Решение № 109 от 20.03.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 97/2026
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Ловеч, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200097 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. Ц. електронен фиш серия К 11865485 на ОД на МВР - Ловеч с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро/ равностойността на 49.99 лева/ за извършено нарушение на 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага следното:
Решението за образуване на административното производство е в противоречие на с материалния закон, незаконосъобразно е. Отразените в ЕФ данни за извършено нарушение не могат да бъдат възприети като безспорни доказателства. Нарушението е било установено с АТСС № 1250b60, което е спорно да e одобрено от БИМ, и е било технически изправно. Не е видно какво e било поведението на патрулния автомобил, дали е бил спрян или в движение. Липсва протокол при ползването на АТСС. Не е доказано, по едни безспорен начин, че е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Не е доказано местоположението на автомобила спрямо пътния знак ограничаващ скоростта.
Моли да се отмени електронен фиш серия К 11865485.
В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Въззиваемата странана МВР - Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.
ПО ФАКТИТЕ:
На 14.11.2025г. на територията обслужвана от ОД на МВР – Ловеч се е осъществял видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с идентификационен номер на уреда 1250b60. Същият бил позициониран в село Сопот, на ПП I – 4 при км. 24+290, в населено място, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч.
В 15:11 часа на 14.11.2025г. в село Сопот, на ПП I – 4 при км.24+290 бил заснет лек автомобил марка „Д“, модел „Г.Ч." рег.№ ** **** ** със скорост 61 км/ч., при ограничение от 50 км/ч., при толеранс 3 км. ч. Лекият автомобил бил собственост на
М. Н. Ц..
На 23.01.2023г. бил издаден електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на М. Ц., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС.
В електронния фиш било вписано, че на 14.11.2025 г. в 15:11 часа в/на обл. Ловеч, общ. Угърчин, с. Сопот, на ПП I-4 при км.24+920 с АТСС ARH CAM S1 насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %. Автомобил марка „Д“, модел „Г.Ч." рег.№ ** **** ** се е движел с установена скорост от 61 км/ч., с превишаване от 11 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 25.56 евро.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:
Приложените електронен фиш серия К 11865485 на ОД на МВР Ловеч./л 17/ и снимка към него л. /20/ Годността на АТСС се установи от протокол за проверка № 216-СГИСИС – 17.06.2025г от Български институт по метрология /л.16/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/ л.15/. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за негодността на АТСС.
Протокола за използване на АТСС рег. № 909р 11136/17.11.2025г/ л. 22/ и снимка /л .23/, от който е видно, че автоматизирано техническо средства е 2 било поставено в периода от 14:05 часа до 16:25 часа на 14.11.2026г. в с.
Сопот на ПП I - 4 24+920 км.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата.
Протоколът е издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай АТСС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 14:05 часа до 16:25 часа, в рамките на който е извършено и процесното нарушение. От изложеното следва, че е неоснователно на възражението за липса на протокол при ползването на АТСС.
Видно от приложената към протокола снимка, АТСС е поставен зад мантинелата на пътя, което прави доводът за отмяна на обжалвания акт, че не е видно дали патрулният автомобил е бил спрян или в движение, за несъстоятелен.
Датата на издаване на ЕФ се установи от справка АИС АНД /л. 41/ Собствеността на лекия автомобил марка „Д“, модел „Г.Ч." рег.№ ** **** **, се установява от справка находяща се на л. 21.
От схема на републикански път ПП I - 4 от км. 24 + 500 до км. 25 + 046, се установи, че ограничението на скоростта е било 50 км/ч.
ПО ПРАВОТО:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са регламентирани стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала.
Видно от обжалвания електронен фиш мястото на нарушението е в населено място с. Сопот ПП I - 4 24+920, където скоростта на движението е била ограничена до 50 км/ч. От събраните доказателства е установено, че на процесната дата и час М. Н. Ц., като водач на лек автомобил марка „Д“, модел „Г.Ч." рег.№ ** **** ** се е движил с 61 км/ч, и така е превишена допустимата скорост за движение в този участък с 11 км/ч, нарушавайки забраната на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, да спазва ограничението на скоростта в населени места от 50 км/ч.
Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на 3 техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР .
Нарушението и превишаването на скоростта от автомобила е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените разпечатки на снимков материал от 14.11.2025г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид изложеното, е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е доказано по безспорен начин, че е извършил нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Несъстоятелно е и възражението, че не е доказано местоположението на автомобила спрямо пътния знак ограничаващ скоростта. Ограничението на скоростта в населено място е 50 км/ч. и произтича директно от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което не е необходимо поставянето на пътен знак ограничаващ скоростта.
Обосновано в електронния фиш името на М. Н. Ц. е посочено като нарушител в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Това обстоятелството не се оспорва от жалбоподателя. Последният попада в кръга на лицата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.
Описанието на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение, и да организира в пълен обем защитата си по него.
Съгласно непроменената в санкционната част редакция на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, за превишаване от 11 до 20 км/ч. - с глоба от 25.56 евро.
Преценка, дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В случая, нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта на охраняваните със ЗДвП обществени отношения - безопасното осъществяване на транспортна дейност и безаварийното движение по 4 пътищата, осигуряващи съхраняване на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по ниска степен на обществена опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.
Предвид изложените съображения, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено административнонаказващият орган, който обаче не е претендирал и представил доказателства за сторени такива, поради което разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Електронен фиш серия К 11865485 на ОД на МВР - Ловеч с който на М. Н. Ц. ЕГН:
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро/ равностойността на 49.99 лева/ за извършено нарушение на 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ловеч по реда на глава 12 от АПК, в 14 - дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 5