Решение № 254 от 03.06.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. ******, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630103089 по описа за 2024 година

Производството е по искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединени с искове по чл.55 ЗЗД.

Ищцата М. И. И. твърди, че на 01.12.2022 година сключила с ответника ***** ЕАД договор за паричен заем № 2681659. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 853.24 лева. На същата дата бил сключен договор под същия номер с ответника ***** ЕООД за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението на поръчителя по този договор била в размер на 550.00 лева, платимо разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита.

Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 ЗПК. Недействителността на този договор предпоставя недействителност и на акцесорния договор за поръчителство, който също е подчинен на разпоредбите на ЗПК. Последният е недействителен и поради липса на основание за сключването му; с договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК – плащането води до оскъпяване на кредита, което не е посочен в ГПР; не на последно място е сключен и при накърняване на добрите нрави, като икономически по – силната страна в правоотношението е наложила на ищеца допълнително парично бреме.

Всичко това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения договор за заем и да осъди ответното дружество ***** да й заплати сумата от 50.00 лева, представляваща недължимо платена с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК сума за договорна лихва и 50.00 лева, представляваща недължимо платена 1 сума за възнаграждение по договора за поръчителство; да признае за установено между страните нищожността на договора за поръчителство с ответното дружество *****.

Претендира заплащане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество ***** е предоставило отговор на исковата молба. На първо място прави възражение за нередовност на ИМ, тъй като ищцата не била посочила банкова сметка, по която да й бъде изплатена евентуално присъдената сума. На следващо място приканва съда да изпълни служебните си задължения и да провери редовността на ИМ – заплатена ДТ, представителна власт и т.н. Излага доводи за недоспустимост и липса на правен интерес от предявяване на иска, тъй като към настоящия момент договорът между страните не е действащ.

Недопустимостта на субективно съединените искове се корени в недопустимото съединяване на установителен с осъдителен иск. Ищецът може да постигне целения правен ефект само чрез осъдителен иск, където в хода на производството да установи материално правната предпоставка за вземането си. Предявявайки два иска, ищцата съзнателно злоупотребява с права и цели обогатяване за сметка на ответника. Взема становище и за неоснователност на предявения иск като излага подробни доводи за валидност на възникналото правоотношение, при което нито договорът като цяло, нито отделни негови клаузи са недействителни, като сключени в нарушение на императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Не оспорва твърденията за наличие на облигационно отношение по повод договор за заем и договор за поръчителство. Прави признание, че е налице предсрочно погасяване на кредита, поради което ищцата е внесла суми за възнаградителна лихва в размер на 3.90 лева, а за възнаграждение по договора за поръчителство – 8.51 лева. В такава насока е и становището на ответника *****.

В съдебно заседание страните не се явяват. Депозират писмени становища, в които излагат съображения по изготвената експертиза и същество на спора.

В хода на производството са представени писмени доказателства и е допуснато изменение в размера на осъдителните искове. От доказателствата съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че между ищцата и ответника ***** ЕАД на 01.12.2022г. е сключен договор за потребителски кредит № 2681659. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 853.24 лева със срок на издължаване 12 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 40% и ГПР 48.20%. На същата дата ищецът е сключил с ответника ***** ЕООД договор за поръчителство по кредита със същия номер, според който ищцата дължи на дружеството гарант сумата от 650.60 лева. Последната следвало да престира заедно с погасителните вноски по кредита.

Двата договора са сключени на един и същи ден. Всички плащания е следвало да бъдат извършвани по единствената посочена банкова сметка – именно тази на ***** ЕАД.

Внимателният прочит на Общите условия към договора за кредит сочат, че за да бъде одобрено заявлението на кредитоискателя, последният следва да представи непременно 2 обезпечение. Последното може да бъде банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружесто (Раздел IV, т.4 изречение последно – „В случай, че кредитополучателят не е предоставил обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от *****“).

Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията кредиторът и поръчителят имат еднакво седалище и адрес на управление в град ****, бул. Витоша 146 А, ет.4 Бизнес Център. Наред с това ***** е едноличен собственик на капитала на ***** ЕООД. Предвид изложеното двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ.

От представени по делото справки, както и направените признания от ответника ***** АД, се установява, че с една вноски – на 07.12.2022 година ищцата е погасила предсрочно и изцяло задължението си за главница по кредита, както и сумата от 3.90 лева договорна лихва за периода на ползване на кредита и 8.51 лева по договора за поръчителство.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на поръчителя следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са сключени на една и съща дата. Договорът за поръчителство е сключен чрез кредитора. Налице е несъмнено знание у кредитора за този разход по кредита и е налице свързаност между разходите по двата договора. Знанието у кредитора се потвърждава и от обстоятелството, че двете ответни дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ. Наред с това съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за 3 поръчителство ***** ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договора.

Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.4 от договора за кредит, изискваща обезпечение на задължението, възлага в тежест на ищеца в определен срок от сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружество, като същевременно наличието на обезпечение е условие за одобрение на заявлението за кредит.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита.

Следователно, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати – насочва го към сключване на договор за поръчителство с одобрено от него дружество, което на практика е собственост на самия кредитор.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по т.нар.“гаранционна сделка“ към разходите по кредита и към ГПР, като по този начин заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разсрочвайки вземането по договора за предоставяне на гаранция по начина, по който длъжникът се издължава към кредитора и „овластявайки” последния да приема тези плащания, сочи несъмнено на извод, че кредиторът изначало очаква, че длъжникът няма и не може да покрие изискванията за осигуряване на обезпечение. Ето защо вземането по договора за поръчителство напрактика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Съдът приема, че действителният ГПР е над този допустим размер (размерът на възнаграждението по гаранционната сделка е почти колкото размера на самия кредит), поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.

Поради недействителност на главното задължение и съответно липса на 4 основание, за недействителен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде обявен и акцесорният договор за поръчителство, сключен между ищеца и ***** ЕООД. Този договор е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона – заобикаляне на чл. 11, т. 10 от ЗПК, и противоречие със закона – с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При констатирана нищожност на договора за кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата сума по заема. Затова сумата, заплатена от кредитополучателя за възнаградителна лихва се явяват недължимо платени. Такива са и заплатените по договора за поръчителство суми, като престирани при начална липса на основание. Ето защо и предявените на това основание искове се явяват основателни.

С оглед този изход на делото ответниците дължат заплащане на направените в производството разноски.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатна правна помощ за производството пред Районен съд – ******, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв и е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. От ответниците е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.