Решение № 282 от 26.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Русе, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520200734 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Ц. С. И., ЕГН **********, депозирана против Наказателно постановление № 26-1085-000447/21.04.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР Русе, с-р Пътна полиция Русе, с което на жалбоподателят, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5, от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 102,26 евро (200) лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, нарушение на административнопроизводствени правила и чл.

17 от ЗАНН и противоречие с материалноправни норми. В тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебните заседания жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения защитник адв. С. М. от АК-Русе. Моли за уважаването на жалбата и отмяната на наказателното постановление, навежда доводи за непълно фактическо описание в НП и непропорционалност на наложеното наказание.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис от наказателното постановление на 23.04.2026 г., а жалбата е депозирана на 04.05.2026 г. с вх.№ 108500-9291/04.05.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в 1 съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 14.03.2025 г. жалбоподателят управлявал л. а. „Тойота Авенсис Версо“ с ДК№ Т9024АМ, собственост на друго лице, в гр. Русе, на ул. „Тулча“ – паркинг до хотел “Милениа” като при движение на заден ход, с цел излизане от автомивката ударил паркирания автомобил „Хюндай“ с ДК№ СВ7821НМ като нанесъл щети в дясно по предната му броня. Жалбоподателят слязъл, огледал другия автомобил, след което си заминал. Впоследствие, свидетели очевидци дали информация за регистрационния номер на собственичката на паркирания автомобил- „Хюндай“ с ДК№ СВ7821НМ, която се е обадила на ЕЕН 112. Изпратеният на място патрулен екип съставил Протокол за ПТП № 1932903/14.03.2026 г.

Съобразявайки така изложеното, свидетелят Х. А. В. преценил, че с поведението си жалбоподателят И. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. В тази насока свидетелят В. съставил АУАН серия GA бл.№ 5118103 от 16.03.2026 г., който бил подписан от жалбоподателя без възражения. В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени възражения от И..

Началник група в ОДМВР Русе, с-р Пътна полиция Русе, въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5, от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 102,26 евро (200) лева и ЛПУМПС за 3 месеца. В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Наказателно постановление № 26-1085-000447/21.04.2026 г., АУАН серия GA, бл.

№ 5118103/16.03.2026 г., Докладна записка рег. № 1085р-1950/16.03.2026 г., Протокол за ПТП № 1932903/14.03.2026 г., Обяснение, ЗППАМ № 26-1085/000101/16.03.2026 г., Справка нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., фотоснимки, диск DVD-R (предявен по надлежния ред), Наказателно постановление № 26-1085-00449/21.04.2026 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Х. А. В. (актосъставител) и К.

Г. Р..

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото свидетелят лично и в непосредствена близост е възприел действията на жалбоподателя. Показанията му са последователни, еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалата доказателствена съвкупност. Същите са и относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелят точно и ясно описва мястото и в кой момент и по какъв начин е възприел нарушението, като го възпроизвежда пред съда убедително, включително детайлите – предприетата от И. маневра за движение на заден ход, последвалия удар с паркирания автомобил и последвалото – само след 2-3 минути потегляне на жалбоподателя и напускане района на автомивката, записването номера на автомобила причинил ПТП, настъпилата щета. По делото са приложени и фотоснимки, отразяващи извършеното нарушение. Първата приложена 2 фотоснимка на л. 12 от делото потвърждава твърденията на свидетеля Р., че по второто МПС е имало следи от произшествието, тъй като е имало щета по предната броня вляво. При това положение съдът намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се потвърждават от напълно обективните данни от фотоснимката, както и от съставения протокол и докладна записка. Както беше посочено, от показанията на свидетеля се установява, че жалбоподателят е възприел настъпването на произшествието. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи, поради пълното им кореспондиране с останалия доказателствен материал.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът възприе акта за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС).

Презумптивната доказателствена сила на АУАН по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН, съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-общо с приемането на текста на чл. 189 от ЗДвП законодателят е създал един по-благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.

Все в тази насока следва да се отчете и фактът, че ЗДвП е специален закон, който въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила, които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.

Следва да се отбележи, че презумптивната доказателствена сила на АУАН-а по отношение на констатациите относно фактическите положения в настоящото производство не беше опровергана по никакъв начин.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния 3 закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши автоконтрольор при с-р Пътна полиция Русе, а НП е издадено от компетентен АНО - Началник група в ОДМВР Русе, с-р Пътна полиция Русе.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шестмесечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.