Решение № 113 от 29.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900563 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 16419/18.08.2021 г. от П. ИВ.

Д., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Черноморска“, № 15, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Симеоновско шосе“, № 67А да заплати сумата 130000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания и травматични увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 15.09.2020 г., по вина на С.Й.П., ЕГН **********, при управление на л.а.

„Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК № В 0955 ВН, ведно със законната лихва считано от 15.09.2020 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът сочи, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана като му е наложено наказание по нохд № 1296/2021 г., по описа на ВРС, XXIII с., с влязъл в сила на 31.03.2021 г., съдебен акт – протоколно определение за одобряване на Споразумение за прекратяване на наказателното производство. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач лек автомобил, обективирана в полица № BG/22/120001429954, валидна към момента на произшествието.

Излага, че работи като готвач и при настъпване на произшествието е бил на работа в търговски обект за бързо хранене, находящ се на ъгъла на ул. „Първи май“ и ул. „Боровец“, в гр. Варна. В резултат на удара на автомобила в търговския обект бил залят с гореща мазнина от фритюрника, при което получил „термично изгаряне на глава, шия, тяло, долни и горни крайници I-II А Б ст., на 36 % от телесната повърхност в областта на главата, задната повърхност на шията, горната част на гърба, лявата странична повърхност на гръдния кош, двата горни и двата долни крайника“. Бил транспортиран до Клиника по термична травма при ВМА МБАЛ – Варна, където му били извършени три оперативни интервенции за образотване на засегнатите от изгарянето кожни участъци. На 02.10.2020 г. бил изписан. В резултат на травмите твърди, че изпитвал неописуеми болки, поради което се налагал прием на силни болкоуспокояващи. Претърпяното изгаряне довело до обезобразяването му, а белезите никога нямало да бъдат заличени. Твърди, че се срамува да се показва пред хора, дори приятели и роднини. Често сънувал случилото се и се събуждал от болката, която изпитал при заливането с вряща мазнина. Обективирани са доказателствени искания.

1

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС““ АД, ЕИК 121130788, оспорва предявеният иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, досежно л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК № В 0955 РХ, обективирано в полица № BG/22/120001429954. Не оспорва и състоянието на пострадалия към датата на настъпване на ПТП и, че му е оказана спешна помощ, извършени са му интервенции и е проведено лечение. Счита, че ищецът не е представил доказателства дали възстановителния период е приключил и какви са резултатите от него, поради което и предявения иск е неоснователен по размер. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която от своята страна оспорва доводите въведени от ответника с отговора и ги счита за неоснователни. Заявява, че възстановителния период не е приключил, а кожните промени в резултат на изгарянията имат траен характер и водят до промяна на външния вид.

Изразява становище по доказателствените искания на ответника.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат исковата молба, допълнителната такава и отговора по изложените в тях доводи и възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, ДК № В 0955 ВН, обективирано в полица № BG/30/118000660169/01.03.3018 г., валидна към датата на произшествието – 15.09.2020 г.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното нохд № 1296/2021 г., на ВРС, XXIII с., че на осн. чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение, по силата на което обв. С.Й.П., ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 15.09.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес”, ДК № В 0955 ВН, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на П. ИВ. Д., средна телесна повреда, изгаряния на повече от 1/3 от телесната повърхност и реална опасност за развитие на термична болест, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота като деянието е извършено от дееца при управление без да има необходимата правоспособност - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл.

343, ал. 1, б. „б“ НК.

От представените по делото Епикризи от Клиника по термична травма, пластичновъзстановителна и естетична хирургия при ВМА МБАЛ – Варна, се установява, че на 15.09.2020 г. се установява, че ищецът е бил приета за лечение по спешност и е изписан на 02.10.2020 г. Поставена е окончателна диагноза: Термично изгаряне на глава, шия, тяло, горни и долни крайници, I-II АБ степен, 36 %. Извършена е оперативна интервенция:

Ексцизионен дебридман и други процедури на кожа и подкожна тъкан. .

Представена по делото е писмена застрахователна претенция, отправена от ищеца до ответника и получена от последния на 22.04.2021 г., видно от представената обратна разписка.

