Решение № 277 от 02.07.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Петрич, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200714 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление : гр. П., ул. ,,.В.“ № *, против Наказателно постановление № 42-0002100/15.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“, гр. С.. с което на дружеството жалбоподател на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че в наказателното постановление липсва надлежно описание на твърдяното нарушение - на коя дата, по какъв маршрут е извършен превозът, на кое място и през кои държави, за да се прецени дали превозът е международен. Освен това се твърди, че санкцията е следвало да се наложи по ЗДвП, а не по ЗАвП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, чрез процесуалния си представител - адвокат А. Й., поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконсъобразно. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Претендира разноски.

Административнонаказващият орган-директорът на Регионална дирекция 1

,,Автомобилна администрация“, гр. С., редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката, прави възражение за прекорменост на разноските.

Районна прокуратура - Б., Териториално отделение - П., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна.

На 02.06.2022г. служители на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“, гр. Б. извършили комплексна проверка в офиса на дружеството ,,И.Ш.“, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 2783/25.08.2003. В хода на същата и въз основа на направена справка в информационна система на Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация“ /ИС на ИА ,,АА“/, както и от представени документи е установено, че превозвачът е допуснал извършването на международни превози на товари на територията на ЕС, с МПС от категория N3, с рег. № СВ **** KH, за което е нямало издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за проверка на техническа изправност на МПС. С оглед констатираното, свидетелите приели, че дружеството-жалбоподател като е допуснал тези превози е осъществил нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, за което на същата дата, свидетелят К. Р. съставила АУАН бл. № 322576 на дружеството жалбоподател. Актът бил съставен в присъствието на В.К., упълномощен представител на фирмата, която го подписала без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.

На 15.07.2022г. въз основа на съставения акт Директорът на Регионална дирекция ,,Автомобилна администрация“, гр. С., редовно упълномощен със Заповед № РД-08-30/2020г. на Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, гр. С. е издал атакуваното наказателно постановление № 42-0002100/15.07.2022г., с което е извършено административно нарушение на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС и на основание чл.105, ал.1 ЗАвП е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на дружеството на 24.08.2022г.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени доказателства, свързани с извършената проверка, а именно справка от информационната система на Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация“, относно описаното в наказателното постановление МПС от категория N3, с рег. № СВ **** KH и констатиран протокол от извършване на проверката, в който са обективирани констатациите на проверяващите. Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностните лица от 2

Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация“, които могат да издават наказателни постановления.

При разпита двамата свидетели по акта, сочат пред настоящия състав какво са констатирали и как е установено. От показанията им се установява, че в хода на проверката са установили от извършената справка в информационната система на ИААА, че превозвачът е извършил международни превози на товари с МПС от категория N3, с рег. № СВ **** KH, като МПС-то не е имало валидно удостоверение за преглед.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, във връзка с извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал.1 във вр. чл. 91 от ЗАвП, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, 3 упълномощен на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД -0830/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, гр. С. /л. 50-52/.

Съдът счита че в настоящия случай в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушенията поради следните основания:

При извършена служебна проверка на наказателното постановление и АУАН, съдът констатира нарушение на императивните изисквания на нормите на чл. 42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според предвиденото в тези разпоредби съставения акт, както и издаденото наказателно постановление следва да съдържат изчерпателно и точно фактическо описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. В конкретния случай видно от АУАН и наказателно постановление липсва каквато и да било информация, относно това кога е извършен международния превоз. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление се навеждат доводи в тази насока, за датите, съответно периода на извършване на международен превоз, което безспорно е обективен признак от състава на вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение не са посочени.

Непосочването на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват състава на нарушените норми, води до съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, чрез разпита на свидетелите констатирани нарушението и безспорно ограничава правото на защита на санкционираното лице. Липсата на яснота, относно времето на извършване на международния превоз, на практика води до липса на дата на извършване на нарушението, която е от значение при описание на нарушението и неговата индивидуализация, чрез нея се очертава и предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Още повече според спецификата на конкретното деяние същата не винаги по презумпция съвпада с дата на установяване на нарушението, както е в конкретния случай, поради което и е налице неяснота кой е точният момент на извършване на нарушението, а независимо от наличните по преписката доказателства действителната дата не може тепърва да бъде прецизирана от съдебната инстанция. Допуснатото нарушение се явява съществено, респ. сочи за незаконосъобразността на процесното наказателно постановление и налага този краен извод. Недопустимо е датата да се извлича от фактическата обстановка чрез тълкуване волята на наказващия орган. Така констатираните нарушения са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

От друга страна липсата на информация и наличието на неяснота, 4 относно съставомерни признаци на вмененото нарушение от своя страна лишава съдът от възможност да прецени има ли извършено нарушение и извършено ли е от санкционираното лице, както и да вземе отношение по възраженията на жалбоподателят, относно липсата на нарушение. Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, не водят до категоричния извод, че е извършен международен превоз, доколкото само от свидетелите при техния разпит се сочи, че е извършен международен превоз с описания в АУАН и наказателно постановление товарен автомобил, но не са представени никакви доказателства в тази насока, за да се прецени извършен ли е международен превоз, от друга страна както вече се посочи, липсата на информация за период, или дати на извършването му пък препятства преценката, какво е прието от наказващия орган в тази насока.

С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 100 /сто/ лева. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението в размер на 100.00 лева е много под минимално предвиденото, съгласно регламента на чл. 18, ал.2, във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в размер на 400 лева/. Ето защо искането следва да бъде уважено, като Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 100.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.