Решение № 610 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501980 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба на особения представител на ответника Л. К.- гражданка на Кралство Белгия - адвокат М. П. от САК срещу решение № 2482 от 15.05.2023 г. на СГС, I – 7 – ми състав по гр.д.№ 9645/ 2021 г.

В жалбата се съдържа оплакване за : недопустимост на решението и исковете поради непредприети преди предявяването им действия от банката – кредитор за уведомяването на ответницата за допуснатата забава при плащане на вноските по договора за кредит ; допуснати нарушения на процесуалния ( член 235 и член 147,ал.1 от ГПК ) и материалния ( „ ЗЗД “ ) закон ; нарушаване на правото на защита поради невъзможност на особения представител да представи намиращите се в държане на ответницата доказателства относно забавата при плащанията .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна – „ БАНКА ДСК“ АД, град София отговоря, че въззивната жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в 1 жалбата, доводите в отговора и изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо. За правния интерес от предявяването на едно вземане с осъдителен иск е достатъчно ищецът да твърди, че то е възникнало в негово лице и не е удовлетворено от длъжника. Няма правило ,в Закона за защита на потребителите или друг закон, което да предвижда като условие за неговата допустимост уведомяването на длъжника от кредитора за допуснатата забава при изпълнението на задължението. Решението е правилно в една част и неправилно в останалата част.

Обжалваното решение е произнесено по предявени на 30.07.2021 г. от „ БАНКА ДСК“ АД, град София срещу Л. К., гражданка на Кралство Белгия, обективно съединени искове по член 430,ал.1 и ал.2 от ТЗ и член 92 от ЗЗД за следните суми : 48 970,81 лева – неплатена главница ; 3 916,48 лева – договорна лихва за периода 1.02.2020 г. – 29.07.2021 г. и 445 лева – санкционираща лихва за периода 1.02.2020 г. – 29.07.2021 г. по твърдения за сключен между страните на 10.10.2019 г. договор за кредит за текущо потребление, по който ответницата поела задължение за връщането на сумата по кредита в размер от 50 000 лева, ведно с лихва в размер от 5,10 % годишно в срок от 120 месеца на вноски по посочената в договора разплащателна сметка ; кредитът е усвоен ; заплатени са падежиралите преди месец януари 2020 г. вноски ; вноската за този месец е заплатена частично, без след това да са постъпвали погашения по падежиралите до подаване на исковата молба 18 на брой погасителни вноски ; допуснатата забава от повече от 90 дни при плащането на главницата и/ или лихвата е основание по т. 18.2 от ОУ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, изявлението за което ищецът прави в исковата молба .

В отговора на исковата молба особеният представител на ответницата Л. К. – адвокат М. П. - е оспорил възникването на претендираните с иска задължения , в алтернатива – на задълженията за договорна лихва и неустойка и изискуемостта им, тъй като ответницата не е уведомена от банката по посочените в договора способи за прекратените плащания и просрочването на задълженията .

За да уважи исковете в цялост, СГС е приел, че страните са обвързани от валиден договор за кредит за текущо потребление, сключен на дата 2

10.10.2019 г. при Общи условия ; ответницата се задължила да върне кредита, отпуснат в размер от 50 000 лева, ведно с лихва съобразно уговорен в член 8 от договора променлив лихвен процент ( от 5,10 % годишно при подписването на договора ), в срок от 120 месеца, на вноски съобразно двустранно подписан погасителен план с падеж – първо число на месеца, а при забава – да заплати санкционираща лихва в размера по т.18.1. от ОУ ; ответницата заплатила първите две вноски и със забава третата вноска с падеж 1.01.2020 г.; последното плащане е извършено на 7.01.2020 г. ; допуснатата забава в плащанията е над 90 дни и е основание по т 18.2 от ОУ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита , която е настъпила с връчването на преписа от исковата молба, съдържаща изявлението на банката за него ; съгласно приетото заключение по ССчЕ неплатеният остатък от главницата – падежирала и предсрочно изискуема – е 48 907,81 лева, неплатената възнаградителна лихва от вноските , падежирали в периода от 1.02.2020 г. до 1.07.2021 г. и за периода до 29.07.2021 г. е в общ размер от

3 916,48 лева , а санкциониращата лихва за същия период е 444,98 лева .