Представена по делото е и електронна кореспонденция между страните, от която се установява, че на 01.09.2021 г. на електронния адрес на единият от пълномощниците на ищеца – адв. Т. е постъпил отговор от страна на ответника на отправената застрахователна претенция като е определено обезщетение в размер на 30000.00 лв. за понесените от ищеца неимуществени вреди.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че след извършено психиатрично освидетелстване на ищеца и 2 диагностицираната клинична симптоматика, експертът е поставил диагнозата – Посттравматично стресово разстройство. Вещото лице сочи, че психотравмата при ищеца е актуална и към момента на експертизата и води до споделяне и поддържане у него на множество психични и психосоматични оплаквания като изразена е емоционалната симптоматика. Във връзка със събитието ищецът се „примирявал“ с обстоятелства от от живота, формализирал отношенията си, емоциално при ищеца липсвала нормалпсихологично разбираема емпатичност. Вещото лице сочи, че ищецът се стремял да завоалира огресивността си и към момента на експертизата агресията е с автоагресивна насоченост. От експертизата още се установява, че психичните проблеми на ищеца дълбоко нарушават качеството му на живот. В личен план ищецът е дълбоко затворен в себе си, липса му увереност и удоволствие от труда, а в семеен план са нарушени и затруднени интерперсоналните отношения, поради засилното затваряне на пострадалия в себе си, както и е налице загуба на „вкус и комфорт“ от общуването дори в най-близък план. Установена е липса на професионална удовлетвореност и увереност и е налице загуба на възможност за планиране на бъдещето при ищеца. Психотравмата е оказала трайна емоционална промяна при ищеца и се явява силен стресогенен фактор.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. В заключението е потвърдена отразената в представените Епикризи окончателна диагноза – изгаряне I-II АБ степен на 36 % от телесната му повърхност и е посочено, че уврежданията са резултат от действието на течност с висока температура, респ. при попадане на горещо олио в областта на главата, гръдния кош, горни и долни крайници. Експертът заключава, че травмите са в причинна връзка с ПТП, а именно блъскане на МПС в търговския обект, в който е работел ищеца.

След извършен клиничен преглед на ищеца експертът е установил засегнатите участъци, които са с блед или кафеникав цвят и са ясно отличими от околната такън, а именно: 1. задна повърхност на шията, двете ушни миди, изцяло в областта под косата; 2. от предна повърхност на лява раменна област, надолу по задно-страничната повърхност на лява мишница и лява предмишница изцяло, назад изцяло в областта на гръдния кош, в дясно до нивото на 10-то и 11-то ребра, след което продължава към поясните прешлени, вляво достига до нивото на хълбочната кост; 3. по вътрешната повърхност на десен лакът и предно-страничнато повърхност на дясна предмишница - два участъка с размери 8/30 см.; 4. по вътрешната повърхност на дясно бедро в средна трета - участък с диаметър 10-12 см.; 5.

По вътрешната повърхност на дясното бедро в долна трета, дясното коляно и дясната подбедрица от горна до средна трета – участък с размери 40/20 см.; 6. По предна повърхност на ляво бедро в долна трета, лява колянна става, лява подбердира в горна и средна трета – участък с размери 40/20 см. Експертът е посочил, че след получаване на травматичните увреждания са били налице значителни болки за продължителен период от време – не помалък от 3-4 месеца. Изгарянията са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота. Към момента на извършване на експертизата са налице видими белези, добре отграничени от околната здрава кожа.

В съдебно заседание експертът уточнява, че при извършения преглед са установени болки в засегнатите участъци от тялото на пострадалия: при допир, в контакт с текстил, при изпотяване на тялото, контакт със слънчева светлина, както и ограничение на движението при разпъване на кожата. В резултат на тежката степен на изгаряне в областта на двете ушни миди, експертът сочи, че несъмнено е било налице и нарушение в слуховата функция като данни за намален слух при ищеца не са налице. Още сочи, че при ищеца са налице гожни ръбци, но не са налице „груби келоидни белези“. Макар и да не са налице груби и отчетливи ръбове, белезите от самото изгаряне и увреждането на кожата са добре отграничени от околната тъкан и също водят до загрозяване и асиметрия в нормалния човешки облик като това не се отнася само за лицето на ищеца, а и в областта на гръдния кош и засегнатите участъци. Експертът счита, че предвид изминалия период от време – близо две години, би могло да се очаква постепенно подобрение, но белезите ще останат и ще са видими като няма да изчезнат. Сочи, че пластични операции са възможни, но при пластиката трябва да се вземе кожа от други места по тялото, с оглед покриване на увредените участъци, което от своя страна ще доведе до нови белези на други места.

3

За установяване на претърпяните болки и страдания на страната на ищеца са събрани гласни доказателства посредством показанията на един свидетел – Галина Д.а Д.а, съпруга на ищеца, чиито показания съдът кредитира, отчитайки възможната й заинтересованост.

Показанията на свидетелката съдът цени изцяло, тъй като са резултат на непосредствени, лични възприятия и кореспондират със събраните посредством заключенията на назначените експертизи, специални знания.

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.