Определение № 151 от 23.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Ловеч, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ДИМИТЪР Т. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600135 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 64 ал.7 и ал. 8 от НПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба от адвокат Г. Г. от АКЛовеч, в качеството му на служебен защитник на В. Н. К., с ЕГН: **********.

В жалбата се излага, че подзащитният му не е доволен от определението на Районен съд – Ловеч, постановено по ЧНД № 255/2026 г. по описа на ЛРС и го обжалва пред Окръжен съд – Ловеч в законовия срок.

Твърди, че с атакуваното определение Районен съд – Ловеч е взел спрямо подзащитния му най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Моли съда да отмени атакуваното определение на Районен съд – Ловеч и постанови друго, с което по отношение на подзащитния му да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“ или „подписка“.

1

Изтъква, че атакуваното определение на Районен съд – Ловеч не е съобразено с целта на мерките за неотклонение, посочени в чл. 57 от НПК.

Сочи, че вземането на мярка за неотклонение „домашен арест“ е напълно достатъчно, за да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на присъда. От друга страна излага, че с мярка за неотклонение „домашен арест“ или „подписка“ обвиняемият ще може да завърши образованието си.

Твърди, че в конкретния случай вземането на най-тежката мярка за неотклонение представлява безцелна репресия, тъй като в досъдебното производство тя е с максимална продължителност от два месеца.

Излага, че Районен съд – Ловеч неправилно е приел, че доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. Твърди, че Районен съд – Ловеч е приел, че е налице реалната опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК, като сочи, че защитата не споделя последния извод на Ловешкия районен съд.

Посочва, че от доказателствата по делото се установява, че подзащитният му няма да се укрие, а мярка за неотклонение „домашен арест“ би попречила да извърши престъпление.

Изтъква, че атакуваното определение на Ловешкия районен съд не е съобразено и с изискванията на чл. 56, ал. З от НПК.

Излага, че следва да се отчете, че е повдигнато обвинение за престъпления, които не са тежки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – зам. окр. прокурор Д. Д. в съдебно заседание счита, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното Определение на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно. В тази насока излага подробни съображения, а именно, че авторството на престъплението е доказано и че съществува опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Служебно назначеният защитник на В. Н. К. - адвокат Г. Г. от ЛАК в съдебно заседание сочи, че определение на Районен съд – Ловеч е неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и спрямо подзащитния му да бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“.

Обвиняемият В. Н. К. в съдебно заседание се явява лично моли да бъде 2 изменена мярката му от „задържане под стража“ в по-лека.

Жалбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 7 от НПК, от лице, имащо право на жалба, като не са налице условия за прекратяване или спиране на производството.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата частна жалба, становището на страните в процеса и събраната по делото доказателствена съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В. Н. К. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.

270, ал.1 от НК, чл.345, ал.1 от НК, чл.343в, ал.2 от НК и чл.343б, ал.6 от НК.

От доказателствата приложени към делото, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и свидетелски показания може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият К. е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Съдът счита, че на настоящия етап са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извода за евентуалната съпричастност на обвиняемия В. К. в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Следва да се има предвид, че защитата и обвиняемия не възразяват досежно авторството на деянията.

Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСНК на ВКС степента на обосноваване на подозрението е значително по-ниска от необходимата за изготвяне на обвинителен акт или за постановяването на осъдителна присъда и в този аспект не могат да се поставят изисквания към доказателствената маса поголеми за този етап на разследването.

Ето защо въззивната инстанция приема, че в хода на разследването, към настоящия момент са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извода за евентуалната съпричастност на обвиняемия В. К. в извършване на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем.

В конкретния случай съдът приема, че е налице и втората изискуема се от закона предпоставка за потвърждаване на обжалваната мярка, а именно, че налице е реална опасност обвиняемият да се укрие въпреки наличието на постоянен адрес, за да осуети наказателното производство, както и да извърши престъпление, която опасност произтича от данните за съдимост на дееца, както и склонността му да извършва престъпни деяния.

От справката за съдимост на обвиняемия се установява, че до момента последният е осъждан пет пъти за същите по вид престъпления, както и това, 3 че три от престъпленията са престъпления по транспорта. Съобразявайки обстоятелството, че се касае за управление на МПС с поставени регистрационни табели, издадени за друго такова, че обвиняемият е неправоспособен водач, както и че е отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употреба на наркотични вещества и то след като вече е наказван по административен ред за такова деяние, видно от приложените към досъдебното производство наказателни постановления, както и справката за нарушител, от която е видно, че същият има извършени нарушения по ЗДвП, съдът приема, че макар и не тежки по смисъла на закона престъпленията, за които е привлечен като обвиняем К. обуславят достатъчна висока степен на обществена опасност, тъй като могат да станат причина за ПТП с тежък резултат. От друга страна, видно от справката за съдимост обвиняемият К. е извършил престъпленията в срока на изтърпяване на наложеното му наказание „пробация“, което говори, че от една страна същият има трайно изградени престъпни навици, а от друга за липсата на ефект от наложените му до сега наказания. В тази връзка следва да се има предвид, че деянията са извършени от К. по време на изтърпяване на последното му наказание „пробация“ в размер на 1 година и 6 месеца.

Тъй като и от доказателствата по делото не следват противното, настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е приел, че същите сочат на висока степен на обществена опасност на обвиняемия, което обосновава и опасността от извършване на друго престъпление. В тази връзка следва да се съобрази обремененото съдебно минало на К., както и негативните му характеристични данни съдържащи се в приложената по делото характеристика на К..

Гореизложените обстоятелства дават основание на настоящия състав да приеме, че в конкретния случай е налице и втората кумулативна предпоставка визирана в закона, а именно, че ако по отношение на К. не бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, е налице реална опасност същият да извърши друго престъпление. Действително К. има постоянен адрес, на който пребивава, но това обстоятелство не променя изводите на съда, цитирани погоре.

При горните съображения, съпоставяйки степента на обществена опасност на деянията, която съгласно чл. 56 от НПК, е водеща при вземане на 4 мярка за неотклонение, както и целите на мерките за неотклонение, настоящият състав приема, че Определение № 97/16.03.2026 г. по ЧНД № 255/2026 г. по описа на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 97/16.03.2026 г. по ЧНД № 255/2026 г. по описа на РС-Ловеч, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на В. Н. К., с ЕГН: **********, от с. Л, общ. У., обл.

Ловеч, ул. „*****, обвиняем по ДП № 29/2026 г. по описа на РУ – У..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5