Решение № 591 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500557 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 6449/26.01.2026г., подаден от К.

Д. К. ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р. А. В. ЕГН ********** против Решение № 4741/29.12.2025г. по г.д.№ 20243110113353 по описа за 2024г. на ВРС, 24 състав, в ЧАСТТА, с която съдът:

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Д. К. ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р. А. В. ЕГН **********, против Д. К.

Д. ЕГН ********** за заплащане на месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2024г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, за разликата над присъдената месечна издръжка в размер на 500 лв. до претендирания размер от 1200 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от непълнолетния К. Д. К. ЕГН ********** 1 действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р. А. В. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 от СК да бъде осъден баща му Д. К. Д. ЕГН **********, да му заплати издръжка за минал период от 21.10.2023г. - 20.10.2024г. вкл. в общ размер от 14 400 лв. /по 1200 лв. на месец/, като неоснователен.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че решаващият състав на ВРС неправилно е определил размера на дължимата от ответника месечна издръжка за детето К.. Счита, че съдът неправилно е определил нуждите на детето, а при възможностите на ответника е определил непропорционално ниска издръжка. Д. К. Д. ЕГН ********** е работил по един основен и два допълнителни трудови договора в периода 01.10.2023 до 30.09.2025г. като е получавал облагаем доход по трите договора в средноаритметичен размер от 20 000 лв. Притежава имоти - апартамент в гр.

В., и в к.к. „С.С. К. Е" № **, вход * , със застроена площ от 94.18 кв.м. закупен на 12.04.2024г. и още два апартамента с данъчни оценки 5658,50лв. и 11395, 80лв. С оглед горното издръжка в размер на 500лв. се явява значително занижена. Сочи също, че неправилно съдът е отхвърлил предявеният иск по чл.149 от СК, като е ценил свидетелките показания. Показанията на свидетелите П. и Г., освен неубедителни, са и вътрешно противоречиви, а и не съответстват на писмените доказателства по делото. Съдът вместо да подложи на преценка по реда на чл.172 от ГПК показанията на свидетелите, той ги кредитира. Недоказани остават и твърденията на ответника, че през претендираният период 2023г.-2024 г. ответникът бил предоставил за ползване на детето и майка му жилище - негова лична собственост. Р. и детето й живеят в кв. „В." под наем, за който факт е представен Договор за наем на недвижим имот от 15.11.2023 г. Съдът неправилно е кредитирал и представените от ответника заверени копия от разпечатки възпроизведени на хартиен носител от електронен документ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ГПК, във вр.с чл.3, § 35 от Регламент (ЕС) №910/2024г., съгласно чл. 184, ал. 1, изр.1 от ГПК - общо 19 листа, които са оспорени. Кореспонденцията между страните не установява факти, голямата част от тях нямат дата, а други не касаят релевантния времеви период.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочените части и да уважи исковете за издръжка в пълния им предявен 2 размер. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна, нито от контролиращата страна ДСП-Варна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Д. К., действащ чрез /понастоящем със съгласието на/ своята майка и законен представител Р. А. В., с която се претендира да бъде осъден Д. К. Д. да му заплати издръжка от 14400 лв. за минал период 21.10.2023г. - 20.10.2024г. вкл.

/по 1200 лв. на месец/ и по 1200 лева месечно за бъдещ период - от подаване на исковата молба – 21.10.2024г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ответникът е баща на ищеца К. Д. К.. От 2018г. родителите на детето са във фактическа раздяла, като то е останало да живее при майка си на квартира, а бащата не му е заплащал издръжка и не е полагал необходимите грижи за него. Майката работи на постоянна работа срещу възнаграждение в размер на минималния доход за страната. Детето е ученик и има нужда от допълнителни извънкласни курсове. Бащата има собствено жилище и работи като получава значителни доходи от около 17500 лева на месец. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска за минал период изцяло и иска за бъдещ период над размер от 500 лв. Сочи, че през целия период след раздялата им е заплащал издръжка в размер на 400-500 лева месечно. По време на Ковид пандемията детето е живеело при него, като той се е грижел за издръжката и отглеждането му. Сочи, че има още две непълнолетни деца, за които също се грижи.

Контролиращата страна Д „СП” - гр. Варна не е осигурила лично явяване на свой представител в производството, като е депозирала писмено становище, че искът е доказан по основание, а определянето на размера 3 предоставят на съда.

При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл.

269 от ГПК съдът намира, че решението е валидно, а в обжалваната част - допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата. В настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

По възраженията във въззивната жалба:

На основание чл. 143 ал.1 от СК всеки от родителите има безусловно задължение да участва в издръжката на ненавършилите си пълнолетие деца, като съобразно собственото си материално състояние, осигури условия на живот, необходими за развитието на детето.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната. С Постановление 4 на Министерски съвет № 243 от 13 ноември 2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, минималната работна заплата в България за 2026г. е определена в размер на 1213 лв. (620.20 евро) от 1 януари 2026 г. С оглед на това, считано от 1 януари 2026 г., минималната издръжка е в размер на 303.25лв. (155.05 евро).

Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, независимо от доказателствата, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се съобразява едва при размер над посочения минимум.

Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката е за всеки конкретен случай.

Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно дете, съдът взима за база средните разходи за едно лице в едно домакинство /съгласно статистическите данни на НСИ/, като изключва разходите, нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица /алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци и социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/. С оглед на посоченото средният разход за малолетно или непълнолетно лице за цялата 2025г., съгласно статистическите данни на НСИ, е в размер на 4828 евро за периода или 402.33 евро на месец /храна и безалкохолни напитки – 1877 евро, облекло и обувки – 205 евро, жилища, вода, електроенергия и горива – 695евро, здравеопазване – 361 евро, транспорт – 448евро, съобщения – 274евро, свободно време, културен отдих и образование – 419евро, разнообразни стоки и услуги – 334евро, други разходи - 215евро/.

В исковата молба не се твърди детето да има особени нужди или такива над обичайните. Не са представени и доказателства в този смисъл.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че 5 майката Р. А. В. е сключила договор за наем, съгласно който е наела жилище, за което заплаща сумата от 750лв. месечно. Доколкото жилището под наем се обитава от две лица /майката и детето/, то към размера на издръжката за детето следва да се прибави и ½ от заплащания наем, а именно 375лв. месечно / и л и 191,73 евро/. Поради това съдът приема, че общият размер на необходимата издръжка за детето К. е в размер на сумата от 594.06 евро на месец /съгласно данните на НСИ + заплащания наем/.

С оглед факта, че в случая майката упражнява непосредствената грижа за детето, в практиката на съдилищата се приема, че другият родител следва да поеме по-големия дял от издръжката му. Съгласно т. 7. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Равностойността на грижите е основанието за заплащане на по-голям размер от дължимата в полза на детето издръжка от неотглеждащия родител.

С оглед на горното съдът намира, че на бащата следва да бъде определена частта от издръжката в размер на 400 евро, а за майката, полагаща непосредствените грижи – сумата от 194.06лв.

Съотношението в размера на издръжката се основава и на разликата в доходите и имущественото състояние на двамата родители. Доходите на ищцата се формират въз основа на работа на патентен данък /като маникюрист/, а осигурителният й доход е в размер на минималната работна заплата. За разлика от нея ответникът получава доход в размер на по 20 000лв. месечно /и повече през част от месеците, за които е представена справка от НАП/. Отделно от това ответникът притежава три имота в град В. и един в с.