Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1351/2026
Вид
Решение № 464
Подписан
20.04.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • § 16 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330201351 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалван е Електронен фиш №8506630560 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата ,с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на " ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ „ООД ЕИК *** , е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, еврова равностойност -1278 .23 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата .

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Моли се същият да бъде отменен. В съдебно заседание се представлява от адв.Т. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание се представлява от юриск.Иванова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Н а 14.08.2023 г. в 12.34 ч. в Община Марица, за движение по път64км.45+850 с посока нарастващ километър било установено движение на ППС, товарен автомобил Мерцедес 2222 ,с рег.№*** с технически допустима максимална маса 24000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0 без ремарке, за това че частично не е заплатило дължимата пътна такса по чл.

10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта,но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението било установено с устройство №10

681 , представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , намиращо се на път64-км 45+850.

Установено било, че като собственик на ППС, бил регистриран жалбоподателят ". ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ „ООД ЕИК ***.

Срещу дружеството бил съставен процесният ЕФ, като същото било санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 2500. 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на представените по делото писмени доказателства.

От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че процесното пътно превозно средство е собственост на дружеството - жалбоподател, с технически допустима максимална маса 24000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0, в състав с без ремарке.

2

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство, Мерцедес 2222 ,с рег.№*** - на 14.08.2023 г., в 1 2 . 3 4 часа, е преминало през км. 6 4 к м . 4 5 + 8 5 0 с посока нарастващ километър, като движението на същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор №,10 681 намиращо се на същото място.

Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че преминалото ППС имало заплатена частично такса ,както и имало маршрутна карта ,но платената категория е по-малка от измерената за преминаването, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура", се установило, че за датата и часа на нарушението има поучена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението. Декларираната категория в тол декларацията е за ППС с техническа допустима максимална маса на състав от превозни средства над маса 24000, брой оси 3 На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП /в приложимата към датата на деянието редакция/, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, към момента на извършване на вмененото административно нарушение, не е следвало дружеството да бъде санкционирано чрез издаването на електронен фиш поради различна редакция на чл. 189ж от ЗДвП. Съображенията за това са следните:

3

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител могат да се издават електронни фишове, но само когато това е предвидено в закон. В процесния случай това е нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Към датата на нарушението обаче ( 27.05.2022 г.) редакцията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е препращала само и единствено към чл. 179, ал. 3, но не и ал. 3б ЗДвП. Т. е. в тази норма не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Всяко друго тълкуване на закона би довело до недопустимо разширително тълкуване при ангажиране на административно наказателната отговорност, което твърдение се потвърждава и от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС. В този смисъл е и практиката на съдилищата в страната - Решение № 5561 от 17.05.2024 г. на АС-София-град, постановено по КНАХД № 2845/2024 г.; Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АС - Хасково по КАНД № 758/2022 г.; Решение № 303 от 10.01.2025 г. на АС-Пловдив по КАНД № 2403/2024 г.

Следва да се обсъдят и доводите на жалбоподателят относно противоречие на процесния електронен фиш с общностното право и по специално принципа на пропорционалност и нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. (Директива 1999/62/ЕО). Последните се явяват още едно основание, на което процесният електронен фиш да бъде отменен. В настоящия случай правото на Европейския съюз следва да се приложи тъй като то се ползва с примат над националното право в случаите, когато има противоречие между двете.

Приматът на правото на ЕС пред националните правни системи е многократно обсъждан и установен в практиката на СЕС [така решение по делата:

Internationale Handelsgesellschaft mbH срещу Einfuhr- und Vorratsstelle fur Getreide und Futtermittel (дело № 11/70); Amministrazione delle Finanze dello Stato срещу Simmenthal SpA (дело № 106/77); Marleasing SA срещу La Comercial Internacional de Alimentacion SA (дело C-106/89)]. Важно е да се 4 отбележи, че този принцип на върховенство на съюзното право не води до автоматично обезсилване на националните правни норми, които му противоречат. Последицата, която произтича от него е отказ на държавните органи на държавата-членка да приложат нормите на тяхното законодателство, които противорачт на правото на ЕС.

Самият принцип на пропорционалност е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Съгласно този принцип мерките на държавна репресия трябва да са подходящи за постигане на желаната цел; трябва да са необходими за постигане на желаната цел; и не трябва да налагат на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната. По-нататък чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО установява задължение за държавите-членки да упражнят съответен контрол и да създадат система от наказания, които са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Още повече обсъжданата Директива се въвежда в националното ни право с § 16 от ПЗР на Закона за пътищата.

Във връзка с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО Съдът на Европейския съюз се е произнесъл в свое решение по преюдициално запитване на Административен съд - Хасково (Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024 г., 6-ти състав, по дело С-61/23). В диспозитива на решението СЕС достига до извода, че "посоченото в него (чл. 9а) изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер ".

Поради гореизложените причини, настоящият съдебен състав намира за правилно следното - санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева, което обстоятелство противоречи на принципа за пропорционалност, установен в общностното право, и е достатъчно основание процесният електронен фиш да бъде отменен. В този смисъл са и Решение № 4418 от 20.12.2024 г. на АС-Плевен по КАНД № 1002/2023 5 г.; Решение № 24786 от 25.11.2024 г. на АС-София-град по КАнД № 5663/2024 г.

С оглед на изложеното, електронният фиш се явява незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен, , като безпредметно се остава обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон , съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро.

По разноските:

С оглед изхода на делото, разноски се дължат на жалбоподателя от въззиваемата страна. Същият е направил искане за присъждане й е представил договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорена и заплатена сумата от 600, 00 евро . Възнаграждението се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото,броя на заседанията , а именно само едно такова ,както и осъществените от адвоката действия и липсата на правна сложност по делото .Ето,защо така цитирания размер надвишава минимално предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения, поради което и следва да бъде намален на 337 евро с ДДС .