Решение № 223 от 15.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Велико Търново, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Ирена Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500491 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕКРОС - Г“ ЕООД, ЕИК 104016259, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, бул.“Никола Габровски“ № 39 Б, чрез пълномощник – адвокат М. С., срещу Решение № 567/13.05.2022г. по гр.дело № 2117/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което предявеният от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.1 вр. чл.410 ал.1 т.3 от КЗ е бил уважен изцяло и прието за установено в отношенията между страните, че „ЕКРОС – Г“ ЕООД дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 21 535.86 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за имуществена застраховка „КАСКО“ по застрахователна полица № *** за настъпило ПТП на 13.03.2020г. на ПП I-4, км 110+300 и сумата от 909.29 лв. – мораторна лихва за периода от 07.11.2020г. до 07.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1526/2021г. на ВТРС. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства и поради необоснованост. Посочва, че съдът не е посочил въз основа на кои конкретни доказателства е приел за доказани ищцовите твърдения и е направил необосновани изводи за относими факти от състава на предявения иск. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, е подала отговор на въззивната жалба. В него заема становище за неоснователност на наведените с въззивната жалба оплаквания, съответно за правилност на атакувания съдебен акт.

Претендира сторените във въззивното производство разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, оспорва основателността на искането на въззивника за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното такова.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по съображения, изложени в същата. Поддържа се претенцията за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник - юрисконсулт Р.Ч., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение поради неоснователност на наведените с нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд-Велико Търново е било образувано по искова молба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу „ЕКРОС - Г“ ЕООД с правно основание чл.410 ал.1 т.3 КЗ, в която са изложени твърдения за настъпило на 13.03.2020г., около 2:25 часа, на път ПП I-4 км 110+300 пътно-транспортно произшествие между л.а. *** и оставено без надзор и излязло на пътното платно стадо биволи, собственост на ответното дружество, при което настъпили описаните в съставения протокол за ПТП щети по лекия автомобил. Посочва се, че към датата на събитието процесният автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка „КАСКО“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, която застраховка била обективирана в застрахователна полица № *** със срок на валидност 29.07.2019г. – 28.07.2020г. Въз основа на предявена застрахователна претенция била образувана щета № 0004-1261-20-450355, извършен оглед и опис на щетите, експертиза и остойностяване на същите и съответно заплатено застрахователно обезщетение в размер на 21 535.86 лв. с платежно нареждане от 23.07.2020г. за възстановяване на автомобила и за възстановяване на разходите за репатрирането му от мястото на инцидента. Твърди, че след изплащане на застрахователното обезщетение на увредения поканил ответника, като собственик на животните и под чийто надзор същите са се намирали, да възстанови същото, но той не сторил това. Поради това ищецът подал заявление по чл.410 ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№ 1526/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново. По същото дело се снабдил със заповед за изпълнение на претендираните суми, но ответникът подал възражение за недължимост на същите. Затова, позовавайки се на разпоредбата на чл.410 ал.1 т.3 КЗ, е поискал от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество че същото му дължи изплатеното на увредения обезщетение, ведно с лихвата за забава за периода 07.11.2020г. до 07.04.2021г. в размер на 909.29 лв. и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна „ЕКРОС - Г“ ЕООД е подала писмен отговор на ИМ, в който признава, че животното, в което се блъснал застрахования при ищеца автомобил, е негова собственост, но оспорва ищцовите твърдения, че настъпилите по него щети са пряка и непосредствена последица от навлизането на животното на пътното платно, като навежда твърдения за управление на автомобила с висока, несъобразена с пътните ограничения и наличните предупредителни знаци скорост, включително и за неправилна реакция на водача. Оспорва твърденията на ищеца за причинени вследствие на произшествието щети едновременно в предната, лявата и дясната част на автомобила, доколкото ударът е настъпил след съприкосновение с едно животно, а и с оглед 2 установените по него наранявания. Оспорва да е налице съответствие на направените разходи за възстановяване на автомобила с пазарните и разумни разходи за това.

По делото е представен Протокол ПТП № 1735351/13.03.2020г., в който е посочено, че на същата дата, около 2:25 часа, на път ПП I-4 км 110+300, стадо биволи, които не били направлявани и били оставени без надзор, навлезли внезапно на пътното платно, при което л.а. *** се блъснал в тях и реализирал ПТП с описаните щети по лекия автомобил.

Протоколът бил подписан от съставителя си, водачът на МПС и Б. И. И., служител на ответника. С приложеното по делото уведомление от 20.03.2020г. за настъпилото събитие бил уведомен ищецът, с който бил сключен договор за застраховка „КАСКО“ на процесния автомобил, обективиран в приложената застрахователна полица, с период на действие 29.07.2019г. – 28.07.2020г. Извършен бил опис и оценка на щетите по автомобила и с преводни нареждания от 23.07.2020г. на увреденото лице било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 21 535.86 лв., от които 21 485.86 лв. за ремонт на същия /въз основа на издадена фактура № 3900/02.07.2020г./ и 50 лв. за репатрирането му /въз основа на фактура № 2077/03.04.2020г./.

