Решение № 51 от 25.03.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пирдоп, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20261860100312 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 530 - чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Производството по делото е образувано по молба на И. В. С. с ЕГН **********, с лична карта № *********, издадена на ********** г. от МВР, със съдебен адрес: гр. С., ул."*********" №**, ет.*, чрез адв. И. А. от САК. В молбата молителката твърди, че при раждането й била записана с името И. В. С.. Родителите й се разделили, когато била на 3 години. От тогава не е поддържала връзка с биологичния й баща. За нея грижи полагали единствено майка й и нейните родители - баба П. и дядо й И.. Дядо й произхожда от стар панагюрски род и носи фамилното име Б.. След като майка й напуснала баща й, дядо й И. С.

Б. им предостави построената от него къща в с.К., където живее и до настоящия момент. Той единствено се грижел за нея и майка й, като връзката й с него била изключително дълбока, емоционална. Молителката била много привързана към него, а близките, познатите и приятелите й я свързвали единствено с дядо й и неговата фамилия Б.. Така и я наричали - Б..

В молбата молителката твърди, че с тази фамилия е позната сред близки, познати, приятели и колеги. Несъответствието между нейното фамилно име и това на майка й й е създавало много проблеми, както от административен, така и от битов характер, защото нищо във фамилните им имена не подсказвало, че имат родствена връзка, а още по-малко че са майка и дъщеря. Това и ред други неудобства наложило да поиска по съдебен ред официална промяна във фамилното й име. В тази връзка, с промяна на фамилното й име, иска да изрази уважението и почитта си към дядо й и баба й, които я отгледали и възпитали. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР - ако при семейни, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго, то закона допуска тези промени. В молбата молителката твърди, че с така 1 записаното име й се нарушава човешкото право, да се даде фамилно име според българските семейни и религиозни традиции, като същевременно се спазват разпоредбите на българското законодателство. С това име е известна в обществото и в средите, в които работи.

Молителката моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР да бъде променено фамилното й име от „С.“ на „Б.“.

В проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които обуславят исканата промяна на фамилното му име.

Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приети по делото писмени и гласни доказателства: Копие от лична карта;

Удостоверение за раждане №******; Свидетелство за съдимост; Удостоверение за раждане дубликат; Декларация по чл.534 ГПК; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на И.

С. Б.; Удостоверение от Национална следствена служба на И. В. С., в уверение на това, че към 17.02.2026г. срещу нея няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства; представеното с молба вх.№1208/10.03.2026г. от Столична община, район Средец, заверен препис от акт за раждане №91/26.02.1991г. на лицето И. В. С.; разпита на св.

З.К.Л., чиито показания настоящия съдебен състав цени като пряко възприети и кореспондиращи с изложената фактическа обстановка в молбата, е че срещу молителя няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства, и молителя понастоящем носи лично, бащино и фамилно име „И. В. С.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни съображения:

Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.

I. По характера на съдебното производство.

Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство - името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство - чл. 530 - чл. 541 от ГПК, съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда.

Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в 2 производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал. 3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това“. В случая молителя е поискал с молбата си промяна на фамилното си име, като е сезирал с молбата си Районен съд-Пирдоп. След като за местната подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен може да прецени кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово компетентен съд обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална възможност да поиска прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд.

В тази хипотеза, първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална възможност да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК, задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.

119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания акт. В случая не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с оглед на което произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са „важни“ обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е предмет на установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни“, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват „важни“ такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на III ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на III ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се имат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка 3 на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установи наличие на „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата от молителя промяна на носеното от него фамилно име.

II. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.

Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. ВКС многократно в своята практика се е произнасял, че въпросът за същността на „важните обстоятелства“ следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай, като се имат предвид основните гражданскоправни принципи и обществения морал. ВКС достига до извода, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо“. Съгласно съдебната практика законът трябва да се тълкува в широк смисъл, като „съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции“. Името е част от самоопределянето на едно лице и част от участието му в социалния живот, като субективното желание на дадено лице да носи дадено име, следва да се квалифицира като „важно обстоятелство“. В редица свои решения българските съдилища приемат, че дезинтересирането и абдикирането на един от родителите, прекъсване на връзката с него (в случая биологичния баща), полагането единствено и изключително на грижи от страна на другия родител и неговото семейство (в случая майката и дядото и бабата по майчиния линия), какъвто е именно настоящият случай, се явява само по себе си „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, тъй като това е знак на благодарност и признак на приемственост и свързаност към рода, поради което съдилищата допускат промяна на фамилните имена на молителите. В допълнение, съдебната практиката посочва, че „важно обстоятелство“ е и начинът, по който едно лице се представя сред хората, известността на лицето в обществото и в социалния живот с име, с което се идентифицира, имената, с които едно дете се представя сред съученици и приятели (Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г., Г.К., ВКС, Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010, 3-то ГО; Решение № 32/01.03.2019 г. по гр. д. № 672/2018 на PC - Поморие, 2-ри състав; Решение № 8713/11.11.2016 г. по гр. д. № 2012/2016 г. на PC - Благоевград).