Решение № 2973 от 07.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2973 гр. С., 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100510072 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 31. 05. 2021 год. постановено по гр. д. № 1809/2020 год. на СРС ІІ ГО 178 състав, на основание чл. 432 КЗ, е отхвърлен искът за главница за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 10000 лева, както и искът за присъждане на лихва от 06. 07. 2019 год. до 12. 12.

2019 год.

С решението са присъдени разноски на страните съразмерно на уважената и отхвърлителната част по претенцията на ищеца.

С въззивна жалба ищецът изразява недоволство от решението в отхвърлителната част.

Решението счита да е неправилно, поради необоснованост и постановено в нарушение на чл.

52 ЗЗД. Иска се отмяна в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се присъди от съда останалата част от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, а имено сума в размер на 8000 лева, да се отмени решението в частта за разноските и да се потвърди съдебният акт в останалата част.

Съображенията са, че :

При постановяване на решението съдът е нарушил принципа на справедливостта, откъдето и чл. 52 ЗЗД. Определеното застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява занижено. Пострадалата е получила в резултат на ПТП изключително тежки травматични увреждания, не се е възстановила физически и психически, изживяла е огромен 1 шок. При прилагане на критерия за справедливост в определяне на размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД районният съдия в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект и тяхната продължителност.

Решението е постановено при противоречие с чл. 52 ЗЗД и ППВС 4/1968 год.

При определяне на дължимото застрахователно обезщетение като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се имат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за обезщетенията момент. Не е съобразена динамиката в икономическата конюнктура. Позовава се на съдебна практика.

Претендират се разноски пред въззивната съдебна инстанция.

В отговор ответното дружество твърди неоснователност на жалбата, поради което оспорва изцяло същата. Счита, че съдът е определил правилно дължимото на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея телесни увреди и свързаните с тях болки и страдания. След преценка на всички доказателства, събрани по делото, съдът е достигнал до извода, че справедливият размер за получените от ищцата увреждания възлиза на 2000 лева. Съдът е съобразил както характера, степента и интензивността на преживените от ищцата болки и страдания, така и социално-икономическите условия към момента на настъпване на вредите. Решението е изцяло съобразено със заключението на СМЕ. От свидетелските показания не се доказва обстоятелството, пострадалата да е провела терапия във връзка с получените увреждания. Намира, че претърпените от ищцата увреждания по характера си са леки и неналагащи продължителен за възстановяване период.

Претендираното обезщетение в общ размер от 10000 лева е прекомерно, не кореспондира с размера на обезщетенията, присъждани от съдилищата към процесния период, както и на социално-икономическата ситуация в страната. Присъждането на 10000 лева застрахователно обезщетение на ищцата би довело до неоснователното й обогатяване с оглед характера и степента на претърпените от нея телесни увреждания.

По банковата сметка на пълномощника на ищцата на 17. 06. 2021 год. превел сумата от 2307.78 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с получените от ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва, присъдена с постановеното от районния съдия решение.

Претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прави възражение за прекомерност в случай, че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение надхвърля минималните по НМРАВ размери.

С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.

Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.

При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.

Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата е неоснователна.

Според правната уредба на КЗ, Пряк иск на увреденото лице Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

(2) Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.

(3) По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

Съобразно чл. 45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Не се спори по делото, че правната квалификация е по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение на търпените неимуществени вреди, поради което в полза на ищеца следва да се присъди или не обезщетение за същите.

Между страните е спорен въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, урежда законодателят в ЗЗД.

В случая обезщетението за 2000 лева до претендирания размер от 10000 лева е определено напълно справедливо от районния съдия в съответствие с доказателствения по делото материал в съвкупност и поотделно, който се кредитира и от настоящата съдебна инстанция.

Според исковата молба в резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в увреждания на шийните коренчета. Изпитвала силни болки в областта на шията с иридация на дясната ръка и таза. Имала болки при движение. Налагало 3 се приемане на обезболяващи медикаменти за облекчаване на болката.

