Решение № 243 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100502077 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК и е образувано по повод две въззивни жалби: от Г. Н. Г., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Снежина Маджарова-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Пиротска“№28, ет.1, ап.1 и от ,,АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Марина Георгиева, със съдебен адрес: гр.София, бул.,,Шипченски проход“ №18, ет.3, офис 308, срещу Решение №1698 от 01.08.2022г. по гр.д.№874 по описа за 2022г. на БРС.

С Определение №2288/30.09.2022г. по в. гр.д.№1572/2022 по описа на БОС, производството по делото е прекратено и е върнато на БРС за произнасяне по молба за допълване по чл.250 ГПК, съдържаща се във въззивна жалба вх.№30313/24.08.2022г. подадена от ищеца Г..

Първоинстанционният съд е постановил допълнително решение №2312/21.10.2022г. по гр.д.

№874/2022 по описа на БРС. Срещу последното е депозирана въззивна жалба вх.

№40602/04.11.2022г. /нечетлива/ от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, чрез адв. Марина Георгиева/, като се изразява недоволство от постановения допълнителен съдебен акт. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност.

С въззивна жалба вх.№30313/24.08.2022г., подадена от Г. Н. Г., чрез адв. Маджарова- БАК, срещу Решение №1698 от 01.08.2022г. по гр.д.№874/2022г., по описа на БРС, се изразява недоволство от решението в частта относно присъдения размер на обезщетението за 1 оставане без работа за срок от 6 месеца, а именно:сумата от 5902.25лева, получена след прихващане между сумата от 7082.70 лева и сумата от 1180.45 лева, дължима на основание неоснователно обогатяване като платена на основание чл.220 от КТ, съответно в частта на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор вх.№33338/16.09.2022г., подаден от ответното дружество, с който същата се оспорва изцяло. На първо място се навеждат доводи за недопустимост на въззивната жалба, като подадена извън установения законов срок. Излага се становище за неоснователност.

Изразява се несъгласие с изложеното в жалбата, че обезщетението за оставане без работа следвало да бъде изчислено на база брутното трудово възнаграждение. Развиват се подробни съображения. Цитира се съдебна практика (Решение№166 от 15.07.2013г.. по гр..д.№1285/2012г.. на ВКС).

Посочва се, че в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ, се включвало основното трудово възнаграждение и допълнителните такива с постоянен характер.

Твърди се, че в случая основното трудово възнаграждение било в размер на 1146.07 лева, а допълнителното- 31.38 лева(общо 1180.45 лева).

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

С въззивна жалба вх.№30355/24.08.2022г., депозирана от ,,Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, чрез адв. Г., се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Твърди се, че същият е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон.

На първо място се изразява несъгласие с изводите на съда относно връченото на 13.12.2022г. предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. На служителя била връчена и Заповед №ИР-21-12 от 13.12.2021г. Посочва се, че в предизвестието било отразено основанието за прекратяване на трудовия договор- закриване на длъжността ,,юрисконсулт“ с месторабота в регионите Бургас, Сливен и Ямбол и утвърждаване на ново щатно разписание. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Навеждат се доводи във връзка с изложеното в мотивите на решението, че е налице закриване на щата като основание за прекратяване на трудовия договор. Излагат се съображения, че уволнението не следвало да бъде отменено като незаконно само затова, че служителят не узнал точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение (Решение№205/2013г. по гр.д.№1244/2012г. на ВКС, ІV-то г.о.).

Подчертава се, че подборът между служителите на същата длъжност не бил задължителен, доколкото са закрити всички щатни бройки, но в случая работодателят извършил такъв въз основа на подробно изброени критерии(Протокол за извършен подбор от 10.12.2021г.).

Направен е анализ на представените по делото доказателства.

2

Изразява се несъгласие с извода на съда, че не е осъществено основанието, посочено в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Развиват се съображения относно приложение разпоредбата на чл.335,ал.2 от КТ. Цитира се съдебна практика(Решение№53 от 16.03.2012г.по гр.д.№854/2011г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.; Определение№543 от 21.06.2016г.по гр.д.№2247/2016г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о).

Навеждат се доводи във връзка с присъдените в полза на ищеца разноски, като се твърди, че същите били прекомерни и неправилно определени..

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искови претенцииотхвърлени изцяло. Моли се за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, в случай, че първоинстанционният съдебен акт не бъде отменен. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Претендира се присъждане на сторените в производството по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор вх.№35282/30.09.2022г. от ищеца, чрез адв.

