Решение № 141 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000113 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 169/13.01.2026г. на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, представлявано по пълномощие от адв. М. Г., и насрещна въззивна жалба вх.

№ 913/24.02.2026г. на А. М. А. от *****, подадена чрез адв. Д. З. от АК- гр.

София, срещу решение № 69/19.12.2025г., постановено по т. д. № 30/2025 г., по описа на Търговищки окръжен съд, с което ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на А. М. А. от *****, сумата 75 000 лв. с равностойност 38 346.89 евро- обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в резултат на ПТП на 29.08.2024г., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2024г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлена исковата претенция за разликата над 75 000 лв. с равностойност 38 346.89 евро до предявените 100 000 лв. с равностойност 51 129.19 евро.

С въззивна жалба вх. № 169/13.01.2026г. се обжалва решението в осъдителната му част за сумата 26 250 лв. с равностойност 13 421.41 евро, съставляваща горницата над 48 750 лв. с равностойност 24 925.48 евро до присъдените 75 000 лв. с равностойност 38 346.89 евро, ведно със законната 1 лихва върху тази сума. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Основното оплакване се свежда до незадълбочен анализ на доказателствения материал по делото и неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като според жалбоподателя присъденото обезщетение е необосновано завишено. Изрично се заявява, че не оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, настъпването на застрахователното събитие, в т. ч. неговия механизъм, както и признава отговорността на застрахователя по силата на валидно сключена с дружеството задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а също и вида и характера на травматични увреждания, както и определената степен а съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата (25%). Излага се подробни съображения за вътрешно противоречие в мотивите и неправилна оценка досежно тежестта на претърпените вреди, както и за незадълбочен анализ на релевантните факти и обстоятелства по делото, необосновано отдаване на превес на отделни факти, за сметка на други, които при обективна оценка биха довели до извод за по-нисък интензитет и продължителност на търпените болки и страдания. Според жалбоподателя, съдът не е разграничил временните, типични за едно оперативно ортопедично лечение на уврежданията, от трайните, значими функционални ограничения, които биха могли да обосноват обезщетение в значително по-висок размер и в каква степен всяко едно от тях са ограничили ежедневната, социална и трудова активност на пострадалата, респ. каква е прогнозата по отношение на тях във времето. Сочи се, че механично и необосновано са приравнени получените увреждания към хипотеза на тежки, дългосрочно инвалидизиращи увреждания, а данни за такива по делото липсват. Твърди се също противоречие с трайната съдебна практика по казуси с аналогични увреждания на пострадали лица от ПТП. Твърди се нарушение на принципа на индивидуализация на обезщетението, доколкото присъденият размер не е изведен от реалната степен на дълготрайно засягане на личността, а от погрешно обобщената и завишена оценка на възстановителния процес при пострадалата. Оспорва се включването на бъдещи прогнозирани вреди, които застрахователят счита за недоказани с необходимата степен на вероятност да настъпят. Релевират се и оплаквания за нарушение нормата на чл. 172 ГПК при преценката на събраните гласните доказателства чрез разпит на 2 заинтересован свидетел, без съпоставянето им с приложените по делото обективни медицински данни и експертни констатации. Оспорва се изводът на съда и относно възприетите психични последици от процесното ПТП, като се излага, че съдът е съобразявал отговорите на вещото лице, изготвило назначената СПЕ откъслечно, а не комплексно в контекста на експертното заключение, в резултат на което е стигнал до неправилния извод за наличието на тежко и трайно психично увреждане у пострадалата, докато в случая се касае за типична посттравматична реакция, респ. за преходна, контролируема и подлежаща на преодоляване реакция на стрес, каквато е типична за значителна част от лицата, преживели пътнотранспортен инцидент. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска в тази част. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.

В срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от А. М. А., но същата е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част за присъждане на горницата над 75 000 лв. с равностойност 38 346.89 евро до предявените 100 000 лв. с равностойност 51 129.19 евро- за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие. Спорният въпрос по тази жалба е за наличието или не на съпричиняване на вредите от пострадалата, като се твърди необоснованост на извода на първоинстанционния съд за основателност на направеното от застрахователя възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Излагат се оплаквания за недостатъчно задълбочен анализ на доказателствения материал по делото. Позовавайки се на приетите по делото заключения на съдебноавтотехническа и медицинска експертизи, страната счита, че единствената причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на застрахования лек автомобил при ответното дружество, а поставянето на предпазен колан не би повлияло на конкретно получените травми с оглед механизма на ПТП. В условията на евентуалност, се оспорва определената от съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата- 25%, като се претендира съществено намаляване на дяловото изражение на обективния й принос. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски за тази инстанция.

3

Писмен отговор от „ЗД БУЛ ИНС“ АД по насрещната въззивна жалба не е постъпил.

Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалното качество на страните.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат становищата си съответно по жалбата и отговора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Търговищкият окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от А. М. А. от ***** срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 100 000 лв. (след допуснато увеличение на иска в открито съдебно заседание на 20.11.2025г.), претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки, страдания и други негативни преживявания от телесни увреждания (травматичен шок, мозъчно сътресение, полифрагментна фрактура на лявата улна, с дислокация на фрагментите над 5 мм, с наличие на фрагмент, откъснат от предната повърхност на костта), в резултат на ПТП на 29.08.2024г., настъпило до с. Зараево, Община Попово, виновно причинено от И.И.В. като водач на л.а. „Ситроен Ц5“, рег. № *****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

Предявена е и акцесорна претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2024г.

(датата на уведомяване на застрахователя ), до окончателно погасяване на задължението.

Обжалваното решение, с което искът е уважен частично, ведно с неоценяемата акцесорна претенция за законната лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички, предвидени от закона предпоставки и липсват 4 процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ (в сила от 01.01.2016г.) относно изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с което е уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди за сумата от 48 750 лв. с равностойност 24 925.48 евро, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 12.12.2024г. до окончателното й изплащане. Следователно между страните няма спор, а със сила на пресъдено нещо е установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л. а. л. а. „Ситроен Ц5“, рег. № *****, сключено със застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от пострадалото лице, претендиращо обезщетение.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на телесни увреждания на ищцата, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила с акт на наказателния съд- с определение от 14.10.2025 г., постановено по НОХД № 215/2025 г. по описа на РС – Попово е одобрено споразумение по чл. 381 и сл. НПК между Прокуратурата на РБ и обвиняемия И.И.В., с което същият се е признал за виновен в това, че 29.08.2024 г., около 13.30 часа, при управление на л. а.

„Ситроен Ц5“, рег. № *****, движейки се в с. Зараево, общ. Попово, обл.

Търговище, с превишена скорост от 114,6 км/ч (при максимална 50 км/ч-в населено място) след навлизане в десен на него завой, намалил рязко скоростта, предприел аварийно спиране, довело до блокиране на предните колела и навлизане в насрещната за движението лента, където настъпил удар с правомерно движещия се в нея л. а. „ВАЗ“, модел 21214, с рег. № *****, вследствие на което причинил средна телесна повреда на ищцата, пътувала на предната дясна седалка на автомобила, изразяваща се в: счупване на лакътната кост на лявата предмишница в горната й трета, довело до трайно 5 затрудняване движението на левия горен крайник.

На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след влизане в сила на определението на наказателния съд за одобряване на споразумението, което има последиците на влязла в сила присъда- чл. 383, ал.

1 НПК, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автобус, за причиняване на процесното ПТП, от което са настъпили вреди за ищеца в резултат на причинена средна телесна повреда, не могат да бъдат преразглеждани и следва да се възприемат от съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Това се отнася до всички елементи на деянието, включени във фактическия състав на престъплението, за което обвиняемият се е признал за виновен.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения в жалбата на ответното застрахователно дружество, е за справедливия размер на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, с оглед на релевираните в исковата молба и установени пред съда болки, страдания и други негативни преживявания, претърпени от пострадалото лице в резултат на ПТП.