Решение № 12537 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12537 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110137639 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:

131001375 в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него /от 13.07.2020 г./ – сключен между ищеца и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: 204915054, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Д. П., срещу М. Й. Георгиева, с ЕГН:

**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 4095.13 лева, от които сумата от 2196.87 лева

– представлява главница по договор за кредит

№

PLUS-14732495/07.04.2017 г. по падежни вноски периода от 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г., 1025.85 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 05.04.2019 г. /сумата първоначално е в размер от 1325.85 лева – но с молба с вх. № 79883/11.03.2024 г. е направен отказ от иск за сумата от 300 лева и производството съответно прекратено/ и 572.41 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 05.09.2018 г. до 16.08.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 47564/2021 г. на СРС – 16.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № PLUS-14732495/07.04.2017 г., сключен между ответницата и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на 1 договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 20 000 лева, но страните са уговорили към договора да бъде сключена и застраховка при цена на премията от 5400 лева. Твърди се, че е уговорено застрахователната премия да бъде заплатена от кредитодателя на застрахователя, а впоследствие кредитополучателят да заплати стойността на премията на кредитодателя на равни вноски, включени като част от вноските по кредита. По тези съображения се уточнява, че стойността на премията от 5400 лева е включена към главницата по кредита или че кредитът е в общ размер от 25 400 лева.

На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него от същата дата. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба.

Посочва се, че ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по договора за кредит, който е с краен падеж 05.04.2023 г. Ответницата действително платила част от задълженията си по кредита, но изпаднала в забава след вноската от 05.08.2017 г. Посочва се, че предсрочна изискуемост на вземанията не е обявявана – като главницата по исковата молба представлява частична претенция от общото вземане за главница – а именно падежиралата главница по погасителен план в периода от 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г. – т.е сумата от 2196.87 лева.

Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за кредит № PLUS-14732495/07.04.2017 г. с общи условия; сертификати за застраховка с общи условия, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към договора от 13.07.2020 г., два броя писмено потвърждение, два броя пълномощни, уведомително писмо и известие за доставяне.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

В тази връзка се твърди, че ответницата М. Й. Георгиева действително имала сключен договор за кредит, но не с ищеца, а с дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Излагат се подробни доводи, че ответницата никога не е уведомявана за цесия на задълженията й – като дори такъв договор да бил сключен, то същият бил недействителен спрямо нея и цесията не я обвързвала.

На следващо място се поддържа, че договорът не бил обявяван за 2 предсрочно изискуем и ответницата не била в забава за заплащане на процесните суми.

На последно място се прави възражение за давност като се поддържа, че вземанията по кредита следвало да се погасяват с кратката три годишна давност, която спрямо процесните главници била изтекла.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 72365/05.03.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени. Посочва се, че след цесията плащания към новия кредитор не били извършвани.

Ответницата М. Й. Георгиева се представлява в съдебно заседание от адв. Й., който изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 13739/01.10.2021 г. по ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника М. Й. Георгиева.

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № PLUS-14732495/07.04.2017 г. и погасителен план към него се установява, че на 07.04.2017 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: 130697606 като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: размер на кредита за потребителски цели: 20 000 лева, застрахователна премия 5400 лева, такса ангажимент 700 лева, обща стойност на плащанията 31 932 лева, срок на кредита 72 месеца – с падеж на първа вноска 05.05.2017 г. и с падеж на последна вноска – 05.04.2023 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 11.72 % и лихвен процент /ЛП/ 9.81 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 31 932 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 443.50 лева.

От приложени по делото сертификат № PLUS-14732495 с приложени Общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучатели на потребителски кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се установява, че ответницата е посочена като застраховано лице и е положила подписа си в сертификата. Документ за заплащане на застрахователната премия от заемодателя в полза на трето лице не е приложен по делото.

3

Съгласно справка в ТРРЮЛНЦ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: 130697606 е заличен търговец. Предвид поредица от сделки по прехвърляне на търговско предприятие дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е преминала към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: 204915054 /след датата на цесията, описана по-долу последното също е вече заличен търговец/.

На следващо място от представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: 130697606/„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: 204915054 е прехвърлило на ищцовата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания към М. Й. Георгиева, произтичащи от договор № PLUS-14732495 – отпусната главница /без застраховка/ - 20 000 лева; остатък главница – 19 159.30 лева, остатък договорна лихва – 5898.70 лева и остатък лихва за просрочие – 5140.27 лева.

Съгласно дефиницията, дадена в договора, „вземания” представляват всички суми по договори за кредит, сключени с ФЛ, които включват, но не се ограничават до: главница, лихва, просрочена лихва, неустойки, такси и разноски – като тези вземания се определят именно в приложение № 1 към договора. Цесията потвърдена с нарочен документ – приложение № 3.

По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отправила уведомления до ответника за извършената цесия.

Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписка към него, същото не е получено от ответницата Георгиева. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на ответницата лично.

На последно място по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 72365/05.03.2024 г.

Съгласно заключението по същата на ответницата е отпуснат кредит от 19 300 лева. Сумата от 19 300 лева е действително усвоена от ответницата като е преведена на банкова сметка с титуляр ответницата в Общинска банка АД /сметка с IBAN 9 8 SOMB 91301056131101/ - банкова референция № 000004400017/10.04.2017 г.

След получаване на сумата ответницата е извършила плащания по първите четири вноски – като първите две вноски са платени в пълния си размер от 443.50 лева, а по следващите две са платени сумите от по 368.50 лева. Така от страна на ответницата е постъпила сумата от общо 1624 лева – при последна вноска с падеж от 04.08.2017 г. Със същата заемодателят е погасил в счетоводството си 840.70 лева главница, 633.30 лева договорна лихва и 150 лева застрахователна премия.

След датата на цесията – 13.07.2020 г. до датата на експертизата плащания от ответницата повече не са постъпвали.

4

На последно място според заключението на вещото лице главницата за процесния период от 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г. или по вноски от № 5 до 14 вкл. от погасителния план възлиза на общо 2196.87 лева и съвпада с исковата претенция.

Договорната лихва за процесния период възлиза на 1025.85 лева, а обезщетението за забава върху главницата възлиза на 572.41 лева.

Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата следва да бъде кредитирана.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № PLUS-14732495/07.04.2017 г., за които е издадена заповед № 13739/01.10.2021 г. по ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед следва да се обезсили за сумата от 300 лева – възнаградителна лихва – предвид отказа от иск за тази сума и прекратяване на исковото дело – с протоколно определение от 12.03.2024 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.