Решение № 35 от 19.02.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Добрич, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д. като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230200691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„***” № ***, ет. ***, ап. ***, срещу наказателно постановление № 25-0851000915 от 08.07.2025 г., издадено от Д. Х. Д. - началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, ет. ***, ап. ***, за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 (сто и петдесет) лв.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 13 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е 1 обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3182653/11.06.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Не съм извършил описаното нарушение“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

За пълнота на изложението, с оглед доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно нормата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.

От своя страна, нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, вменява в задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Изхождайки от обективните белези на визирания състав, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно 2 обстоятелството налице ли е управление на пътно превозно средство, водачът предприел ли е маневра изпреварване, ако е предприел такава, водачът съобразил ли е поведението си със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, както и създал ли е опасност за превозните средства, движещи се в лентата, предназначена за насрещното движение.

Съдът не счита, че е налице недостатъчна конкретизация на нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП в АУАН и в обжалваното НП. От описанието на нарушението става пределно ясно, че на 11.06.2025 г., около 08:15 часа, по ул. „***“ в с. ***, Д. Д. Д. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като непосредствено преди кръстовището с ул.

„***“ в посока град Добрич, същият е извършил маневра изпреварване на забранен участък, несъобразявайки се с пътната маркировка М1 (единична непрекъсната линия), навлязъл е в лентата за насрещно движение и е създал опасност за насрещно движещите се моторни превозни средства.

Същата фактическа обстановка е пресъздадена и в НП. От простата съпоставка между двете описания е видно, че те са идентични, като водят до безпротиворечивия извод, че нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че на 11.06.2025 г., около 08:15 часа, по ул. „***“ в с. ***, Д. Д. Д. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като непосредствено преди кръстовището с ул. „***“ в посока град Добрич, същият е извършил маневра изпреварване на забранен участък, несъобразявайки се с пътната маркировка М1 (единична непрекъсната линия), навлязъл е в лентата за насрещно движение и е създал опасност за насрещно движещите се моторни превозни средства - нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В разглеждания случай въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение по чл. 42, ал. 2, т.

2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Обстоятелството, че в АУАН е посочено, че нарушението е извършено около 08:15 часа, а в НП - в 08:15 часа, не е процесуално нарушение, още повече съществено такова, водещо до отмяна на НП, тъй като не е довело до неяснота за нарушителя кога точно е извършил вмененото му нарушение, което нарушение е достатъчно добре индивидуализирано откъм дата, място и час на извършване.

С оглед изложеното, съдът намира, че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

В действителност, в обжалваното НП липсва пълно изписване на нарушените законни разпоредби, като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, без да е извършена препратка към нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Това процесуално нарушение обаче не е съществено, водещо до отмяна на НП, тъй като е налице пълно словесно описание на нарушението. От друга страна, в НП нарушението правилно е било подведено под нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, която норма освен санкционна, съдържа и състав на нарушение и съгласно която, 3 който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 150 лева (в редакцията, действала към датата на извършване на нарушението, която като поблагоприятна следва да намери приложение, съобразно принципа, прокламиран в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН).

Ето защо, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при реализиране на административнонаказателната му отговорност били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление, както и кога е било извършено то. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.06.2025 г., в 08:15 часа, по ул. „***“ в с. ***, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като непосредствено преди кръстовището с ул. „***“ в посока град Добрич, е извършил маневра изпреварване на забранен участък, несъобразявайки се с пътната маркировка М1 (единична непрекъсната линия), навлязъл е в лентата за насрещно движение и е създал опасност за насрещно движещите се моторни превозни средства. Впоследствие водачът е бил последван от свидетелите Д. Л. Д. и Б. Ж. Т., и двамата полицейски служители при Второ РУ при ОДМВР - Добрич и спрян на КПП (контролно-пропускателен пункт) на изхода на град Добрич в посока град Варна, където свидетелят М. Г. Г. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич му съставил АУАН за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Както с жалбата, така и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление, като навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Д. Д. Д. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, свидетелят Д. Л. Д. потвърждава констатациите в акта. Така например в съдебно заседание свидетелят Д. дава следните показания: „На 4 този ден с колегата Т. бяхме включени в специализирана полицейска операция във връзка подаване на сигнали за водача на моторни превозни средства, който извършват нарушения. Ние бяхме със служебен автомобил, който не беше брандиран. По това време бяхме в село ***. В този момент бяхме спрели да се включим в главната улица „***“ в посока град Добрич. Ние излизахме от предпоследната пресечка от Варна към посока Добрич. Там има магазин за мебели и автомивка. Докато сме спрели да минат колите, идва колона от автомобили, може би 5 – 6 автомобила, които идват от Варна към посока Добрич. Точно в този момент пред нас, въпросният водач, който идва от Варна, изпревари колоната от автомобили, която ние изчакваме, за да се включим в движението и продължи напред. Срещу него идваха автомобили от Добрич. Осевата линия в цялото село *** е непрекъсната и е забранено изпреварването. Ние видяхме номера на автомобила и се обадихме в Дирекцията. Подадохме сигнал и те ни казаха, че има патрул на КАТ на входа на Добрич. След това и ние тръгнахме в тази посока. Когато пристигнахме на КПП-то, което е срещу бензиностанция „Лукойл“, те бяха спрели автомобила. Водачът беше доста агресивен и недоволен от ситуацията. Каза, че това нещо не е вярно и че ще се видим в съда.