Решение № 274 от 13.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Разлог, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №

20211240100812 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена ИМ от „М.П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„И.“, б.„А.П.Ч.“№45, п., о.4, с управител К.Д.М., чрез адв. М.Д. от САК, срещу „П.Л.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., о.Р., у.„С.К.О.“№2, е.1, с управител И.К.

В ИМ се твърди, че в Рг.РС е образувано ч.гр.д. №141/2021 г. срещу ответника по настоящото дело, по което съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Процесното вземане било придобито въз основа на постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г., постановено по т. д. №3343/2017 г. на ч. о., 19 състав на СГС, влязло в законна сила на 29.01.2021 г. С процесното постановление били възложени вземанията на „Ф.Е.“ЕООД (в несъстоятелност), произтичащи от доставка на ел. енергия, продадени от синдика на търг на 21.12.2020 г., търг с тайно наддаване, допуснат с определение от дата 02.12.2020 г., постановено по т. д. №3343/2017 г. на СГС.

Твърди се, че на 25.08.2017 г. между „Ф.Е.“ООД (в несъстоятелност) като продавач и „П.Л.“ЕООД, ЕИК* като купувач, е сключен комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Съгласно договора, „Ф.Е.“ООД продава на клиента ел. енергия на цена от 0,0878 лв. на кВт/ч и предоставя услугата „отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорност за небалансите в потреблението му, предоставя също и услугата „прогнозиране на потреблението“, като изготвя прогнозни графици за доставка на ел. енергия до обектите на ответника, като съгласно предвиденото в договора, клиентът ставал член на балансираща група, на която координатор бил търговецът. За закупените и доставени количества ел. енергия до обекта на клиента, същият дължал на търговеца посоченото в договора възнаграждение в съответната фактура, изпратена на клиента, за период от първо до последно число всеки месец, в който е извършена доставката. Цената по договора не включвала допълнително начислен акциз, данък добавена стойност, такса „задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или др.такси и допълнителни задължения.

За месеците ноември и декември 2017 г. „Ф.Е.” е доставило на клиента ел. енергия, съобразно прогнозните графици за снабдяване.

Съгласно предвиденото в сключения договор, плащането за доставената от продавача ел. енергия се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца за доставка. Твърди се, че към настоящия момент не е извършено плащане, поради което ответникът дължал на ищеца сумата от 192,39 лева за доставена по договора за електрическа енергия за м.11. и 1

.12.2017 г. и законната лихва от 57,72 лв. за периода 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.01.2021 г.

Моли съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането по процесното заповедно производство, а именно че ответникът „П.Л.“ЕООД, ЕИК*, дължи на ищеца „М.п.“ЕООД, сума от 192,39 лева, представляваща главница по договор за продажба на ел. енергия и балансиране на краен клиент от 25.08.2017 г. за периода м.11. и .12.2017 г., законна лихва от 57,72 лв. за периода 14.12.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, дължимата държавна такса, като претендира и разноски.

В указаният срок по реда чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва, че към представеното от ищеца постановление за възлагане няма доказателства за включване в описа на вземанията на такива срещу ответника. В комплекта документи за него не са представени доказателства за сключен между „Ф.Е.“ и ответника договор от 25.08.2017 г. Не са представени доказателства за доставяне и приемане на услуги по този договор. Твърдят, че за ответника в правния мир не съществувал договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 25.08.2017 г. и оспорват истинността на представения по делото документ, с твърдения за липса на авторство на положения за ответника подпис. Застъпва се становище за неоснователност на иска, поради изтичане на погасителната давност по чл.111, б.„в“ от ЗЗД. С оглед изложеното молят искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В СЗ ищецът и ответникът не се представляват. Във вр. с насрочено ОСЗ е постъпило становище от ищцовата страна, в което се твърди, че поддържа ИМ и оспорва направените възражения от ответника с отговора на ИМ.

Във вр. с направеното доказателствено искане от ответната страна за назначаване на съдебно-графическа експертиза, съдът е уважил същото, но в последно СЗ е отменил определението за назначаване, поради липса на доказателства за внесен от ответната страна депозит.

Съдът като се запозна с материалите по делото в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

По инициатива на ищеца е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е образувано ч. гр. д.

№141/2021 г. по описа на Рг.РС, като с Разпореждане №501619/05.04.2021 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което на 25.05.2021 г. е връчено на заявителя, а ИМ е подадена на 22.06.2021 г., т. е. в законоустановения срок.

Видно от материалите по делото, налице е сключен договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 25.08.2017 г. с №* между „Ф.Е.“ООД и ответника по делото за срок от 24 месеца, с цена от 0,0878 лв. кВт/ч, към същия са инкорпорирани общи условия на продавача, които обаче не са подписани от ответника.

