Определение № 79 от 17.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600058 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 НПК.

С определение № 480 от 13.11.2024 г., постановено по ЧНД № 853/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е потвърдено Постановление от 04.10.2024 г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 18/2022 г. по описа на *, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б. В вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. К. Г., в качеството й на пълномощник на Г. Д. Г., Й. А. Д., Й. Д. Г., Н. А.

Б., К. Г. Д., Ш. Г. А., Р. Г. Л., Г. Г. Д. и като повереник на Д. Х. Д. и Г. Х. Д., конституирани в качеството на пострадали по досъдебното производство. В жалбата се излагат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се прави искане обжалваното определение на окръжния съд и потвърденото с него прокурорско постановление да бъдат отменени, като делото бъде върнато за доразследване на ОП – Пазарджик.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в депозираната частна жалба съображения, с атакуваното определение на окръжния съд и събраните по делото доказателства намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

1

Настоящото производство по реда на чл. 243 НПК е второ по ред.

Досъдебното производство по делото е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 20.08.2019 г., около 11 часа, на път ІІ 84, км 2+900, между селата * и *, общ. *, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на А. Д. Ш. и средна телесна повреда на Д. Г. К..

Впоследствие А. Ш. и Д. К. са починали в болнични заведения и досъдебното производство е продължило да се води за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, приобщени са писмени и веществени доказателства и са назначени множество експертизи, като не са били предприети действия за повдигане на обвинение срещу конкретно лице.

С Постановление от 19.05.2023 г. на Окръжна прокуратура Пазарджик е прекратено наказателното производство по образуваното досъдебно производство на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приела, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

По жалба на адв. К. Г., като пълномощник на Г. Г., Й. Д., Й. Г., Н.

Я., К. Д., Ш. А., Р. Л., Г. Д., Д. Д. и Г. Д., е образувано ЧНД № 778/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. По делото е постановено определение № 421/10.08.2023 г., с което е отменено постановлението на ОП – Пазарджик за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокурора за продължаване на процесуалните действие.

По протест на ОП – Пазарджик срещу така постановеното определение е образувано ВЧНД № 420/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. По делото е постановено определение № 377/28.09.2023 г., с което е потвърдено определението на окръжния съд, макар и не по изложените в него съображения. Споделен е крайният извод на окръжния съд, че делото следва да се върне на прокурора за продължаване на процесуалните действия, свързани с правилното приложение на закона.

След връщане на делото не са извършвани нови процесуалноследствени действия. С постановление от 04.10.2024 г. на ОП – Пазарджик 2 отново е прекратено наказателното производство по образуваното досъдебно производство, на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 НПК, като отново е приела, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

По жалба на адв. К. С. като пълномощник на Г. Г., Й. Д., Й. Г., Н.

Я., К. Д., Ш. А., Р. Л., Г. Д., Д. Д. и Г. Д., е образувано ЧНД № 853/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. По делото е постановено определение № 421/10.08.2023 г., с което е потвърдено постановлението на ОП – Пазарджик за прекратяване на наказателното производство.

За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, Пазарджишкият окръжен съд е възприел изцяло изводите на прокурора, че в случая са налице основанията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление, тъй като вина за настъпилото ПТП има починалия Д. К. – водач на лекия автомобил „*“, а не водачът на лекотоварния автомобил „*“ - Д. С..

Настоящият въззивен състав не споделя нито изводите на окръжния съд, нито тези на прокурора, тъй като счита, че същите са направени въз основа на повърхностен и незадълбочен анализ на събраните по делото доказателства и заключенията на изготвените експертизи, с акцентиране единствено върху поведението на пострадалия и пълно игнориране на действията на другия водач.

Производството по чл. 243 от НПК е особено производство, при което се осъществява съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост върху действията на прокурора, когато той е упражнил правомощията си да прекрати определено наказателно производство. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал и законосъобразно, когато съответства на материалния или процесуалния закон.

В конкретния случай проверяваният прокурорски акт не е съобразен със законовите изисквания, поради което направената в противния смисъл изначална констатация на окръжния съд не може да бъде споделена.

От съдържанието на двата акта не става ясно въз основа на кои доказателствени източници са приети за установени описаните фактически 3 положения и защо са игнорирани други, свързани с дължимото законоустановено поведение на водача на лекотоварния автомобил „*“ С. и свързаните с това възможности за предотвратяване на ПТП. Така например, неясно е въз основа на кои доказателства прокурорът е приел, че водачът на „*“-а, „поради буйната растителност покрай банкета на пътя“ нямал видимост към „изхода“ на автоморгата (в постановлението по-късно е посочен като „вход“), където се намирал лекият автомобил на пострадалия. Тази констатация, подмината безкритично от окръжния съд, противоречи на данните в протокола за оглед на МП и приложения към него фотоалбум, от които е видно, че липсва описаното от прокурора ограничение на видимостта.

