Определение № 18658 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18658 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110112096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 394713/02.12.2025 г. на ищеца чрез процесуалния му представител за изменение на Решение № 20663/13.11.2025 г. постановено по гр. д. № 12096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските, като съдът присъди в тежест на ответника адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските не депозира становище.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, в чиято тежест са възложени разноските по спора, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно наличието на предпоставки за разпределение на отговорността за съдебни разноски по делото съобразно правилата на чл.

78 ГПК, като във връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК, следва да бъде посочено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от И. И. ГД против „ФФБ ЕООД с искане Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/16.05.2024 г. да 1 бъде прогласен за нищожен поради противоречие на сделката със закона, а при условията на евентуалност клаузата по чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за обезпечаване на кредита с поръчителство, да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

С Решение № 20663/13.11.2025 г. постановено по гр. д. № 12096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, съдът е уважил изцяло претенцията, като при съобразяване на процесуалното поведение на ищеца и процесуалния му представител и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза е присъдил разноски единствено за внесена държавна такса за разглеждане на спора, която би била дължима и при кумулативно съединяване на исковете в едно производство, но не и разноски за адвокатско възнаграждение.

В мотивите на съдебното решение, съдът изрично е посочил, че от извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова молба на И. И. Г. в периода от 27.04.2023 г. до 07.07.2025г. производства за признаване за установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното, договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане на даденото по сключени договори за кредит, пред Софийски районен съд са общо 7. Към момента на образуване на настоящото производство И. И. Г. е подала срещу „ФФБ ЕООД искова молба за прогласяване на договор за потребителски кредит № 1363088/02.07.2024 г., по която е образувано гр. д. № 425/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, по което е постановено Решение № 8670/14.05.2025 г. С решението исковата претенция е уважена, като в тежест на дружеството е възложено да заплати сумата в размер общо на 580,52 лева сторени по делото съдебни разноски, от която сумата в размер на 525 лева адвокатско възнаграждение на адвокат М. М. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца. Въпреки, че формално всяко производство е образувано въз основа на отделен договор, каквито твърдения излага молителя в настоящото производство, съдът поддържа мотивите изложени в решението, че това процесуално поведение надхвърля рамките на добросъвестното упражняване на процесуални права.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват процесуалните им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотреба с право е налице, когато предоставено от закона право се упражнява не с цел защита на накърнен или застрашен правен интерес, а с намерение да се увреди насрещната страна или да се извлече нелегитимна облага. В този съдът приема, че предявяването на множество идентични искове с малък материален интерес, при наличие на обективна възможност защитата да бъде осъществена в едно производство, съчетано с претендиране на съдебно разноски в многократно по - висок размер, представлява превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК. Макар действително в случая образуваните по искова молба на И. Гарвалова-Досова срещу "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да са две, то следва да бъде взето предвид, че същите са образувани в изключително кратък промеждутък от време, а именно производството по гр. д. № 425/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, е 2 образувано на 21.02.2025 г., а настоящото на 28.02.2025 г. Соченото налага извод за наличие на обективни предпоставки търсената защита да бъде осъществена в едно производство.

В този смисъл е и актуалната съдебна практика, според която при подобна фактическа обстановка разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника, а следва да останат за сметка на ищеца като последица от избраното от него процесуално поведение.

Така например в Определение № 4992/04.03.2026 г. по ч. гр. д. № 14490/2025 г. СГС, Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 на СГС, Определение № 13986/21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 5061/2025 на СГС, Определение № 16779/11.09.2025 г. по ч.гр.д. № 8553/2025 г. на СГС, Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, както и Определение № 300/19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 23/2025 г. на СОС, е прието, че генерирането на разноски чрез множество идентични искови производства съставлява злоупотреба с процесуални права. Същият извод е застъпен и в практиката на Върховния касационен съд – Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III г.о., както и в цитираната в него практика.

Следва да се подчертае, че макар и ищецът да разполага с правото да избере начина и обема на защитата си, това право не е неограничено и упражняването му не може да води до необосновано утежняване положението на ответника, чрез възлагане на разноски в прекомерен размер. Приемането на противното би означавало легитимиране на практика, противоречаща на принципите на добросъвестност, равнопоставеност на страните и справедливост в гражданския процес.

С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване по реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител ищеца адвокат М. М. за изменение на Решение № 20663/13.11.2025 г., постановено по гр. д. № 12096/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4