Решение № 7548 от 10.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7548

Варна, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА канд № 20267050700918 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба от В. Н. К., срещу решение № 1525 от 29.12.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202010 /2024 г., по описа на ВРС, 27 състав, с което е отхвърлена жалба на В. Н. К., подадена срещу законността на фактическо му задържане от полицейски орган при Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, с което е било ограничено правото на свободно придвижване на жалбоподателя за периода от 23:00ч. на 13.05.2024г. до 09:30ч. на 14.05.2024 година. С решението в полза на ОД на МВР-Варна са присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба и в допълнително представена молба от 06.03.2026 г. се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с практиката на ЕСПЧ по чл. 5 ЕКПЧ – делото Г. срещу Италия от 6.11.1980 г., делото С. срещу България – 17.01.2012 г., делото Д. В., У. и В. срещу Белгия 18.06.1971 г. Счита, че не е правилен критерия „липса на възражение да е равнозначно на доброволност“. Поддържа, че мярката е непропорционална и липсва необходимост. Счита, че наличието на постановление за довеждане е спорно. Макар и да не подлежи на обжалване, незаконността произтича от това, че жалбоподателя не е призован редовно, а е следвало да бъде обявен само за установяване на адрес. Налице е незаконност на всички действия по разследването. ВРС не е обсъдил изложените доводи, като е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъобразен акт. Счита, че решението е необосновано, не е обсъдено какво е наложило задържане през нощта, защо не е връчена призовка на следващия ден, защо е било необходимо лицето да изчака в РУ, а не е освободено. В с.з. адв. Г. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Счита, че е налице задържане, което произтича от изпълнението на постановлението за принудително довеждане. К. не е получил призовка, не са били и предпоставките за налагане на мярката „принудително довеждане“. Мярката принудително довеждане е приключила с придвижването на К. до Трето РУ, въпреки това жалбоподателя е оставен в управлението до сутринта. ВРП е прекратила досъдебното производство, по което е постановено довеждането, което налага извод, че всички ограничителни действия насочени към К. са незаконни. Моли да се отмени решението и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – полицейски орган, младши разузнавач при Трето Районно управление (РУ) при ОД на МВР – Варна, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и настоява за оставяне в сила решението на ВРС. Счита, че от събраните доказателства не е установено, че е налице задържане на К..

Окръжна прокуратура - Варна се представлява от прокурор З. З., който дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на Районен съд- Варна и пледира за оставянето му в сила.

Административен съд - Варна, III-ти тричленен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 29.01.2024 г. срещу В. Н. К. е образувано досъдебно производство /ДП/ № 505/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. ДП било образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор при ВРП, за това, че на 02.10.2023г. В. Н. К. е потвърдил неистина в писмена декларация пред органите на Сектор „ПП“-ОД на МВР- Варна за удостоверяване на истинността на обстоятелства относно притежаване на СУМПС от друга държава членка на ЕС-престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Разследването се провеждало от ст. разследващ полицай при ОД на МВР-Варна Я. П..

В хода на разследването e установено, че за К. има отразен в регистъра на населението един адрес на територията на България- гр. Варна, [улица], на който адрес той не пребивава, като опитите на разследващия орган за призоваване на К. на този адрес не дали резултат. Призовките били върнати с докладна записка от 11.04.24г. на полицейски орган при Първо РУ-Варна. В нея било посочено, че при посещение на адреса там била установена лелята на К., която заявила, че той е регистриран на адреса, но не живее там. От последната органите на полицията се сдобили с телефонен номер на майката на К., като в разговор със същата последната посочила, че няма информация къде се намира синът й. На 30.04.2024 г. разследващ полицай П. изготвила искане до Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна за обявяване на общодържавно издирване /ОДИ/ на К. за нуждите на разследването по горепосоченото ДП и принудителното му довеждане при установяване и задържането му. Едновременно с това на същата дата полицай П. издала и постановление за принудително довеждане на обвиняем, в който вписала, че К. следва да бъда доведен принудително при нея. В постановлението разследващия полицай посочила, че К. е бил редовно призован за 17.04.24г. в 10:00ч. в Сектор „ПП“-Варна, но не се е явил за привличане и разпит в качеството на обвиняем за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Вписано било още, че той няма постоянно местоживеене.

С телеграма № 11394/08.05.2024г. К. бил обявен на ОДИ от компетентните служби на МВР с мярка „Установяване на местоживеене“ и „Принудително довеждане“ при установяването му.

На 13.05.2024 г., около 20:45 часа, на временен КПП, разположен на главен път Е-87, в района [населено място] до бензиностанция „Бенита“, посока гр. Варна, полицаи от ГПУ Варна- Г. и П. спрели за извършване на полицейска проверка л.а. „Ситроен“ черен на цвят с ДК № *****, чешка регистрация, управляван от К.. От справките, извършени от полицейските органи, било установено, че К. е обявен за общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“ във връзка с разследване по ДП № 505/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна, за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК. Била осъществена връзка със заложителя на сигнала за издирване на К., като било потвърдено, че същият се издирва. На К. било обяснено, че е обявен на издирване с марка „принудително довеждане“, след което бил отведен в ГПУ, където не бил задържан на основание чл. 11, ал.6, т.1 от Инструкция 81213 - 78 / 24.01.2015 г. за задържане на лица в структурите на МВР. В ГПУ му бил извършен личен обиск на осн.чл.80 от ЗМВР, обективиран в протокол № 6100р -9001/13.05.2024 година. Предоставена му била за попълване и декларация за правата на задържано лице, в която К. посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, както и че не желае адвокатска защита от служебен защитник. Декларирал, че има здравословни проблеми /сърдечни проблеми/ и желае медицински преглед от лекар. Такъв преглед бил осъществен от екип на ЦСМП с лекар д-р Т., който в часовия интервал от 22:05ч. до 22:15ч. извършил преглед на К. в ГПУ -Морска администрация. За прегледа бил изготвен фиш №19794/13.05.24г., в който било вписано, че К. се оплаква от изтръпване на пръстите на ръцете и от сухота в устата. Прегледът дал заключение, че той е с нормално дишане и сърдечна честота 140/90, както и че при него е налице невростения. Травматични увреждания не били установени.