Маджарова- БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Излагат се аргументи, че първоинстанционното решение не страдало от посочените в жалбата пороци.

Оспорват се наведените от въззивника доводи относно основанието за прекратяване на трудовия договор. Подчертава се, че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта били от една и съща дата, поради което работодателят не спазил задължителният 30-дневен срок.

Твърди се, че всички юрисконсулти в дружеството, независимо от района на месторабота, работили по утвърдена методика, вътрешни правила и насоки от ръководителите, еднакви за всички, както и че същите осъществявали процесуално представителство. Акцентира се върху различията в естеството на работа на служителите от отдел Кол център. Заявява се, че в конкретния случай се касаело за реорганизация.

Посочва се, че след уволнението на Г. Г., работата се извършвала от други юрисконсулти, включително новоназначени. Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Излага се становище във връзка с извършения от работодателя подбор, като се твърди, че същият бил фиктивен.

Навеждат се доводи относно изложените от въззивника съображения за присъдените в полза на Г. Г. разноски. Твърди се, че не били налице основания за намаляване на адвокатския хонорар за първа инстанция.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар съобразно чл.38, ал.2 от ЗА.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

3

По допустимостта:

Както бе посочено по-горе делото е за втори път висящо пред БОС след като първоинстанционният съд е постановил допълнително решение № №2312/12.10.2022г, което е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6056.87 лв., считано от 14.12.2021г. след възражение за прихващане със сума в размер на 1180.45 лв., дължима на основание неоснователно обогатяване като платена на основание чл.220 КТ със сумата от 7237.32, ведно със законната лихва върху главницата от 6056.87 лв., считано от датата на подаване на исковата молба.

С определение №3203 от 22.12.2022г. постановено по настоящото дело съдът е докладвал, че въззивното производство е образувано по две въззивни жалби. Предвид постановяване на допълнително решение въззивна жалба вх.№30313/24.08.2022г., подадена от Г. Н. Г., чрез адв. Маджарова- БАК, срещу Решение №1698 от 01.08.2022г. по гр.д.№874/2022г., по описа на БРС, е останала висяща само по отношение на определеното по чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

С оглед на горното съдът намира, че производството по въззивна жалба вх.

№30313/24.08.2022г., подадена от Г. Н. Г., чрез адв. Маджарова - БАК, срещу Решение №1698 от 01.08.2022г. по гр.д.№874/2022г., по описа на БРС в частта касателно увеличение размер на иска по чл.225, ал.1 КТ следва да бъде прекратено поради липса на предмет.

Пред въззивния съд е висящо производството по въззивна жалба вх.№30355/24.08.2022г. и въззивна жалба вх.№40602/04.11.2022г., депозирани от ответното дружество. Същите са допустими, подадени от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед № ИП 2114/13.12.2021г., издадена от ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т. 2 КТ, поради закриване на част от предприятието считано от 14.12.2021г и предизвестие от същата дата за прекратяване на трудовия договор на основание съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание, считано от 14.12.2022г, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение на основание чл.225 КТ за период от шест месеца, поради оставането му без работа в обща размер на 7237.32 лв. след направено увеличение в с.з., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и разноски за водене на делото.

Твърденията са за незаконосъобразност на оспореното уволнение предвид различните основания, посочени в заповедта и предизвестието, което води до неяснота за служителя на 4 какво основание е прекратено трудовото правоотношение. Следващото посочено основание е, че в случая подбор не е извършен, въпреки че работодателят е бил длъжен да го стори.

Счита, че е извършена вътрешна реорганизация.

В срока за отговор ответното дружество, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове, излагайки подробно становище, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаване на щатни бройки и утвърдено ново щатно разписание със Заповед № ИП 21-12/12.12.2021г. Работодателят е закрил офиса си в гр.Бургас, поради което поддържа, че не е бил длъжен да извършва подбор, но въпреки това е извършен реален такъв, като при оценяването уволненият служителят е получил най-нисък резултат. Не оспорва издаването и връчването на заповед № ИП 21-14/13.12.2021г., но поддържа, че същата има само декларативно действие /посочва размера на обезщетението/, тъй като с връчването на предизвестието трудовото правоотношение е прекратено и служителят е бил наясно с основанието за това. При условията на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат уважени, предявява възражение за прехващане със сума в размер на 1180.45 лв., представляваща заплатено обезщетение по чл.222, ал.2 КТ като платени без основание и подлежат на връщане.

Страните са ангажирали доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест-писмени и гласни такива.

С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, поради което е разгледал възражението за прихващане, което е намерил за основателно за претендираната сума.

След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.