Решение № 184 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000503428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №5867/30.10.2024 г. по гр. д. № 3904/2022 г. по описа на Софийски градски съд е: признато за установено по отношение на ответника Столична община, по предявения главен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Пламс -2001“ ЕООД, ЕИК 130774351, е собственик на магазин-метален павилион, находящ се в гр. София, район Красно село – кооперативен пазар, със застроена площ 119 кв. м., изграден върху общинска земя по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) при съседи по нотариален акт № 120, том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на нотариус № 104 при НК - по констативен протокол, съставен на основание заповед №45/16.05.2001 г. на ИД на „Хлебни изделия-Възраждане“ АД: фасада – терен на кооперативен пазар; север – дворно място, принадлежащо към „Гостилница“, собственост на д-р М. М., запад магазин за готово облекло – общинска собственост, изток – магазин за кафе и чай – общинска собственост, а съгласно скица №15¬598003/08.07.2020 г., издадена от СГКК – представляващ част от сграда с ид. № ***, цялата с площ 177 кв. м., находяща се в гр. София, бул.

Гоце Делчев №2, в ПИ с ид. № *** и ПИ с ид. № ***

(второстепенна вътрешна улица), при граници от три страни ПИ с ид. № *** и ПИ с ид. №***, на основание сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т. първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р., вписан в НК под № ***, и договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г., вписан в 1

АВ с вх. №26152, акт №174, т. ХII от 08.05.2006 г.; отхвърлен предявеният от „Пламс - 2001“ ЕООД срещу Столична община положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от ПИ с ид. № ***, нанесен в КККР, одобрена със заповед №РД-18-50/20.06.2016 г. на и.д. на АГКК, с площ 340 кв.м., представляващ УПИ VII-3 „за офиси“, кв. 315 м. Красно селоПлавателен канал-Север по плана на гр. София, който ПИ с ид. №*** е с граници ***(улица), *** (бул. Г. Делчев), ***,

***, *** (УПИ V, УПИ VI-1,2 и улична регулация) на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001 г. 13.04.2022 г.

Посоченото решение се обжалва от „Пламс -2001“ ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител, в следните части: в частта, с която по първия разгледан положителен установителен иск за собственост е отразено в диспозитива на решението, че процесният магазин-метален павилион, находящ се в гр. София, район Красно село - кооперативен пазар, със застроена площ 119 кв. м., е изграден върху общинска земя по реда на чл.120 ППЗТСУ (отм.); в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Пламс - 2001“ ЕООД срещу Столична община положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от ПИ с ид. № ***, с площ 340 кв. м., на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001 г. -13.04.2022 г. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че правният интерес за обжалване на решението в частта му, с която иска му срещу Столична община е уважен извлича от това, че в мотивите и в диспозитива на решението първоинстанционният съд приема, че сградата е с временен характер и е построена по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.). Заявява се, че за да подкрепи извода си за временния характер на процесната сграда първоинстанционният погрешно тълкува и прилага материалноправната норма на чл. 120а ППЗТСУ (отм.). Поддържа се, че въпросът с изясняването на градоустройствения статут на процесната сграда е от съществено значение за правилното решаване на делото. В тази връзка първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, след като в доклада си по делото не е указал на ответника да представи съответните доказателства в подкрепа конкретно на твърдението/възражението си, че сградата е построена по реда на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). Изтъква се, че по отношение на отхвърления иск в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е изложил собствени правни изводи и не е отговорил на наведените от ищеца в исковата молба конкретни правни доводи за практическото приложение на Решение № 3/24.02.2022 г. на КС по к. д. №16/2021 г., с което е отменен § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. Посочва се, че в случая съдът е следвало да прецени, 2 че е възможно приложението на чл. 82 ЗС за присъединяване на владението на ищеца към това на праводателя му. В този случай и предвид, че процесната сграда е станала част от активите на „Хлебни изделия Възраждане“ ЕАД на 03.04.1997 г., следва да се приеме, че праводателят на ищеца е владял от 03.04.1997 г. до 28.05.2001 г. общо 4 години, 1 месец и 25 дни, което владение следва да се присъдени към владението на ищеца, което е признато от първия съд за периода от 28.05.2001 г. общо от 5 години и три дни, а последният период, изчислен от първия съд от датата на влизане в сила на решение № 3/24.02.2022 г. до датата на завеждането на настоящия иск, следва напълно да се ревизира в съответствие с константната практика на ВКС, според която владението се зачита до датата на приключването на съдебното дирене в първоинстанционния съд (03.10.2024 г.). Така изчислен последният период на упражняване на владението от ищеца е 2 години, 6 месеца и 25 дни, или общо 11 години, 8 месеца и 23 дни. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – Столична община, действаща чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него последната се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като се присъдят на въззивника сторените пред САС съдебни разноски.

Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е допустима в частта, с която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост върху реална част от процесния имот, тъй като е е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК, поради което в тази част следва да бъде разгледана по същество. От друга страна въззивният съд е констатирал, че градоустройственият статут на процесната сграда не е бил предмет на предявените искове, а и не може принципно да бъде предмет на исково производство с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Градоустройственият статут на даден обект е факт с правно значение, за установяването на който не е предвиден специален иск по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Ето защо спорът между страните относно градоустройственият статут на процесната сграда, дали същата представлява законен или незаконен строеж и т. н., може да бъде разрешен в висящото между страните исковото производство по предявен иск на основание чл. 109 ЗС или в друго административно исково производство по реда на ЗУТ, но не и в настоящото производство. Първоинстанционният съд е посочил в диспозитива на съдебното решение, че процесният магазин-метален павилион е изграден върху общинска земя по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) единствено с цел индивидуализацията на обекта. Това обстоятелството е било отразено в нотариалния акт за собственост, който е представен от самия ищец и 3 разгледания иск за установяване на право на собственост не формира сила на присъдено нещо върху него. Първата инстанция е постановила, че ищецът е собственик на този обект на деривативно основание, като без правно значение за разгледания иск е градоустройственият статут на сградата, включително дали тя е законен или незаконен строеж. Поради изложените съображения въззивна жалба в частта, с която се обжалва отразеното в диспозитива на решението, че процесният магазин-метален павилион, находящ се в гр. София, район Красно село - кооперативен пазар, със застроена площ 119 кв. м., е изграден върху общинска земя по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), е недопустима и като такава е бъде оставена без разглеждане с определение от 07.01.2025 г. Посоченото определение не е обжалвано от „Пламс -2001“ ЕООД и е влязло в сила понастоящем.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от ищеца „Пламс 2001“ ЕООД срещу Столична община обективно съединени положителни установителни искове за право на собственост: главен положителен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание сключеният договор за покупко-продажба и прехвърляне на търговско предприятие; евентуален положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001 г. -13.04.2022г. и главен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаната реална част от имота, върху който се намира сградата, на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001 г. - 13.04.2022 г.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК в обжалваната част, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Не е спорно между страните, а и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че с решение № 32 по т. II от протокол № 20/20.12.1996г. Столичният общински съвет преобразувало общинската фирма „ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ“ в седем отделни търговски дружества, едно от които е „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД. С решение № 28 по протокол № 28/03.04.1997 г. на СОС било допълнено горепосоченото решение № 32, като в капитала на „Хлебни изделия- Възраждане“ ЕАД бил 4 апортиран търговски обект, описан като магазин №149 /метален павилион/, находящ се на Кооперативен пазар – район „Красно село“, с площ от 119 кв.м.

Апортът бил извършен от Столична община, която била собственик на същия до този момент.

Видно е от нотариален акт № 120, том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на нотариус № 104 при НК, че „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД е продал гореописания магазин №149 /метален павилион/ на ЕТ „П. Т. Н.“ - праводател на ищцовото дружество по силата на договор за продажба на предприятие от 20.12.2001 г. Това обстоятелство е посочено и в графа „Забележки“ на акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 722/03.07.2001 г., който бил съставен за поземлен имот с пл. № 3, кв. 315а, местност „Бул. девети септември“ по кадастралния план на гр. София, с административен адрес - бул. „Гоце Делчев“ № 2, върху който бил разположен магазин №149 /метален павилион/.

Видно е от нотариален акт от 07.05.2012 г., № ***, т. първи, рег. №5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., № *** НК, че „Пламс - 2001“ ЕООД на основание чл. 587, ал. 1 ГПК е признат за собственик на търговски обект – магазин, представляващ масивна сграда с частични стоманенобетонни елементи, находящ се в гр. София, СО-район Красно село - Кооперативен пазар със застроена плащ 119 кв. м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел, изграден върху общинска земя по реда на чл.120 ППЗТСУ, заедно със съответното на обекта отстъпено право на строеж, попадащ съгласно регулационния план на гр. София, м. Хиподрума, одобрен с решение № 64, т.65 по протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС в УПИVII, от кв. 315б, при съседи по доказателствен акт фасада – терен на кооперативен пазар; север – дворно място, принадлежащо към „Гостилница“, собственост на д-р М. М., запад магазин за готово облекло – общинска собственост, изток – магазин за кафе и чай – общинска собственост, а по скица - УПИ IV-5,6, ПИ №4 УПИ VI1,2 и улица. Документите, въз основа на които е издаден този нотариален акт от 07.05.2012 г., са: нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т. първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р., вписан в НК под № ***, и договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г., вписан в АВ с вх.