Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3755 от 04.09.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1437/2024
Вид
Определение № 3755
Подписан
04.09.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Константин Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3755 гр. Варна, 04.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501437 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф. И. А., ЕГН .. ......1, чрез адв. С. Н., срещу Решение № 923/19.03.2024г., постановено по гр. дело № 5906/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав, в частта, с която са определени съделителите и квотите, при които е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в гр.Варна, община Варна, обл.Варна, ж.к.“В.....„ бл.21, вх.1, ет.15, ап.79, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № ......., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД[1]........16.05.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо самостоятелния обект от 23.07.2020г., представляващ АПАРТАМЕНТ № 79 /седемдесет и девет/, находящ се на 15 /петнадесети/ етаж на сградата със застроена площ 95,45 кв.м. /деветдесет и пет цяло и четиридесет и пет квадратни метра/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, 2 апартамент; брой нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ........; под обекта: ....... и над обекта: .......... ведно с прилежащото избено помещение № 79 /седемдесет и девет/, със застроена площ от 5,94 кв.м. /пет цяло и деветдесет и четири квадратни метра/, без посочени граници в документ за собственост, както и 1,3391% /едно цяло три хиляди триста деветдесет и една десетохилядни процента/ ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, между Я. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. „П....", ул. „П... С..." № 12, вх. 11, ет. 6, ап. 18, Г. Д. Д.

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. „В.....", бл.21, .......... и Ф. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.“В.....“, бл.21, ет.14, ап.79, при квоти в съсобствеността както следва: за Я. Д. Х., ЕГН ********** – 1/4 ид.ч.; за Ф. И. А. с ЕГН **********– 1/4 ид.ч. за Г. Д. Д. ЕГН ********** – 2/4 ид.ч.

В жалбата се излага, че имотът следва да бъде допуснат до делба между въззивницата Ф. А. и Г. Д. при квоти по ½ и за двамата. Излага се, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е формирал адекватни на ангажираните доказателства правни изводи, че въззивницата е придобила и притежаваната от Я. Д. Х. идеална част от имота по давност. Твърди, че не е било необходимо да установява намерение, че свои тази част от имота за себе си, тъй като имотът не е бил съсобствен между 1

А. и Х., а въззивницата на практика е владяла чужд имот. Поради което и не е било нужно да се демонстрира намерение за своене. Освен това владението не е било смущавано, тъй като покана за плащане на наем е изпратена от ищцата до съсобственика Д., но не и до въззивницата. Наред с изложеното се твърди, че намерението за своене е доказано от ангажираните гласни доказателства, от които е установено, че след напускане на имота от Х. през 2004г., въззивницата е заживяла в имота, направила е през 2007г. ремонт без консултиране с ищцата, които действия надхвърлят обикновеното ползване на имота. Твърди се, че ВРС неправилно е интерпретирал свидетелските показания на св. Х.в и не е съобразил, че ищцата дори е нямала ключ за имота до 2019г. Започналата да тече от 2007г. давност легитимира въззивницата като собственик на притежаваната от ищцата част от имота.

Давността не е прекъсвана или спирана. Не е доказана уговорка въззивницата да е ползвала имота по споразумение с въззивницата, от която да е била допусната. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения от ВРС, който е кредитирал необосновано гласни доказателства, ценил е обяснения на ответницата, дадени в друго производство и ненадлежно е формулирал въпроси по реда на чл.176 ГПК. По изложените съображения моли решението са бъде отменено изцяло и имотът допуснат до делба между въззивницата и Д. при равни квоти. Моли за разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Я. Х., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е установена от първоинстанционния съд липсата на намерение за своене у въззивницата. Изявлението на А., че желае да заплати сума на дъщеря си, за да бъде възложен имота на първата, сочи, че същата не е считала имотът за свой.

Моли решението да бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Г. Д., редовно уведомен, не е депозирал становище по жалбата.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Същата следва да бъде приета за разглеждане.

Доколкото липсват направени искания за събиране на нови доказателства, производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 18781/22.07.2024г. депозирана от Ф. И. А., ЕГН .. ......1, чрез адв. С. Н., срещу Решение № 923/19.03.2024г., постановено по гр. дело № 5906/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1437/2024г. на ОС-Варна за 02.10.2024 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2