за което е представено съглашение между адвокат и клиент.

Мотивите на първоинстанционния съд за неприсъждане на разноски в полза на ищеца по насрещния иск се споделят изцяло от въззивния съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни в настоящия съдебен акт.

Поради изложеното, обжалваното първоинстанционно определение следва да се потвърди.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2100/05.02.2026г. по гр.д. № 1520/2025г. по описа на Районен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4