Всичките свои доказателства ищецът е представил и посочил своевременно - преди първото по делото заседание на 11.04.2023 г. , в което след доклада настъпва преклузията на доказателствените искания – член 146, ал.3 от ГПК ( в ред. от Дв,бр. 100 от 2010 г. ). СГС не е допуснал нарушение на правото на защита на ответницата във връзка с доказването. Особеният й представител не е твърдял,че забавата е настъпила в различен от посочения в исковата молба ден и необходимост от провеждане на насрещно доказване няма.

Съгласно член 8 и член 8.1 от договора и т.7.1 и т.7.2.1. от приетите от кредитополучателката Кристела „ Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление “ кредитът се олихвява с променлив лихвен процент – формиран от индикатор „ среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата със срок над 1 ден до 2 години“ ( 0,170% към подписване на договора ) и фиксирана преференциална надбавка в размер от 4,930 % . При отрицателна стойност на индикатора същата се приема за 0 % и промяната се извършва от кредитора два пъти годишно - на 15 януари и на 15 юли . Клаузите относно промяната на лихвения процент съдържат ясно и 3 разбираемо за средния потребител описание на начина, по който ще настъпва актуализирането на БЛП и не са неравноправни по смисъла на член 143,т.10 от ЗЗП ( в ред. от изм. Дв,бр.57 от 2015 г. ).

От експертното заключение следва , че след 1.02.2020 г. кредиторът е начислявал лихва като част от вноските, падежирали до 1.07.2021 г., включително съобразно по – нисък лихвен процент ( между 5,08 % и 5,04% ). Последното плащане от кредитополучателката е на 7.01.2020 г. С него е заплатена неплатената част от главницата от вноската с падеж 1.01.2020 г.

Неплатени са общо 18 на брой вноски, падежирали в периода 1.02.2020 г. – 1.07.2021г. Те включват главница в размер от 5 845,92 лева и възнаградителна лихва в размер от 3 718,07 лева . Неплатената лихва за периода 1.07.2021 г. до 29.07.2021 г. е в размер от 198,41 лева. Общият размер на неплатената възнаградителна лихва за периода 1.02.2020 г. – 29.07.2021 г. е 3 916,48 лева .

Набраната за забавата при плащането на главницата във вноските , падежирали в периода 1.02.2020 г. – 1.07.2021 г. , санкционираща лихва за периода от 1.02.2020 г. до 29.07.2021 г. е 444,89 лева.

Към 18.05.2022 г. , когато особеният представител е получил препис от исковата молба с изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е допусната забава над 90 дни при плащането на посочените задължения за главница и лихва. А тя съгласно т. 18,2 от ОУ е основание за възникване на правото му да обяви предсрочната изискуемост .

Следователно фактът за предсрочната изискуемост е настъпил след предявяване на иска за главницата - на 18.05.2022 г. и следва да бъде съобразен в съгласие с член 235,ал.3 от ГПК в рамките на претендираните суми – решение № 10 от 25.02.2020 г. по т.д № 16/2019 г. на ВКС ,ТК, II т.о.

Следва да бъдат съобразени в съгласие с член 235,ал.3 от ГПК и фактите за падежирането на 10 от вноските за главница по приетия от страните погасителен план, както следва : вноската в размер от 350,39 лева с падеж 1.08.2021 г. ; вноската в размер от 351,89 лева с падеж 1.09.2021 г. ; вноската в размер от 353,38 лева с падеж 1.10.2021 г.; вноската в размер от 354,89 лева с падеж 1.11.2021 г. ; вноската в размер от 356,39 лева с падеж 1.12.2021 г. ; вноската в размер от 357,91 лева с падеж 1.01.2022 г. ; вноската в размер от 359,42 лева с падеж 1.02.2022 г.; вноската в размер от 360,96 лева с падеж 1.03.2022 г. ; вноската в размер от 362,49 лева с падеж 1.04.2022 г. и вноската 4 в размер от 364,03 лева с падеж 1.05.2022 г. Общият размер на падежиралата при висящността на делото неплатена главница е 3 571,75 лева . Въз основа на изчисленията на вещото лице следва да се приеме, че предсрочно изискуемият неплатен остатък от главницата е 39 553,14 лева. Въззивницата дължи възнаградителна лихва за зададения с исковата молба период 1.02.2020 г. – 29.07.2021 г. в размер от 3 916,48 лева , както и санкционираща лихва за същия период в размер от 444,89 лева съгласно заключението на вещото лице .

