Решение № 86 от 30.12.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Царево, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Янч. Николов при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Административно наказателно дело № 20252180200574 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН е и образувано по жалба, подадена от А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

С********** чрез адв. Г. Д. от САК, против Наказателно постановление № 25-0302-000275/03.09.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ – Царево при ОДМВР-Бургас, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя на основание чл.

179, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5 и чл. 185 от ЗДвП за нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл.

24, ал. 1 ЗДвП са му наложени две административни наказания „глоба“ в общ размер от 220.00 лева.

С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна. Посочва се, че описаната в процесното НП фактическа обстановка не отговаря на действителната и противоречала на законите на физиката. Твърди се, че в наказателното постановление липсвало пълно и ясно описание на нарушението. Не ставало ясно кои действия, т.е. маневри, извършени от жалбоподателя са предмет на санкциониране от административнонаказващия орган в тази връзки не било ясно дали в конкретния случай административнонаказателната отговорност е ангажирана във връзка с извършената от последния маневра завой наляво от с.о. „Арапя“ към общински път № BGS1280 или във връзка намаляване на скоростта при движение по общински път № BGS1280. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и издаденото, въз основа на него НП, представлявало съществено нарушение на производствените правила, което ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Твърди се също 1 така, че атакуваното наказателно постановление е издадено и при неправилно прилагане на материалния закон.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Упълномощеният от него защитник депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Поддържа доводите изложени в жалбата. Претендира присъждането на разноски.

Административнонаказващия орган редовно призоваван не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните фактически изводи:

На 02.08.2025г. актосъставителят св. С. С. бил наряд с колегата си С. С.

- командирован служител. На същия ден следобед получили сигнал, че било настъпило ПТП на стария път за Лозенец - път BGS 1280, км. 3, между лек автомобил и индивидуално електрическо превозно средство - тротинетка. При пристигането на място установили, че през светлата част на денонощието, при суха настилка, сухо, ясно време, е настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода“ със софийска регистрация и електрическа тротинетка. Полицейските служители провели разговор с двамата водачи, включително и със свидетели на произшествието, като се установило, че водачът на лекия автомобил извършил маневра завой на ляво, след което продължил движението си направо посока гр. Царево, като рязко намалил скоростта, без това да е необходимо за предотвратяване на ПТП, вследствие на което в задната част на автомобила се блъска неправомерно движеща се електрическа тротинетка, управлявана от непълнолетно лице. От удара бил пострадал леко водача на тротинетката. Същата се движела без каска и неправомерно на пътя, предвид, че имало изградена велоалея паралелно на пътя и тя трябвало да се движи по нея. На място пристигнала екип на СМП. Пострадалата водачка била прегледана на място и откарана в Бургас, където била изписана за домашно лечение с диагноза натъртвания, охлузвания. На двамата участници в ПТП били направени проби за алкохол, които били отрицателни, след което им били съставени актове. Служителите на РУ Царево при ОД МВР-Бургас, снели писмения сведения от три лица, които присъствали на инцидента /писмените сведения не са приложени към представената от органа административнонаказателна преписка и не са приети като доказателства по делото/.

Актосъставителят попитал жалбоподателя за причината, която наложила да намали рязко скоростта, като последния твърдял, че е имало някакви хора близо до пътя. Актосъставителят заяви също, че отстрани на пътя имало свидетели, с които бил проведен разговор и които споделили, че е нямало хора и не е било нужно да бъде намалявана рязко скоростта си. В административната преписка не се съдържат данни за такива свидетели.

Такива свидетели не са вписани и в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави 2 следните правни изводи:

Жалбата срещу издаденото наказателно постановление е допустима.

Същата е подадена в срок, предвид липсата на категорични доказателства за датата на връчване на НП от лице легитимирано да го обжалва. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

В хода на административно-наказателното производство не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и наказателното постановление. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на последния срещу подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът констатира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в акта за установяване на административно нарушение серия G A акт № 4401766 от 02.08.2025 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ-Царево при ОДМВР-Бургас са посочени два различни времеви периода и две различни места на извършване на нарушението. Така последователно е записано: „... на 02.08.2025 г. около 15:32 часа, на път II-99, Приморско-Царево-Лозенец-Царево – километър 3“ са извършени нарушенията, а след това е отразено: „... на 02.08.2025 г. около 15:50 часа, на път BGS1280, Царево – Лозенец- километър 3“ са извършени нарушенията. Поради, което и само на това основание обжалваното наказателно постановление № 25-0302-000275/03.09.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ – Царево при ОДМВР-Бургас следва да бъде отменено поради нарушение разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Само за пълнота на решението атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено и на друго основание – неправилно е приложен материалния закон.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. За нарушаване на посочената правна норма, доколкото липсва друга административно-наказателна разпоредба, чл. 185 от ЗДвП предвижда 3 наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева. По делото не се установи по безспорен и категоричен начин извършването на нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. Действително редовно съставените актове по ЗДвП се ползват с доказателствена сила. В случая обаче полицейският служител е съставил акт, въз основа на твърденията на свидетели, които не са вписани като такива в АУАН и не са установени и разпитани от настоящата съдебна инстанция, а не след като сам е установил нарушението. По делото не са представени и приети като доказателства и писмени сведения от свидетели-очевидци на евентуално извършеното нарушение. Поради което настоящият съдебен състав счита, че от така установената фактическа обстановка не може да се прави извод за осъществено нарушение от страна на жалбоподателя на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП.

Досежно извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, съдът намира за недоказано извършеното от водача административно нарушение. От една страна по делото няма събрани доказателства от пряк очевидец на деянието, а освен това от разпита на самия актосъставител, който пресъздава данни, които е възприел от трети лица заявява, че водачът е направил ляв завой и е продължил движението си към град Царево и едва тогава е настъпило ПТП, т.е. по делото не се събраха данни с извършения от водача ляв завой да е създадена непосредствена опасност за участник в движението.

Предвид горното съдът намира, че нарушенията не са извършени и наказващият орган при издаване на атакуваното наказателно постановление № 25-0302-000275/03.09.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ – Царево при ОДМВР-Бургас и АУАН е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон, което от своя страна го прави незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, като са представени доказателства за реално направени такива от страна на жалбоподателя в размер на 500.00 лева.

С оглед изхода на делото и липсата на възражение против размера на адвокатското възнаграждение, искането следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0302-000275/03.09.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ – Царево при ОДМВР-Бургас, с което на А. Д.

Т., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5 и чл. 185 от 4

ЗДвП за нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДвП са му наложени две административни наказания „глоба“ в общ размер от 220.00 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас да заплати на А. Д. Т., ЕГН ********** сумата от 500.00 лева, представляваща направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Административен съд-Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Царево, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Янч. Николов при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Административно наказателно дело № 20252180200574 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН е и образувано по жалба, подадена от А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

С********** чрез адв. Г. Д. от САК, против Наказателно постановление № 25-0302-000275/03.09.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ – Царево при ОДМВР-Бургас, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя на основание чл.