Решение № 2759 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2759 гр. С.., 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110106366 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С” ЕАД срещу В. Г. И. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.., ж.к. „О. к.“, бл, вх ет ап. .., с абон. № .., а именно: сумата от 5039,64 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 691,31 лв. – мораторна лихва за периода от ...07.2019 г. до 19.05.2022 г.; сумата от 40,02 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 7,81 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29447/2022 г. по описа на СРС, 36 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на наемател на процесния имот, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „МХ Е.” ООД 1 по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните и не оспорва реалната доставка на топлинна енергия.

Оспорва иска за стойността на топлинната енергия и за дялово разпределение по размер, като счита, че не е ясно как е формиран размера им, тъй като сумите са различни в издадените месечни фактури и общите фактури от тези, посочени от ищеца в исковата молба. Оспорва искът за мораторна лихва като твърди, че не са представени по делото доказателства за връчване на покана за заплащане на услугата дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – „Д.“ ООД (с предишно наимрднование „Д. Е.“ ЕООД (предишно наименование „МХ Е.“ ООД, което изразява становище за основателност на исковете.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 29447/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5039,64 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 691,31 лв. – мораторна лихва за периода от ...07.2019 г. до 19.05.2022 г.; сумата от 40,02 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 7,81 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 19.05.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че между страните е налице облигационно отношение, че до топлоснабден имот, находящ се в гр. С.., ж.к. „О. к.“, бл, вх ет ап. .., с абон. № .. е реално доставена топлинна енергия .

Спорни са въпросите за наличие на противоречие между издадените фактури, претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания.

Представен е договор от 09.06.2020 г., с който „Т.С“ ЕАД е възложило на „МХ Е.“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между 2 клиентите в сгради – етажна собственост, описани по адреси в Приложение № 1 към договора.

Приети са по делото общи условия на „Т.С“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.20.. г. на КЕВР.

По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "МХ Е. " ООД да извършва дялово разпределение.

Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите, съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на дължимата главница топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 5079,66 лева, които са останали незаплатени, а мораторната лихва за посочения от ищеца период възлиза на 699, 12 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване 3 в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че между страните е налице облигационно отношение, че до топлоснабден имот, находящ се в гр. С.., ж.к. „О. к.“, бл, вх ет ап. .., с абон. № .. е реално доставена топлинна енергия .

Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответницата е имала качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че последната е потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между нея и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „МХ Е.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.

4

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително заключението на ССчЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в имота на ищците, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление и ТЕ за топла вода) за процесия период е в размер на 5039, 64 лева. Предвид това, възраженията на ответника по отношение на реалното доставяне на ТЕ се явяват неоснователни.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.