Видно от уведомление, адресирано до ищеца, в отговор на покана за доброволно изпълнение с изх. № 10630/28.09.2020г., ответното дружество заявило, че биволът, в който се е блъснал автомобилът, е негова собственост и е бил отглеждан в стопанството му.

Изразил е готовност да заплати претендираната сума в случай, че причинените при ПТП щети по МПС са пряка и непосредствена последица единствено от навлизането на животното на пътното платно, а не и от някакви други фактори, допринесли за това, като напр. несъобразената скорост, с която го е управлявал водача. След представяне на допълнителни документи от страна на ищеца, ответникът отказал заплащането на сумата.

Представен е протокол за клиничен преглед на животното от 14.03.2020г., видно от който е констатирано нараняване в областта на левия заден крайник с разкъсване на кожата и рана в областта на ухото.

По спорните факти са събрани гласни доказателства. Св. М.М., намиращ се в ТПО с ответното дружество към датата на инцидента, установява, че като ветеринарен лекар бил повикан да прегледа въпросното животно, което имало разкъсна рана на левия заден крайник и зацапване с кръв на лявото ухо, но било в добро общо състояние, нямало отоци и затруднения при придвижване, а след инцидента се прибрало на собствен ход. На свидетеля било обяснено от управителя на дружеството, че през нощта биволът е избягал от стопанството и е станал инцидент с автомобил.

Св. Б.И., работник в ответното дружество, установява, че на 13.03.2020г., около полунощ, получил телефонно обаждане, че има животни, които са напуснали фермата на „ЕКРОС - Г“ ЕООД. Когато отишъл на място, част от животните били на пътното платно, имало полицейски автомобил и автомобил, който видимо е участвал в инцидента – тъмно на цвят Ауди А8, с щети по него. Заедно с други негови колеги, работници във фермата, прибрали животните, за да освободят платното за движение. Останало едно от тях, което било паднало в тясна канавка до пътя. Помогнали му да се изправи и то на собствен ход се прибрало в стопанството. Установило се, че то е с повърхностни разкъсвания на кожата, обработени от ветеринарния лекар и било бременно с наближаващ срок на раждане, като след инцидента бременността и раждането протекли безпроблемно.

Разпитан в качеството на свидетел, водачът на процесния автомобил, установява, че пътувайки през нощта посока София, преди разклона за с. Балван, на пътното платно изскочили стадо биволи, при което последвал сблъсък с два от тях. Уведомил полицията и на мястото на произшествието пристигнали служители на КАТ, които съставили протокол, а свидетелят продължил с друг автомобил. Увреденото МПС било отремонтирано в посочен от застрахователя сервиз. Свидетелят посочва, че не знае с каква скорост се е движил и дали в процесния участък е имало поставени пътни знаци, указващи опасност от преминаване на 3 животни по платното за движение.

Съгласно експертното заключение на автотехническата експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, стойността на причинените на процесното МПС щети, при съобразяване на необходимите дейности по отстраняването им и закупуването на нови части, съответно при отчитане на овехтяването, възлиза на 16 293.35 лв. с ДДС, а възстановителната стойност на частите, без отчитане на фактическото износване е 13 453.78 лв. Към последната сума вещото лице е прибавило и сумата от 6 420.70 лв. без ДДС за боя, боядисване и консумативи и така общата стойност на причинените щети възлиза на сумата от 19 874.48 лв. без ДДС и 23 849.38 лв. с ДДС. Стойността на обичайните ликвидационни разноски възлиза на сумата от 80 лв. Според вещото лице всички описани от ищеца щети по автомобила са в логична връзка с настъпилия пътен инцидент, доколкото с оглед характера на удара – челен, нецентрален, ексцентричен, с предна челна и странична дясна и лява част, основно в предно стъкло, преден капак, преден десен калник, десен фар, преден ляв калник, с два от биволите, от възникналите моментни сили същите са се завъртяли – единият обратно на часовниковата стрелка, а другият по посока на часовниковата стрелка, вследствие на което са настъпили ударите в леви и десни части на автомобила и задните врати и в резултат от продължаващото движение на автомобила. Съгласно заключението, не са установени щети по автомобила, които по своето естество е възможно да са причинени от сблъсък с предмети, различни от биволи. Поради липсата на достатъчно обективни находки, вещото лице не е могло да определи скоростта на движение на процесния автомобил. Няма данни по делото и за наличие или липса на спирачни следи по платното за движение.