Решение № 11384 от 13.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11384 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110154218 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Производството е образувано по предявен от А. С. А.-Т. срещу К. С. А. и М. С. А. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 38, с идентификатор № ***

(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто двадесет и три точка едно точка тридесет и осем), съгласно КККР на град София, община Столична, област София (Столица), одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект: от 30.08.2023г., с адрес на имота: град София, Район Триадица, ***** (тридесет и осем), намиращ се на етаж 1 (едно) в сграда с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и пет точка сто двадесет и три точка едно), с предназначение: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ от 61.10 (шестдесет едно цяло и десет стотни) квадратни метра, с прилежащи части: Мазе № 16 (шестнадесет) и 0,536 % (нула цяло петстотин тридесет и 1 шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, състоящ се от: две стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата по Схема: на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, под обекта: няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, който 1 съгласно доказателствен акт за собственост съставлява: Апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, находящ се на улица ***** (тридесет и осем), в ж.к. ,,Красно село", застроен на 61.10 (шестдесет едно цяло и десет стотни) квадратни метра, с брутна кубатура 232.82 куб.м., при граници: отляво - апартамент № 37, отдясно - апартамент № 39, отгоре апартамент № 41, отдолу - мазе, заедно с Мазе № 16 (шестнадесет), принадлежащо към апартамента, заедно с 0,536 % (нула цяло петстотин тридесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, при квоти както следва:

1/ за А. С. А. - Т.а - 1/3 (една трета) идеална част;

2/ за К. С. А. - 1/3 (една трета) идеална част; и

3/ за М. С. А. - 1/3 (една трета) идеална част.

Сочи се в исковата молба, че правото на съсобственост на страните възниква по наследство по закон от тяхната майка и общ наследодател В.Ф.Ц. /предишно фамилно име А./. Твърди, се, че правото на собственост на В.Ф.Ц. произтича от договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 14.09.1975 година, като към датата на придобиване на имота майката на страните е била разведена.

Твърди се в исковата молба, че въпреки многобройните опити да се стигне до доброволно уреждане на въпроса, включително отправена нотариална покана от 08.08.2022г., сестрите на ищцата /ответници по иска/ живеят в имота без да й дават достъп до последния и без да желаят да разговарят за подялба на имота.

Твърди се, че от датата на смъртта на майка им до настоящият момент ответниците живеят в процесния имот, който ползват самостоятелно и до който ищцата няма достъп. Сочи се, че с нотариална покана от 08.08.2022г., рег. № 15356, том V Б, № 112 на нотариус В.Б., № 302 на НК, с район на действие СРС ищцата е поканила ответниците да й заплащат обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваната от нея 1/3 идеална част от апартамента в размер на 250 (двеста и петдесет) лева месечно общо, но не последвал резултат.

Предвид изложеното се отправя искане до съда да допусне съдебна делба на описания апартамент № 38 при квоти от по 1/3 (една трета) идеална част за ищцата и за всяка една от ответниците, както и за постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК и осъждане на ответниците К. С. А. и М. С. А., да заплащат на ищеца А. С. А. - Т.а, всяка по 125 лева /или общо 250 лева/ месечно, ведно със законната лихва от датата на всяка просрочена месечна вноска - обезщетение за лишаване от правото й да ползва съобразно дела си процесния имот, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.

В срок по чл. 131 ГПК ответниците К. С. А. и М. С. А. сезират съда с 2 молба за правна помощ, която е уважена от съда с определение от 07.12.2024 г.

В предоставения от съда нов срок, ответниците, чрез назначения от съда служебен адвокат по Закона за правната помощ – адв. В. Б., подават отговор на исковата молба, в който сочат, че не оспорват предявения иск за делба при сочените от ищеца квоти в съсосбствеността. Оспорват искането за определяне на привременни мерки, като твърдят, че на ищцата не е отказан достъп до имота, евентуално, оспорват претенцията като завишена по размер и молят за нейното отхвърляне.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с иск за делба на наследствен недвижим имот, както и с искане за определяне по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК на привременни мерки досежно ползването му.

По предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба.

По предявената по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК претенция за определяне на привременни мерки в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че процесният имот се ползва изцяло от ответниците, по такъв начин, че ищецът е възпрепятстван да ползва част от имота, отговаряща на дела му в съсобствеността, както и размера на претенцията си /съизмерим със средния пазарен наем на имота/.

В тежест на ответниците е да докажат твърдението си, че ищеца разполага с достъп и реална възможност да ползва имота, съобразно дела си.

В конкретния случай липсва спор между страните относно обстоятелството, че процесният имот се притежава в съсобственост между тях при равни квоти от по 1/3 ид.част, като изводът се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства.

Установява се от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища /л. 7/, че на 14.09.1975 г. В.Ф. А. е закупила процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № ***, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, застроен на 61.10 кв.м., с брутна кубатура 232.82 куб.м., при граници: отляво - апартамент № 37, отдясно - апартамент № 39, отгоре апартамент № 41, отдолу - мазе, заедно с Мазе № 16 (шестнадесет), принадлежащо към апартамента, заедно с 0,536 % (нула цяло петстотин тридесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото.

Установява се по представената схема на самостоятелен обект /л. 9/, че гореописаният недвижим имот има кадастрален идентификатор № ***.

Видно от представения по делото заверен препис от личен регистрационен картон на В.Ф. А. /л. 13/, семейният статус на лицето е 3

„разведена“, съгласно решение от 25.01.1974 г. по бр.д. № 2649/1974 г., като няма данни за последващ сключен граждански брак. Видно от извършената поправка в регистрационния картон, че фамилията на лицето след развода е „Ц.“.

Тоест, към датата на придобиване на недвижимия имот, последният е станал лична собственост на В. А., като по делото липсват данни за последващи разпореждания с вещта.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 10/, че В.Ф.Ц. е починала на 27.09.2020 г. като е оставила за единствени наследници по закон трите си дъщери – А. С. А.-Т., К. С. А. и М. С. А. – страни в настоящото производство.

С оглед разпоредбата на чл. 5 ЗН, след смъртта на майка им, същите са получили равни части от нейното наследство, поради което всяка от тях е придобила собствеността върху 1/3 ид.част от недвижимия имот, включен в актива на наследството.

Предвид изложеното, искът за делба се явява основателен, като делбата следва да бъде допусната между страните по спора при посочените квоти.

По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. По този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила (вж. Определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., ІV Г. О., ВКС). Касае се за привременна мярка, при която законът изхожда както от общото правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ "съразмерно с частта си", така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не се пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Привременната мярка се налага, когато имотите се ползват само от част от съделителите или когато установеното ползване не съответства на дяловете в съсобствеността. Целта на тази норма е да се осигури ефективно и справедливо ползване на делбените имоти от 4 всички съделители, докато трае делбеното производство. Искането на съделителя може да бъде както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от искането.

За да бъде уважено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ само от един или няколко от съсобствениците или установено ползване, което не съответства на дяловете в съсобствеността; невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие относно ползването на общата вещ. Трябва да бъде подчертано, че приложното поле на хипотезата на чл. 344 ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик си служи с вещта лично. Кои са тези случаи е детайлно посочено в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГК, ВКС – 1. ползващият съсобственик или член на неговото семейство пряко и непосредствено си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2. той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); 3. ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Т. е. лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.