Решение № 2394 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2394 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330112988 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „БВА И СИЕ“ ООД, ЕИК: 201138675 против „МОНРО-ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК: 206781038 , с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 754,01 лева, представляваща цена за на доставени от ищеца стока и услуга, за което е издадена фактура с № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума считана от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е осъществил на ответника доставка на стоки и услуги, за което била издадена фактура с № ** г. на стойност 754,01 лева с ДДС. Ищецът твърди, че работата била приета от ответника, за което бил съставен протокол от 13.05.2022 г. Посочва, че на падежа 13.05.2022 г. не получил плащане на дължимата от ответника сума по фактурата, като въпреки многократните разговори с ответника същият не изпълнил задължението си за заплащане на цената. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за 1 установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената искова претенция, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, по което същият е доставил описаните стоки и услуги на ответника (тоест че е изправна страна по договора); следва да докаже приемане на работата от страна на ответника.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, на 04.12.2024г. е заплатила изцяло задължението си към ищеца, което се установява и от заключението на вещото лице по ССчЕ. Това обстоятелство се признава и от самия ищец по делото.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, за заплащане на парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса.

На ищеца ще се присъдят деловодните разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 700 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БВА И СИЕ“ ООД, ЕИК: 201138675 против „МОНРО-ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК: 206781038 осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 754,01 лева /седемстотин петдесет и четири лева и една стотинка/, представляваща цена за на доставени от ищеца стока и услуга, за което е издадена фактура с № ** г., ведно със законната 2 лихва върху тази сума считана от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА МОНРО-ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК: 206781038 да заплати на „БВА И СИЕ“ ООД, ЕИК: 201138675 сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3