Ищецът „М.П.“ЕООД, съгласно постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г. по т. д.

№3343/2017 г. на СГС, в сила от 21.01.2021 г., въз основа на търг по реда на чл.717в от ТЗ, е придобил вземанията на „Ф.Е.“ООД (в несъстоятелност), като вземането на ответника фигурира в представена по делото справка за пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е.“ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти, като същото е на стойност 192,39 лв. (л.8).

Видно от представената справка от „ЕРМЗ“ЕАД за отчетени количества ел. енергия от средствата за търговско измерване за обекти на ответника за м.11. и .12.2017 г. с доставчик „Ф.Е.“ООД за отчетен период 10.10.2017 г. до 08.11.2017 г. по фактура от 30.11.2017 г., са отчетени 365 кВт.ч., а за периода 09.11.2017 г. до 01.12.2017 г. по фактура от 06.12.2017 г. са 2 отчетени 258 кВт.ч.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл. 415 от ГПК и по своята същност е установителен иск за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение. В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва да докаже, че вземането му е действително и изискуемо.

В хода на производството по делото ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на твърденията, на които основава иска си. Ищецът следваше да докаже наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който продавач е „Ф.Е.“ООД, а ответникът-купувач, както и че ищецът е изправна страна по сделката, респ. „Ф.Е.“ООД е изпълнил точно породените за него задължения, че в тежест на ответника е възникнало задължението, за което е издадена заповедта за изпълнение, както и че ответникът не е заплатил задължението си.

Безспорно е, че ищецът „М.П.“ЕООД е придобил вземанията на „Ф.Е.“ООД на търг по реда на чл.717в от ТЗ, в производство по несъстоятелност, видно от приложеното постановление, като вземането на ответника фигурира в документ „Пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е.“ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти. Стойността на вземането е в размер на 192,39 лв. /л.8/, но документът, в който това е отразено, не е подписан, съответно не е ясен издателят му. Представени са и общи условия към договора, представляващи неразделна част от него, но не се установява дали страните по договора са се съгласили по тях, предвид липсата на поставени подписи.

Отделно от това, няма данни в този неподписан документ за какъв период е претендираната сума, тъй като изрично се твърди, че исковата претенция е за дължима сума за м.11. и .12.2017 г., доколкото съобразно представената от „ЕРМЗ”ЕАД справка са налице данни за дължимост на суми за период, който обаче не е процесния.

По делото не може да се направи извод за това, че страните са обвързани от валиден договор за продажба с „Ф.Е.“ЕООД, предвид неподписаните общи условия към същия. Доказа се, че ищецът е придобил вземанията на „Ф.Е.“ЕООД по силата на постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г. по т. д. №3343/2017 г. на СГС, в сила от 21.01.2021 г. Позоваването на ищеца само на постановление за възлагане №260000/06.01.2021 г. по т. д. №3343/2017 г. на СГС в сила от 21.01.2021 г., се явява недостатъчно за доказване на исковата претенция, тъй като същото доказва само факта, че същият е придобил вземания от дружество в несъстоятелност, но по никакъв начин не се доказа доколко тези вземания са дължими към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

При това положение, предявеният иск се явява недоказан и подлежи на отхвърляне, както и акцесорния иск по отношение на претендираната законна лихва.

По разноските:

Предвид изхода на делото, право на разноски има само ответното дружество, като е видно, че същото е сторило разноски от 300,00 лева - заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. по ч. гр. д. №141/2021 г. по описа на Рг.РС (л.24 от делото). Не се установяват направени други съдебни разноски в заповедното или в настоящото производство.

Воден от посоченото, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 от ГПК, от „М.П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„И.“, б.„А.П.Ч.“№45, п., о.4, с управител К.Д.М. , срещу „П.Л.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., о.Р., у.„С.К.О.“№2, е.1, с управител И.К., с който се иска да се признае за установено по отношение на ищеца „М.П.“ЕООД, че ответникът му дължи сума от 192,39 лева, представляваща главница по договор за продажба на ел. енергия и балансиране на краен клиент от 25.08.2017 г. за периода м.11. и .12.2017 г., законна лихва от 57,72 лв. за периода 14.12.2017 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение, ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №500530 от 29.01.2021 г. по ч. гр. д. №141 по описа на Рг.РС за 2021 г.

ОСЪЖДА „М.П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„И.“, б.„А.П.Ч.“№45, п., о.4, с управител К.Д.М., да заплати на П.Л.“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Р., о.Р., у.„С.К.О.“№2, е.1, деловодни разноски от 300.00 лева, за заплатено адв. възнаграждение в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4