Тя не кореспондира и с показанията на свидетеля И. А., пътувал на задната дясна седалка в управлявания от С. лекотоварен автомобил. Свидетелят заявява следното: „Аз отдалече видях, че в отбивката за автоморгата има спряла лека кола, като предницата й сочеше с. *. Тая кола леко тръгна като да обърне в обратна посока, но пак спря в банкета. Казахме на И. да внимава, че тая кола може да излезе и той намали скоростта …“ . Следователно, след като седящият на задна дясна седалка в лекотоварния автомобил пътник е могъл да види „отдалече“ автомобила на пострадалия, такава възможност в по-голяма степен е имал Д. С., предвид и законовите му задължения като водач на МПС и участник в движението.

По делото не са спорни фактите за предимството на лекотоварния автомобил в дясната страна на пътя по посоката му на движение, а това дали неговият водач е направил всичко необходимо да спре и предотврати удара, независимо от това дали правомерно или не на пътя пред него се е появил лекият автомобил. Акцентирайки на предимството в конкретната пътна ситуация, както прокурорът, така и окръжният съд са неглижирали изцяло безспорно установената от всички автотехнически експертизи възможност ПТП да бъде предотвратено, ако водачът на „*“–а не е навлязъл в насрещната лента. Изложените в тази насока доводи са, че неудачно избраната спасителна маневра не може да му бъде вменена във вина, тъй като препятствието на пътя се е появило в опасната зона за спиране на лекотоварния автомобил, без да има нарушение на правилата за движение от неговия водач, като в случая е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Тези доводи не могат да бъдат споделени. За да бъде изключено виновното поведение на водача е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки – водачът да не е извършил 4 нарушение на правилата за движение по пътищата и да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. В разглеждания случай опасността не е възникнала внезапно и изненадващо. Наближаващият към пътното платно л.а.

„*“ е бил видим за водача на „*“-а в един по-ранен момент. Водачът Д. С. е отклонил лекотоварния автомобил в насрещното платно, където няма предимство. Там предимство имат автомобилите, които се движат в обратна посока. Навлизането в насрещното платно за движение е разрешено само при изпреварване или заобикаляне – чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, където са валидни други правила за предимство и правилност на маневрата. Тезата на прокурора, възприета от окръжния съд, че в случая не е допуснато нарушение на визираната разпоредба, тъй като водачът С. е извършил „спасителна маневра“ влиза в противоречие с мотивите към ТР № 106/31.10.1983 г. по н.д. 90/1982 г. на ОСНК на ВС. Според него такава маневра е налице само ако е била предприета в опасната зона за спиране, когато от неправомерното поведение на участник в движението или случайно събитие е възникнало внезапно и изненадващо такова изменение в условията за безопасност на пътя, за което е била предприета такава маневра. Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост – чл. 13, ал. 1 НК.

Следователно тя се предприема, за да спаси живота и здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество. Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора.

Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. Освен това, необходимо условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП начини, а именно – чрез намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство. В посочената разпоредба - чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, е очертано единственото правомерно поведение на водачите за недопускане на ПТП и то е чрез въздействие върху спирачния механизъм за намаляване на скоростта или спиране на управляваното от тях МПС. Въведеното задължение е при възникване на опасност за движението, която се е появила внезапно и непредвидено при условие, че движението се е осъществявало в рамките на разрешената скорост, т.е. въведено е задължение за намаляване или спиране при „непредвидима опасност“ на пътя, която е възникнала, дори когато водачите са се движели със 5 съобразена с конкретната пътна обстановка скорост на движение. В тази норма е посочено, че „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Няма изискване да въздействат върху волана, за да изменят посоката на движение, при възникване на опасност. В разглеждания казус, ако водачът С. беше спазил предписаното му от закона задължение да намали скоростта или да спре управлявания от него лекотоварен автомобил в своята лента за движение, без да се отклонява в лентата за насрещно движение, щеше да бъде избегнато настъпването на ПТП. Такъв е категоричният извод на заключенията на назначените в хода на досъдебното производство автотехнически експертизи, включително и последната повторна петорна АТЕ: „Ако водачът на „*“ не беше започнал завиване наляво и беше задействал своевременно спирачната уредба, контакт между двата автомобила не би се получил и автомобилът „*“ щеше да премине зад автомобила „*“ и да продължи своето движение направо със спиране“.