Разпореждане № 48142 от 31.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 48142 гр. София, 31.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Г.М. като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело № 20241110109442 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.

Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. С. Р. за посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения по договор за потребителски кредит № 405719/11.03.2020 г., сключен между /ФИРМА/ и С. С. Р., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.07.2022 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, за което длъжникът бил уведомен. Сред претендираните в заявлението вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, в размер на 389.95 лв., плащането на която било разсрочено с погасителния план към Договора за потребителски кредит. Твърди се, че тази неустойка е уговорена в чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит. Претендира се и плащане на сума в размер на 416.92 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от /ФИРМА/.

В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.

Вземането за неустойка в размер на 389.95 лв. се основава на твърдения за уговорена такава в чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, ако кредитополучателят не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.

На първо място, приложения към заявлението договор за паричен заем № 405719/11.03.2020 г., сключен между /ФИРМА/ и С. С. Р. (неподписан от страните по него) не съдържа в чл. 6.2 твърдяната в заявлението клауза за неустойка. Такава е налице в чл. 37, ал. 3 от Общите условия, които не се 1 установява да са приети от потребителя – длъжник.

Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така сочената в заявлението неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно от това, от твърденията следва, че неустойка би се дължала и в случай, че потребителят редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Съдът намира, че и сумата от 416.92 лв. – такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от /ФИРМА/, не се дължи . Предвид потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът – потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и такива, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл.

10а, ал. 2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни услуги например са издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл е решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.

Такива обаче не се твърди да са издавани по искане на длъжника, нито се установява такова издаване от приложенията към заявлението. В договора липсват каквито и да било уговорки за дължимост на сумата от 416.92 лв. – такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от /ФИРМА/, поради което и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.

Предвид горното претенциите за главница в размер на 800 лв., за договорна лихва в размер на 40.05 лв. за периода от 11.03.2020 г. до 25.04.2020 г. и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената в срок главницата в размер на 141.44 лв. за периода от 25.04.2020 г. до 13.02.2024 г. следва да бъдат уважени, като за тях се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а в останалата част искането се отхвърли.

На основание изложеното по – горе, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу С. С. Р. в частта на претенцията за сумата от 389.95 лв. – договорна неустойка по ч л . 6.2 от Договор за потребителски кредит № 405719/11.03.2020 г., сключен между /ФИРМА/ и С.

С. Р., вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.07.2022 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, както и за сумата от 416.92 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от /ФИРМА/.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3