Решение № 56 от 29.10.2021, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 474/2021
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 29.10.2021
- В сила
- 29.10.2021
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Ихтиман, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20211840100474 по описа за 2021 година
ЕЛ. СТ. К. ЕГН ********** от гр. М. П.“ е предявила отрицателен установителен иск срещу “А. Б. Б.“ ООД ЕИК **********, гр. С. за установяване на обстоятелството, че не дължи сумата от 360,62 лева, претендирана от страна на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 07.01.2011 г. РС-Ихтиман е издал изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 929 от 06.12.2010 г. по ч.гр. дело № 1273/2010 г. в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД за сумата от 199,71 лева, представляваща главница по договор № 426151054, мораторна лихва в размер на 35,91 лева за периода от 15.11.2008 г. до 08.09.2010 г. и 125 лева разноски. Било образувано изпълнително дело № 20137860400247 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, с рег. № 786 с район на действие СГС. В хода на производството на 28.05.2013 г. е наложен запор на лек автомобил „О. К.“, рег. № ** **** **. На 20.05.2015 по изпълнителното производство е конституиран настоящият ответник – „А. Б. Б.“ въз основа на договор за цесия с първоначалния кредитор, като въз основа на негова молба на 11.05.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Запор не е наложен, тъй като тя не е работела при „М. С.“ ЕООД. На 11.01.2019 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор, като със запорно съобщение от 12.01.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение в „М.“ ООД. На 13.07.2019 г. е наложен запор и върху банковата сметка на ищцата, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. С молба от 04.12.2019 г. ищцата е поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с постановление на ЧСИ от 04.12.2019 г., влязло в законна сила на 20.01.2020 г. изпълнителното производство е прекратено. Ищцата твърди, че вземането на кредитора е погасено по давност, защото след 28.05.2013 г. не е извършвано изпълнително действия, а наложените на 11.05.2016 г. и на 12.01.2019 г. са незаконосъобразни, тъй като изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на 28.05.2015 г. Алтернативно се твърди, че изпълнителното производство е било прекратено на 11.05.2018 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор, не взема 1 становище по иска
В първото по делото заседание, проведено на 11.10.2021 г., процесуалният представител на ищеца с писмена молба е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, по реда на чл. 238 - 239 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото
От една страна, в законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 от ГПК), като в призовката за съдебно заседание са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
От друга страна, са налице и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. От неоспорените от ответника писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск, поради което същия следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сторените разноски за воденето на делото, които възлизат на 367,00 лева съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕЛ. СТ. К. ЕГН ********** от гр. М.
П.“, ул. „Д.“ № 4 НЕ ДЪЛЖИ на“А. Б. Б.“ ООД ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 81В сумата от 360,62 лв. /триста и шестдесет лева и шестдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА “А. Б. Б.“ ООД ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Б.“ № 81В ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. СТ. К. ЕГН ********** от гр. М. П.“, ул. „Д.“ № 4 сумата от 367,00 лв. /триста шестдесет и седем лева/ разноски в производството.
Решението съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
2