Решение № 2665 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2665 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330101180 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД против И. Д. Д. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 59, 65 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***/11.10.2022 г., представляваща разликата между присъдената със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20618/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, главница от 399, 59 лв. и пълния претендиран размер в заповедното производство от 459, 24 лв.; сумата от 90, 40 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.12.2022 г. до 10.09.2023 г., сумата от 181, 27 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, дължимо до 10.09.2023 г., сумата от 272, 73 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 10.09.2023 г., сумата от 113, 39 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.11.2022 г. до 10.09.2023 г. и сумата от 167, 13 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.09.2023 г. до 27.11.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 11.10.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на длъжника била предоставена сумата от 500 лв. срещу насрещното му задължение да върне последната, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 604, 60 лв. на 11 месечни вноски. С договора било установено заплащане на възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ от 200 лв. и допълнителна 1 услуга „Флекси“ от 300 лв., като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни услуги, размерът на вноската е от 100, 41 лв. , която месечна вноска е платима на 10-то число на месеца. Сочи, че в полза на длъжника чрез паричен превод към EasyPay е преведена сумата от 494, 30 лв., след приспадане на застрахователна премия от 5, 70 лв. по застраховка „Живот“ – „Защита на кредит“ с „Уника Живот“ АД. Твърди, че с оглед принципа на свободата на договарянето и по избор на длъжника са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че ответникът се е възползвал от предоставените допълнителни услуги, а именно – от първата услуга по пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Сочи, че ответникът е заплатил по договора сумата в общ размер от 102 лв., като е изпаднал в забава, поради което е начислено и обезщетение за забава. По така изложените съображения претендира заплащане на непогасените задължения.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.

Д. Д. не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От договор за потребителски кредит № ***/11.10.2022 г., сключен между И. Д. Д. и „Профи Кредит България“ ЕООД, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 604, 60 лв. на 11 месечни погасителни вноски от 54, 96 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 90 % и годишен процент на разходите от 48, 45 %.

В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги, както следва: допълнителна услуга „Фаст“ с право за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит от 200 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ с право на промяна на погасителния план от 300 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 45, 45 лв. Страните са договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 1 104, 60 лв., като общият размер на вноската е в размер от 100, 41 лв.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. В Допълнителната преддоговорна информация е посочено какви услуги се предоставят по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Приложен е погасителен план с установен падеж на първата вноска на 10.11.2022 г. и на последната вноска на 10.09.2023 г.

2

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът достигна при съобразяване на представените писмени доказателства. По делото е представен договорът за кредит, който носи подписа на длъжника, чието авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника.

Следва да се посочи, че производството се развива след като е образувано ч.гр.д. № 20618/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в което е издадена Заповед № 10131/29.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. Д. Д. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 399, 59 лв., представляваща непогасен остатък от чиста стойност по договор за потребителски кредит № ***/11.10.2022 г. В настоящото производство е предявен осъдителен иск за сумите, за които заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е отхвърлено в влязло в законна сила разпореждане, обективирано в заповедта за изпълнение.

Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила по отношение на частично присъдената главница и е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора, поради което следва да се приеме, че със стабилизиране на заповедта за изпълнение е установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит и че сумата по кредита е усвоена. В Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., ТК, I т. о. на ВКС е прието, че резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували 3 до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й.

Процесното вземане е породено от сключен между кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика , както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала (така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. EspanoldeCredito SA срещу JoaquinCalderon C.).

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата 4 на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.