Решение № 139 от 17.07.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №116

№ 139 гр. С., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100296 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. Г. Н. - Я. от гр. С. е предявила срещу Община С. иск за заплащане на сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от нея стрес, страх и уплаха от инцидент, настъпил на 4.8.2021 г. в гр. С., при който малолетният й син К.Й.Я. претърпял телесни увреждА.я, причинени вследствие на падането му от детски велосипед поради пропадане на предното колело на велосипеда в необезопасен отводнителен канал на велосипедна алея край река И..

Претендира се и законна лихва върху обезщетението от 04.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени подробни твърдения за обстоятелствата на инцидент, настъпил на 4.8.2021 г. около 10,30 ч. в гр. С. на велосипедната алея край р.

И.. При този инцидент малолетното дете на ищцата управлявало детски велосипед, чиято предна гума пропаднала в необезопасен отводнителен канал, преминаващ през цялата широчина на алеята в този участък. Детето паднало от велосипеда и вследствие на това падане то получило контузии и наранявА.я, за които се съдържат подробни твърдения в исковата молба. Твърди се, че отговорен за поддържането на пътищата и пътните съоръжения на територията на Община С. е ответникът като в тази връзка в исковата молба се съдържа подробен анализ на разпоредби от Закона за пътищата и от Закона за движението по пътищата. Изтъква се в исковата молба, че вредите, за които 1 се претендира обезщетение, са претъпени лично от ищцата и представляват неимуществени вреди вследствие на преживян стрес, уплаха и страх за детето й.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община С. е представил отговор на исковата молба, в който искът е оспорен и е изразено становище за неговата неоснователност. Изтъква се недоказаност на обстоятелствата, при които според твърденията в исковата молба е настъпил процесния инцидент. Излагат се съображения, че ако такъв инцидент е настъпил, то това е станало поради недостатъчен родителски контрол. Подлага се на съмнение причинната връзка между настъпването на такъв инцидент, какъвто се твърди в исковата молба и твърдяните увреждА.я на детето. Подчертава се липса на причинна връзка между увреждА.ята на детето и причинените на ищцата като негова майка психически страдА.я. Посочва се също, че ако детето е претърпяло увреждА.я от такъв инцидент, то това е станало при съпричиняване от страна на родителя, който не е упражнявал надзор върху детето.

Изложени са и съображения за прекомерност на претенцията по размер.

В открито съдебно заседА.е ищцата се представлява от пълномощника си адв. Н.

Б., който заявява, че поддържа иска и в хода на устните състезА.я излага съображения в подкрепа на неговата основателност с искане за уважаване на иска в пълния му предявен размер.

Ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Е.К., която заявява, че оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и в хода на устните състезА.я отправя искане за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени по свое убеждение събрА.те по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тази правна квалификация на иска се извежда от твърденията в исковата молба, че лично на ищцата са причинени неимуществени вреди вследствие на инцидент, при който синът й претърпял телесни увреждА.я, настъпили в резултат на противоправно неизпълнение на задълженията на служители на ответника да осигурят условия за безопасно движение по пътищата, част от които е и изградената велосипедна алея, като не се твърди (независимо от обвързването в исковата молба на правната квалификация на иска с чл. 50 от ЗЗД) тези увреждА.я да са настъпили в резултат на типичните свойства на вещта.

Искът е на общо основА.е допустим, но е неоснователен.

От събрА.те по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата Д. Г. Н. - Я. е майка на малолетния К.Й.Я., роден на 27.10.2016 г. и че на 4.8.2021 г. около 10,30 ч. в гр. С. двамата се разхождали по велосипедна алея край река И..

Четиригодишният К. карал детски велосипед, а майка му ходела пеша и била бременна в деветия месец (две седмици по-късно – на 18.8.2021 г. родила детето Изабела). В 2 участъка от велосипедната алея зад автосервиза срещу бензиностанция „Лукойл“, напречно през цялата широчина на алеята бил разположен отводнителен канал, който не бил покрит с предпазна решетка на нивото на терена. По време на движение на К. с велосипеда предното му колело пропаднало в този необезопасен канал, вследствие на което детето паднало от велосипеда на терена и получило охлузвА.я в областта на лицето – долната устна вляво, гърба на носа, лявата буза, както и охлузвА.я на дясната предмишница, които по своята медико-биологическа характеристика са му причинили болки и страдА.я с максимален период на възстановяване 2-3 седмици (вж. експертна справка от д-р С. Г., наименувана „съдебно медицинска експертиза“, находяща се в материалите по приобщената прокурорска преписка № 776/2021 г. по описа на РП – С., приключена с постановление на прокурор от РП – С. от 19.10.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство). Според тази справка описА.те травматични увреждА.я при К. Я. са в резултат на действието на тангенциално съприкосновение с твърд тъп предмет и грапава повърхност и могат да бъдат причинени при падане от колело върху асфалт.

