Решение № 446 от 01.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Плевен, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430104919 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Д. Р., против К. Б. К., ЕГН********** с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК, вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 505.62лв, от които сумата от 300 лева — главница, сумата от 9 лева - договорна лихва и сумата от 196.62 лева- законна лихва за забава върху главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1614/2025г на ПлРС. Твърди се, че между ответника и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, по реда на ЗПФУР, е сключен договор за потребителски кредит №600160/28.02.2020г., за сумата от 300лв, платим на една погасителна вноска, с падеж 29.03.2020г. при фиксиран лихвен процент от 0 % и ГПР от 42.58 %. Сочи се, че при забава, длъжникът дължи обезщетение, в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Излага, че по силата на чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемодателя уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди се, че д Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., „Стик - Кредит“ АД- като цедент е прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ 1

ЕООД, индивидуализирано в Приложение № 1. Сочи се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана.

Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срога за отговор, отв. К. Б. К., чрез особен представител адв.В. К., изразява се становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №846/13.03.2025г. по ч.гр.д.№1614/2025г. на ПлРС, връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим. Съдът констатира, че по същото ч. гр.д.№ 1614/2025г на ПлРС, с разпореждане №34196/13.03.2025г, влязло в сила, е отказано издаването на заповед за изпълнение, за сумата от 784,56лв.- неустойка.

По делото се установява факта на сключване на договор за потребителски кредит №600160/28.02.2020г., между „СТИК КРЕДИТ“АД- като заемодател и ответника- като заемател, въз основа на който е предоставен заем от 300лв, за срок от 12 месеца, и месечна лихва от 9,00лв., при ГПР 42,58%; по погасителен план, към договора; падеж на задължението- 29.03.2020г. Установява се също, че сумата по кредита се отпуска в деня на сключване на договора.

Установява се също, съобразно чл. 17 от Договора, страните са уговори предоставяне на обезпечение по договора- под формата на поръчителство или банкова гаранция, които следва да бъдат предоставени в тридневен срок от сключване на договора. От съдържанието на договора се установява също- чл. 20, че при неизпълнение на задължението от страна на заемателя за предоставяне на обезпечение, се начислява неустойка от 0,9% от стойността на кредита, за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение. Установява се, че е начислена неустойка от 784,56лв. за която, както бе посочено по- горе, е отказано издаване на заповед за изпълнение.

По делото се установява също факта на сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г, въз основа на който заемодателя СТИК КРЕДИТ“АД - като цедент, е прехвърлил на ищеца АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД- като цесионер, вземанията си по договори за кредит, посочените в Анекс №1 към договора.

Установява се, че вземанията на цедента по процесия договор за кредит са предмет на цесията. По делото няма спор относно качеството на кредитора на ищеца спрямо ответника.

По делото не са събрани доказателства за плащане на сумите по кредита от страна на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят- цедент е финансова 2 институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът – като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е установено усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема, че клаузата по чл. 17 от Договора за заем е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно цитираната норма, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съдът намира, че уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок- тридневен, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Налице е уговорка от договора- чл.20, с която изначално се определя размер на неустойката за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от погасителната вноска. Съдът намира, че тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр.

3 от ЗЗД/. Уговорената и дължима неустойка, по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБ.

Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 3

ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58- т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът счита, че следва да посочи, че макар вземането за неустойка да не е предмет на настоящето производство, клаузата е част от договора и съдът следи служебно за действителността на същия. Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че отв. К. Б. К., ЕГН********** с адрес ***, дължи сумата от общо 505.62лв, от които сумата от 300 лева — главница, сумата от 9 лева - договорна лихва и сумата от 196.62 лева- законна лихва за забава върху главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението, претендирани въз основа на Договор за потребителски кредит №600160/28.02.2020г. за които суми има издадена заповед за изпълнение №846/13.03.2025г. по ч.гр.д.№1614/2025г. е частично основателен, до размера на сумата от 153,39 евро /300лв./главница, ведно със законната лихва върху същата, като за разликата до пълният претендиран размер от общо 505.62лв., искът следва бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 385,66 евро- в настоящето производство и сумата от 22,75 евро- в заповедното производство.

4

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ К. Б. К., ЕГН********** с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК, вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ НА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България, №81В, представлявано от П.В. и Х.М.- управители, сумата от 153,39 евро /300лв./ главница по Договор за потребителски кредит №№600160/28.02.2020г, ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК- 12.03.2025г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение №846/13.03.2025г. по ч.гр.д.№1614/2025г. на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо 258,52 евро /505.62лева/, включващ сумата от 4,60 евро /9 лева/- договорна възнаградителна лихва и сумата от 100,53 евро /196.62 лева/.- законна лихва за забава върху главницата, за периода 29.03.2020-27.02.2025г../, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.