Определение № 12144 от 04.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12144 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Цветомир М. Минчев

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505388 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. С. Б. и Д. С. Б. срещу определение № 48669 от 24.11.2025 г., постановено по гр.д. № 68966/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на пълен обективен и субективен идентитет между настоящия спор и предходните производства между страните. Сочи се, че настоящият иск е ревандикационен, като освен установяване на правото на собственост върху притежаваните от ищците идеални части, с него се претендира и осъждане на ответника да предаде владението върху тях. Поддържа се, че такова искане не е било предмет нито на делбеното производство по гр.д. № 7150/1996 г. на СРС, 59 състав, нито на производството по предявения от Ч.Р.Г. положителен установителен иск, приключило с решение № 986 от 29.04.2022 г. по в.гр.д. № 10921/2021 г. на СГС, II-Д състав. Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, като взе предвид обстоятелствата по делото и изложените в частната жалба съображения, намира следното.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на Ж. С. Б. и Д. С. Б. срещу Ч.Р.Г., с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника, че всеки от ищците притежава по 1/6 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ 618 кв.м., находящ се в гр.

София, район „Триадица“, ул. ****, както и ответникът да бъде осъден да предаде на всеки от ищците владението върху притежаваната от него 1/6 идеална част. Поискано е и прилагане на последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК чрез отмяна на констативен нотариален акт № 24, том I, рег. № 623, дело № 2/2020 г. на нотариус В.Г., рег. № 340 на НК, в частта, с която ответникът е признат за собственик на притежаваните според ищците идеални части от имота.

От изложените в исковата молба твърдения се установява, че ищците основават правата 1 си на влязлото в сила решение по допускане на делба по гр.д. № 7150/1996 г. на СРС, 59 състав, с което делбата на процесния имот е допусната между Ч.Р.Г., М.Р.Г., П. Ж.ва Б., Ж. С.

Б. и Д. С. Б. при посочените в решението квоти, както и на настъпило впоследствие наследствено правоприемство след смъртта на П. Ж.ва Б.. Твърди се също, че с решение № 986 от 29.04.2022 г. по в.гр.д. № 10921/2021 г. по описа на СГС, II-Д състав, влязло в сила след недопускане на касационно обжалване, е отхвърлен предявеният от Ч.Р.Г. срещу настоящите ищци положителен установителен иск за собственост върху притежаваните от тях идеални части, основан на придобивна давност.

С обжалваното определение районният съд е приел, че спорът вече е разрешен със сила на пресъдено нещо в рамките на делбеното производство и в рамките на производството по иска на Ч.Р.Г. за собственост по давност, поради което е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на настоящото производство.

Този извод не може да бъде споделен.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Забраната по чл. 299 ГПК за повторно разглеждане на разрешен спор предпоставя пълен идентитет между страните, предмета и основанието на двете производства. Когато липсва тъждество в който и да е от тези елементи, по-късно предявеният иск не е недопустим поради сила на пресъдено нещо, като предходното решение следва да бъде зачетено единствено в пределите, в които е формирало такава.

Решението по допускане на делбата по гр.д. № 7150/1996 г. на СРС, 59 състав, установява между съделителите, че към релевантния за делбеното производство момент процесният имот е съсобствен между Ч.Р.Г., М.Р.Г., П. Ж.ва Б., Ж. С. Б. и Д. С. Б., при квоти съответно 4/12 ид.ч. за Ч.Р.Г., 4/12 ид.ч. за М.Р.Г., 2/12 ид.ч. за П. Ж.ва Б. и по 1/12 ид.ч. за Ж.

С. Б. и Д. С. Б.. Настоящият иск е предявен от Ж. С. Б. и Д. С. Б. за по 1/6 ид.ч. от имота, като правата им в този обем се извеждат както от признатите им в делбеното производство квоти от по 1/12 ид.ч., така и от последващо наследствено правоприемство след смъртта на П. Ж.ва Б., притежавала 2/12 ид.ч. от имота. Поради това делбеното решение не обхваща изцяло нито въведения в настоящия процес обем на правата, нито всички твърдени придобивни факти.

Наред с това делбеното производство не е имало за предмет ревандикационна защита между настоящите страни. Решението по допускане на делбата установява със сила на пресъдено нещо съсобствеността, съделителите и квотите към релевантния момент, а решението във втората фаза определя способа за извършване на делбата. Нито един от тези съдебни актове не съдържа произнасяне по искане Ч.Р.Г. да бъде осъден да предаде на Ж. С.

Б. и Д. С. Б. владението върху притежаваните от тях идеални части.

Пълен обективен идентитет не е налице и с производството, приключило с решение № 986 от 29.04.2022 г. по в.гр.д. № 10921/2021 г. на СГС, II-Д състав. Предмет на това дело е бил положителен установителен иск на Ч.Р.Г. срещу Ж. С. Б. и Д. С. Б. за установяване, че Ч.Р.Г. е собственик на спорните идеални части на основание придобивна давност. С отхвърлянето на този иск е отречено претендираното от него право на собственост върху тези идеални части на въведеното придобивно основание. Това решение обвързва страните и съда в настоящия процес единствено по отношение на отреченото придобиване по давност, в случай, че същото бъде въведено като предмет на делото във връзка със защитната теза на ответника.

Настоящият иск е предявен като иск по чл. 108 ЗС. Съгласно т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС ревандикационният иск съдържа две искания за защита – установяване на правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде владението върху имота, като съдът дължи произнасяне в диспозитива и по двете. Следователно наличието на предходно съдебно произнасяне относно собствеността, доколкото е налице такова в съответните субективни и обективни предели, не води само по себе си до недопустимост на осъдителното искане за предаване на владението, ако това искане не е било предмет на предходното производство.

2

Ето защо предходните съдебни актове следва да бъдат зачетени в рамките на формираната от тях сила на пресъдено нещо, но не съставляват процесуална пречка за разглеждане на настоящия иск.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По искането за присъждане на разноски в настоящото производство съдът намира, че не следва да се произнася с настоящото определение. С отмяната на прекратителното определение спорът не се разрешава окончателно, поради което разноските, направени във връзка с частното обжалване, следва да бъдат съобразени от съда при окончателното произнасяне по отговорността за разноски съобразно крайния изход на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 48669 от 24.11.2025 г., постановено по гр.д. № 68966/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 142 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3