След приключване на прегледа в ГПУ към 22:30ч. мл. оперативен дежурен при ГПУ издал Заповед за конвоиране №6100з-159/13.05.2024г. на К., след което същият бил отведен в Трето РУ-Варна, където с Разписка от 23:00ч. на 13.05.24г. той бил предаден от служителите на ГПУ и приет от мл. разузнавач при Трето РУ - ОД на МВР-Варна М. Ч.- дежурен в РУ. Били предадени и вещите на К.. При предаването присъствал свидетел А. Г.- мл.инспектор , който бил дежурен по това време на пост 1 в Трето РУ.

От ответника по касационната жалба на К. било разяснено, че спрямо него има издадено Постановление за принудително довеждане от 30.04.2024 г. от ст. разследващ полицай Я. П. по ДП № 505/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -Варна и следва да остане в сградата на Трето РУ - Варна до пристигане на разследващия полицай за извършване на процесуално следствени действия. Касаторът не се възпротивил, след което бил настанен в приемната на Трето РУ, където бил поставен под постоянно наблюдение на дежурния на пост № 1 - А. Г.. На К. били върнати личните вещи, в т.ч. и мобилният му телефон, който той ползвал, докато изчаквал пристигането на разследващия орган. От събраните по делото доказателства въззивната инстанция установила, че К. не е отказал и по никакъв начин и не се е възпротивил да изчака пристигането на разследващия полицай за извършване на необходимите процесуални действия, като спрямо него не била издадена заповед за задържане по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и не бил въвеждан в помещения за задържани лица. На 14.05.24г., в часовия интервал от 09:30ч. до 10:15ч., ст. разследващ полицай Я. П. провела с В. Н. К., в присъствието на упълномощения му защитник адв.Г.Г., съответните действия по разследването — повдигане на обвинение, разпит на обвиняем и предявяване на материали, след което го освободила.

С Писмо рег. № 819р 18108/14.05.2024 г. до началник Трето РУ - Варна, ст. разследващ полицай П. уведомила, че е отпаднала необходимостта от общодържавно издирване на В. Н. К. и отправила искане за снемането му от издирване.

След приключване на разследването със заключително мнение на водещия разследването, с постановление от 30.05.2024г. прокурор от ВРП прекратил наказателното производство по ДП № 505/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -Варна на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК- поради недоказаност на обвинението. Постановлението било обжалвано от В. К., като с Определение № 1690/23.10.2025г. по ЧНД №3110/2025г. на ВРС, 2-ри състав било потвърдено.

За да остави жалбата на К. без уважение, въз основа на горните факти, ВРС приел, че оставането му в сградата на III-то РУ на ОД на МВР – Варна за периода от 23:00ч. на 13.05.2024г. до 09:30ч. на 14.05.2024 г. не е на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Между страните в производството пред въззивния съд не е било спорно, че няма издадена заповед за задържането на К.. Прието е, че служителите на Гранична полиция са задържали лицето – касатор в настоящото производство в изпълнение на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 2, чл. 69, ал. 1 от ЗМВР вр. с чл. 4 и чл. 6 от същия закон, но не действията на тези органи са били предмет на производството пред районния съд.

Прието е от съда, че след довеждането му в сградата на III-то РУ на ОД на МВР – Варна ответникът по касация е изпълнил задълженията си съгласно приложимата Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР – доведеното лице е вписано в книгата за пропускателния режим, отбелязан е номерът на телеграмата, с която е разпоредено принудителното му довеждане, отбелязани са и точните часове на влизане и напускане на сградата. Касаторът не е бил настанен в помещенията за задържане и след довеждането му са му върнати личните вещи, в т.ч. и мобилният му телефон, който той е използвал по време на престоя си в сградата на районното управление. Тези факти не са били спорни в производството пред първата инстанция. Установено е от съда, че К. не е възразил – нито вербално, нито с конклудентни действия, срещу довеждането му в сградата на III-то РУ и оставането му до идването на разследващия полицай Я. П. за провеждане на съответното процесуално действие по ДП № 505/ 2024 година. ВРС е посочил, че съгласно чл. 138 от НПК, разпитът на обвиняем се провежда през деня. Съдът е приел, че не е неоправдано нарушено правото на свободно придвижване на лицето за определен срок / 12 ч./ с оглед обществения интерес от срочно разследване на престъпление и изпълнение от органите на МВР на издадени в хода на ДП постановление за обявяване на лице за ОДИ и принудителното му довеждане. В подкрепа на този извод съдът е посочил и това, че К. не живее на известните на органите на МВР адреси в страната, а на посочения от него като постоянен адрес в националната база данни, не живее лице, което може да приема книжата за същия, което е станало причина и за обявяването на касатора за ОДИ, съответно случайното му установяване от органите на гранична полиция при инцидентна проверка на пътя.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb585607-c248-4be0-a733-b8e0edb42cce