Като е уважил исковете за главница, възнаградителна и сакционираща лихва в претендираните размери, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден . Той е неправилен единствено в частта относно законната лихва върху главницата за периода след предявяването на иска. Върху падежиралата до подаването на исковата молба главница законната лихва се дължи от исковата молба, върху падежиралите в хода на първоинстанционното производство вноски по главницата законната лихва се дължи считано от падежа на всяка една от тях, а върху предсрочно изискуемия остатък от главницата законната лихва се дължи от датата на предсрочната изискуемост – 18.05.2022 г. Това налага отмяна на обжалвания съдебен акт само в частта относно законната лихва върху главницата и постановяване на горното разрешение .

Въззивният съд присъжда на въззиваемата страна разноски за осъществената във въззивното производство защита от юрисконсулт в размер от 100 лева на основание член 78,ал.8 от ГПК , както и разноски за възнаграждение на особения представител на въззивника в размер от 1070 лева или общо 1 170 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2482 от 15.05.2023 г. на СГС, I – 7 – ми състав по гр.д.№ 9645/2021 г., в частта, с която Л. К., ЛНЧ : **********, представлявана от особения представител - адвокат М. П. от САК, с адрес : град София, бул. „ Витоша“ № 1а, Търговски дом, ет.3 , кантора 318 е осъдена 5 да заплати на „ Банка ДСК“ ЕАД, град София сумата в размер от 48 970,81 лева - неплатена главница, включваща падежиралите в периода 1.02.2020 г. – 1.07.2021 г вноски в общ размер от 5 845,92 лева ; падежиралите в периода 1.08.2021 г. – 1.05.2022 г. вноски в общ размер от 3 571,75 лева и предсрочно изискуем на 18.05.2022 г. остатък в размер от 39 553,14 лева ; сумата в размер от 3 916,48 лева – неплатена възнаградителна лихза за периода 1.02.2020 г. – 29.07.2021 г. и сумата в размер от 445 лева – неплатена санкционираща лихва за периода 1.02.2020 г.- 29.07.2021 г. по договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2019 г.

ОТМЕНЯ решението единствено в частта относно законната лихва върху неплатената главница, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Л. К., ЛНЧ : **********, представлявана от особения представител - адвокат М. П. от САК, с адрес : град София, бул. „ Витоша“ № 1а, Търговски дом, ет.3 , кантора 318 да заплати на „ Банка ДСК“ ЕАД, град София законна лихва върху главницата по договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2019 г., както следва : върху сумата от 5 845,92 лева, считано от 30.07.2021 г. до окончателното й плащане, върху сумата в размер от 350,39 лева, считано от 1.08.2021 г. до окончателното й плащане; върху сумата в размер от 351,89 лева, считано от 1.09.2021 г. до окончателното й плащане ; върху сумата в размер от 353,38 лева, считано от 1.10.2021 г. до окончателното й плащане; върху сумата в размер от 354,89 лева, считано от 1.11.2021 г. до окончателното й плащане; върху сумата в размер от 356,39 лева, считано от 1.12.2021 г. до окончателното й плащане ; върху сумата в размер от 357,91 лева, считано от 1.01.2022 г. до окончателното й плащане; върху сумата в размер от 359,42 лева, считано от 1.02.2022 г. до окончателното й плащане; върху сумата в размер от 360,96 лева , считано от 1.03.2022 г. до окончателното й плащане; върху сумата в размер от 362,49 лева , считано от 1.04.2022 г. до окончателното й плащане; върху сумата в размер от 364,03 лева, считано от 1.05.2022 г. до окончателното й плащане и върху сумата в размер от 39 553,14 лева, считано от 18.05.2022 г. до окончателното й плащане .