Тези установени по делото обстоятелства биха могли да обосноват извод за осъществяване на елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, установяващ гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника Община С. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдА.я, причинени на малолетния К.Й.Я. вследствие неизпълнение на задължения на служители от общинската администрация, на които е възложено поддържането на велосипедната алея – безспорно общинска собственост, в състояние, позволяващо безопасното й използване по предназначение.

При тези обстоятелства обаче ищцата няма право на обезщетение за неимуществени вреди, които самата тя претендира да е претърпяла от телесната повреда на малолетния й син К.Й.Я.. Трайно установената и задължителна съдебна практика, обективирана в Постановление № 4/1961 г. на Пленума на Върховния съд, Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд и Постановление № 2/1984 г. на Пленума на Върховния съд конкретизира измерението на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне на хипотезите, в които трети лица, различни от непосредствено пострадалия от непозволено увреждане, имат лично материално право на обезщетение за неимуществени вреди – като признава такова право на огрА.чен кръг трети лица само при смърт на непосредствено пострадалия, какъвто не е настоящият случай.

В българската правна теория обезщетяването на неимуществени вреди, причинени на трети лица вследствие телесно увреждане на непосредствено пострадалия от непозволено увреждане – т. нар. „шокови вреди“, е изследвано в сравнително-правен аспект (вж. Голева, П., „Деликтно право (Непозволено увреждане)“, ІV-то преработено и допълнено издА.е, изд. „Нова звезда“, гр. София, 3

2018 г., стр. 289-290) с отбелязването, че то е спорен и нов проблем, който се разрешава по различен начин в различните съвременни правни системи. Дори с огромни резерви (предвид формираната задължителна съдебна практика, цитирана погоре) евентуално да се приеме, че такива вреди биха могли да подлежат на обезщетяване и според българската правна система, те би следвало да са изключителни по характер и интензитет, а конкретният случай не разкрива такива техни специфики.

Действително, според приетото заключение на в. л. Л. Д. по назначената съдебнопсихологична експертиза, ищцата е преживяла остра стресова реакция, проявяваща се като реакция на психологически травматично събитие – станала е очевидец на падане на сина й К. от колелото в необезопасен отводнителен канал на велоалея, като състоянието й на напреднала бременност най-вероятно е допринесло за засилване и обостряне на оплаквА.ята й – страх, прекомерно напрежение, висока тревожност, кошмарни сънища, които са дестабилизирали ищцата и са били пречка за нормалното й функциониране, и тя започнала лесно да се плаши и напряга при всяко по-екстремно поведение на сина й.

Същевременно обаче следва да се има предвид, че визуалното възприемане на едно падане на 4-годишно дете от детски велосипед по време на разходка (а не напр. при пътно-транспортно произшествие) е от житейска гледна точка обичаен епизод от живота на всеки родител, т. е. въобще не е необичайно родителят да преживее стрес или уплаха от такова по характер и мехА.зъм падане, засягащо здравето и телесния интегритет на детето му. Още по-съществено е, че детето К.Й.Я. е получило само повърхностни наранявА.я (охлузвА.я) с период на пълно възстановяване 2-3 седмици, без трайни загрозявА.я или лицеви деформации, а и няма никакви данни инцидентът да се е отразил на правилното развитие и завършване на бременността на ищцата с раждането на детето Изабела на 18.8.2021 г.

При съвкупността от тези конкретни обстоятелства съдът намира, че присъждане на обезщетение на ищцата за претърпени лично от нея неимуществени вреди от причиненото на малолетния й син непозволено увреждане категорично не отговаря на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

По всички изложени съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетния К.Й.Я., остава открит пътят да претендира от негово име обезщетение за неимуществени вреди, което същата е сторила в друго производство (по гр. д. № 297/2022 г. по описа на РС – С.), което е служебно известно на настоящия състав.

С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основА.е чл. 78, ал. 8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за юрисконсултско 4 възнаграждение, което с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и предвид конкретната стойност на материалния интерес съдът определи в минималния му размер от 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Д. Г. Н. - Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.Й.“ № , вх. В, ет. , ап. , срещу Община С., с адрес гр. С., ул. „М.“ № , иск с правно основА.е чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата 4000,00 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. Г. Н. – Я. и изразяващи се в преживени от нея стрес, страх и уплаха от инцидент, настъпил на 4.8.2021 г. в гр. С., при който на малолетния й син К.Й.Я., ЕГН ********** са причинени телесни увреждА.я – охлузвА.я в областта на лицето – долната устна вляво, гърба на носа, лявата буза, както и охлузвА.я на дясната предмишница, настъпили вследствие на падането му от детски велосипед поради пропадането на предното колело на велосипеда в необезопасен отводнителен канал на велосипедна алея край река И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.8.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. Г. Н. - Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.Й.“ № , вх. , ет. , ап. , да заплати на Община С., с адрес гр. С., ул. „М.“ № , сумата 100,00 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5