И към настоящия момент продължава да търпи болки и да приема обезболяващи.

С отговора на исковата молба последната се оспорва като неоснователна по основание и по размер.

С определение по чл. 140 и сл. ГПК районният съдия е съставил правилен и обоснован проект на доклад по делото, разпределил е доказателствената на страните тежест и е произнесъл исканията им по доказателствата. Допуснати са свидетелски показания на по двама свидетели на всяка страна и е конституирано трето лице помагач на страната на ответника, а именно ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп. Допуснати са всички писмени доказателства, представени от страните. Задължено е ответното дружество по чл. 190 ал. 1 ГПК.

В отговор на исковата молба третото лице помагач е представило становище, според което се оспорват исковете изцяло. Не е доказан искът по основание, както и по размер, същият е силно завишен. Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

С нарочно определение в открито съдебно заседание проектът за доклад е финализиран за окончателен без възражения на страните. Произнесено е и искането на третото лице помагач за заличаването му, като неоснователно, което е в съответствие с предмета на делото.

Свидетелят Т. извадил жената от колата, след като й откопчал колана.

Свидетелката Б. майка на ищцата заявява, че видяла дъщеря си в болницата, виждали се синини по цялото й тяло, болял я вратът, дясната ръка. Вземала обезболяващи доста време, някъде около месец, имала силни болки във врата и в ръката, не можела да спи нощно време.

Преди ПТП не е имала оплаквания. Правили са й изследвания и снимки. Мисли, че една седмица е била в болница след инцидента. Вземала обезболяващи, ходела в Пирогов , но свидетелката не може да каже какво точно са й правели.

В проведено открито съдебно заседание е прието досъдебно производство 188/2019 год. на РУ Елин Пелин, като пр. пр. 632/2019 год. правилно и обосновано не е приета като писмени доказателства от районния съдия.

В същото е разпитан свидетелят Тотев, който казва, че имало мъж и жена, които били извън колата. Произнесено е доказателственото искане съобразно изискванията на чл. 186 ГПК.

На 19. 02. 2021 год. е представено заключение на САТЕ, което е прието в открито съдебно заседание на първи март 2021 год. , когато е прието и писмо на АПИ ОПУ град С.. Страните не са заявили повече искания по доказателствата и съдът е намерил делото за изяснено, което след преглед на материалите в кориците на делото действително е така.

От значение са показанията на първия и третия свидетел във връзка с посоченото по-горе в настоящите – единият е извадил жената от колата, но след като е откопчал колана й, другият е видял жената извън колата. Нищо повече.

Свидетелските показания на майката на пострадалата ищца са депозирани пред съда и се 4 преценяват по реда на чл. 172 ГПК - Преценка на свидетелските показания - Чл. 172.

Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Същите несъмнено са на заинтересовано лице и се обследват наред с всички други данни по случая в кориците на делото. Свидетелката е непоследователна, дава избирателно сведения, които са неконкретизирани - виждали се синини по цялото тяло на дъщерята, което обективно е невъзможно при дадената ситуация, вземала обезболяващи доста време, някъде около месец. Правили са й изследвания и снимки. Мисли, че една седмица е била в болница след инцидента. Вземала обезболяващи, ходела в Пирогов, но свидетелката не може да каже какво точно са й правели. Всичко това е при определена неяснота, несигурност и предположения, което прави тези показания в голямата си част негодно доказателствено средство. В останалата част показанията, които кореспондират на медицинската документация и на заключението на вещото лице експерт по СМЕ, се приемат, като субективно възприятие.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза дадени са категорични и недвусмислени отговори на поставените му въпроси, касаещи предмета на спора, а именно : ищцата е получила травматични увреждания – контузия на шията, съпроводена с неврологична симптоматика, изразяваща се в болезненост в областта на шията и дясната ръка с ирадиация към таза. В приложената медицинска документация по делото липсват изобщо данни за изписана и приложена терапия. Липсват в кориците на делото и медицински документи, сочещи наличие на усложнения на травмата в по-късен етап и съответно прилагане на лечение по този повод.