Решение № 15178 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15178 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110158229 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 58229 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Г.а А., с ЕГН **********, от гр.

София, ...., против „....“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от управителя ......, за установяване по отношение на „....“ ООД, че клаузата за такса допълнителна услуга по Договор за паричен заем .... от 07.02.2023 г. във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна като неравноправна, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на „....“ ООД, че Договор за паричен заем .... от 07.02.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, както и за осъждане на „....“ ООД да заплати на ищеца сумата от 107,90 лв., платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.02.2023 г. сключил с „....“ ООД договор за паричен заем в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната на една вноска без посочен лихвен процент, при фиксиран годишен лихвен процент от 41,03 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,71 %. Също така твърди, че към договора бил сключен договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като допълнителна услуга към договора за заем. За услугата била фиксирана такса в размер на 107,90 лв., платима с месечната вноска по договора за заем, като дължимата сума по договора заедно с таксата възлизала на 625 лв., Твърди, че на 14.02.2023 г. погасил дължимата сума по договора в размер на 625 лв. Оспорва договорите като нищожни. Излага твърдения за нищожност на договора за заем поради липса на годишен процент на разходите /ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР, непосочване на дължимата такса за предоставена допълнителна услуга. Сочи, че е заобиколен закона за точно посочване на финансовата тежест на потребителя, позовава се на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Излага подробни съображения с извършеното нарушение на закона във връзка с ГПР. Сочи, че таксата за предоставената услуга е предвидим разход и е следвало да бъде включена в ГПР. При условие на евентуалност, ако договорът е действителен, оспорва клаузата за предоставена допълнителна услуга като нищожна поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправна. Твърди, че с договора за изготвяне на кредитен рейтинг се уговаря възнаграждение за изпълнение на задължението на кредитора по чл. 16, ал. 1 от ЗПК преди сключване на договора за потребителски кредит. Договорът за имуществено проучване е скрит добавък към печалбата на кредитора и води до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва клаузата за допълнителна такса по договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като нищожна, в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, 2 както и на чл. 10а от ЗПК. Излага подробни съображения относно нищожността на клаузата за допълнителна такса. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ООД, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Твърди, че на 06.02.2023 г. ищецът подал молба за сключване на договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, като със същата молба поискал да му бъде издадено удостоверение за кредитен рейтинг в най-кратък срок.

Също така твърди, че по силата на сключения между страните договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от 06.02.2023 г. ищецът се задължил да плати на кредитора сумата от 107,90 лв. Не спори, че на 07.02.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит при общи условия, по силата на който ищецът се задължил да заплати на кредитора сумата от 517,10 лв., от която: сумата от 500 лв. – главница и сумата от 17,10 лв. – договорена възнаградителна лихва за периода от 07.02.2023 г. до 07.03.2023 г., платима по погасителния план към договора на една вноска. Не спори, че на 14.02.2023 г. ищецът платил сумата от 625 лв., като твърди, че на 28.11.2024 г. сумата от 107,90 лв. е възстановена на ищеца чрез платежната система на парични преводи „Изи пей“. Признава иска и не оспорва твърденията на ищеца. Сочи, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска. Моли съда да постанови решение при признание на иска, както и да възложи направените от ищеца разноски в негова тежест, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.

21, ал. 1 от ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за заем .... от 07.02.2023 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ООД и А. Г. А., по силата на който „....“ ООД предоставило на ищеца кредит в размер на 500 лв. за срок до 07.03.2023 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 41,03 % и годишен процент на разходите от 49,71 %, при обща сума за плащане с включена допълнителна услуга от 625 лв., като договорът е сключен при общи условия. От представения заверен препис от Разходен касов ордер № 47452 от 07.02.2023 г. се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лв. с основание: усвоен кредит № 7000000032535М от 07.02.2023 г. Видно от 3 представения заверен препис от фискален бон от 14.02.2023 г. по сметката на ответника е била платена сумата от 625 лв., от която: сумата от 107,90 лв. – неустойка, сумата от 17,10 лв. – лихви и сумата от 500 лв. – главница.

От представените от ответника писмени доказателства, част от които идентични с представените от ищеца, се установява, че договорът е сключен при изготвен погасителен план. От представения заверен препис от Договор за имуществено проучване и удостоверение за кредитен рейтинг от 06.02.2023 г., се установява, че същият е сключен между страните, по силата на който ищецът е възложил на ответното дружество, а последното е приело да му предостави услуги по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на възложителя, при договорена цена на услугата в размер на 107,90 лв., сумата платима на 07.03.2023 г. Видно от представения заверен препис от разписка от 28.11.2024 г. по сметката на ищеца е била преведена сумата от 107,90 лв. с основание: възстановяване на недължимо платена сума по договор 32535М от 07.02.2023 г.

Като доказателство по делото са приети и представените от ответника общите условия към договорите за предоставяне на iZaem от „....“ ООД. На ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ООД е бил сключен Договор за кредит № 970609005 от 09.01.2024 г., който намира правното си основание в чл.

9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата от 625 лв. Спори се относно действителността на договора, както и относно валидността на клаузата, предвиждаща такса допълнителна услуга, а също и за извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при договорен годишен лихвен процент от 41,03 % и договорен ГПР от 49,71 % при обща сума за плащане с включена допълнителна услуга от 625 лв. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 41,03 % и ГПР в размер на 49,71 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите.

Спори се относно действителния размер на ГПР.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във 4 валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 07.02.2023 г. до 07.03.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е както следва: от 01.02.2023 г. – 1,82 на сто и от 01.03.2023 г. – 2,17 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,71 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. В погасителния план е посочен размера на лихвата от 17,10 лв. и размер на вноската от 517,10 лв. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 17,10 лв.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса допълнителна услуга по Договор за паричен заем .... от 07.02.2023 г. във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна като неравноправна, съдът намира следното:

В Раздел III, т. 5.Х. от общите условия е предвидена възможност с подписване на искането за предоставяне на заем потребителят, именуван в общите условия „заемополучател“ да поиска с писмена молба сключване на договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, при което кредиторът, именуван „заемодател“, предоставя на потребителя удостоверение, съдържащо оценка на кредитния му рейтинг срещу подпис, че последното е получено, като кредиторът не съхранява информация за кредитния рейтинг и копие от удостоверението при себе си. В договора за потребителски кредит и погасителния план към него е посочена общата сума за плащане с включена допълнителна услуга в размер на 625 лв.

По отношение на претендираната нищожност на клаузата за такса за допълнителна услуга поради неравноправност на клаузата, съдът намира следното:

Разпечатката съдържа 51 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb5ab6f5-a38c-4ae9-a0f9-97c5c332a8e1