Решение № 12642 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12642 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110138011 по описа за 2022 година

Предявени са от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: гр. София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №152,комплекс „Витоша Палас“ представлявана от председател на УС Мартин Миланов Истатков , срещу Л. И. Д.,ЕГН : ********** ,положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т.9 и т.10 ЗУЕС за признаване на установено спрямо ответника ,че съществува вземането на ищеца в общ размер на 3 808,71лева ,представляваща главница за незаплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост ,за период от 01.12.2018 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, от които : 593,15 лв. такси за режийни разходи;

128,12 лв. за техническа поддръжка ;338,02 лв. за вътрешно почистване; 105,98 лв. за външно почистване; 299,15 лв. за управител; 350,60 лв. за Фонд ;88,13лв. за озеленяване,990 лв. за портиер - външна фирма,102 лв. такса газ[1]разпределение;98 лв. за Фонд "Резервен",45,09 лв. за снегопочистване; 668,47 лева,представляваща задължения за отопление на газ и сградна инсталация ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2072/18.01.2022год. по ч.гр.д.№ 69283/2022год. по описа на СРС,65 състав.

Ищецът твърди, че ответника е собственик на самостоятелен обект в в процесната ЕС. Поддържа, че ищецът дължи следните суми за периода от 01.12.2018год. до 30.09.2021год. : 593,15 лв. такси за режийни разходи; 128,12 лв. за техническа поддръжка ;338,02 лв. за вътрешно почистване; 105,98 лв. за външно почистване; 299,15 лв. за управител; 350,60 лв. за Фонд ;88,13лв. за озеленяване,990 лв. за портиер - външна фирма,102 лв. такса газ[1]разпределение;98 лв. за Фонд "Резервен",45,09 лв. за снегопочистване; 668,47 лева,представляваща задължения за отопление на газ и сградна инсталация. Сумите се дължат въз основа на валидни решения на ОС на ЕС през 2012г., 2018г. и 2019г. Сочи и че е взето решение за начина, по който следва да бъдат заплащани сметките за газ, като общата сума за сградна инсталация е равна на показанията на централния топломер минус всички индивидуални топломери, а разпределението на сградната инсталация е пропорционално на застроената площ на имотите,независимо дали собственикът ползва или не ползва отопление на газ и независимо дали апартамента е 1 обитаем или необитаем.Сочи ,че разходите за управление и поддръжка,каквито са разходи за консумативни материали,включително за ел. енергия,вода,отопление,почистване,абонаментно обслужване на асансьор и др разноски,необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата са общи разходи ,които следва да бъдат разпределени между всички собственици.Претендират се и разходи ,които на основание чл.50,ал.4,т.3 от ЗУЕС са фонд „Ремонт“,фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“.Сочи че разходите не са определени поименно и поотделно за всеки собственик ,но същите са напълно определяеми. Поддържа, че решенията на ОС на ЕС са влезли в сила. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът Л. И. Д. в депозирания писмен отговор оспорва предявените искове като неоснователни.Не оспорва ,че е бил собственик на недвижим имот,самостоятелен обект в процесния период.Счита ,че не са уточнени по пера задълженията за режийни разходи като твърди ,че сочи ,че следва да заплати същите само до размера на изразходени и ползвани от него такива.Оспорва дължимостта на задълженията за разпределение на газ,за отопление на газ и сградна инсталация,тъй като не бил ползвател на тази услуга,в самите апартаменти нямало тръбопроводи ,както и нямало отоплителни тела в общите части на сградата.Направено е и възражение ,че част от задълженията са погасени по давност.В с.з. се явява лично и се представлява от сина си ,адв.Андрей Д.,който поддържа отговора.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Предявения положителен установителен иск, по реда на чл.422 от ГПК е допустим,тъй като е предявен в указания от съда срок по чл.415,ал.1 от ГПК в заповедното производство ,в което срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2072/18.01.2022год. по ч.гр.д.№ 69283/2022год. по описа на СРС,65 състав в полза на заявителя ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: гр. София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №152,комплекс „Витоша Палас“ представлявана от председател на УС Мартин Миланов Истатков е постъпило в срок възражение от длъжника Л. И. Д..

Не е спорно между страните, че ответникът Л. И. Д. през процесния период е бил собственик на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект : Апартамент С02,находящ се в гр.София,бул.“Цар Борис ІІІ“,№152,комплекс „Витоша Палас“,който е с площ от 83,89кв.м. ,ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата.

Именно в качеството му на собственик на имот, част от Етажната собственост на адрес находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 152, комплекс „Витоша Палас“ същият се явява обвързан от взетите на Общи събрания решения, като е длъжен да ги изпълнява както и произтичащите от тях задължения.

Не се оспорва, че на 28.11.2012 г., 15.11.2018 г., 16.04.2019 г. и 15.10.2019 г. са проведени Общи събрания и са взети съответните решения. Доколкото по делото няма данни и доказателства същите да са оспорени в срок по реда на чл. 40 , ал.2 ЗУЕС, респ. не са отменени, съдът приема, че са влезли в сила и са произвели съответните последици.

С Решение 4 по Протокол от ОС от 28.03.2012год. е прието консумативните разход и разходите за текущо потребление да бъдат изчислявани на база застроена площ на всеки имот като се изключи площта на терасите ,прилежащи към имотите ,като необитаемите имоти участват с половината от застроената площ.

Съгласно Протокол от съвместно общо събрание на собствениците на имоти,част от жилищна сграда на адрес гр.София,бул.“Цар Борис III“ 152 ,проведено на 15.11.2018год.

,т.5 е обсъждан начина на плащане на фактурите към Овергаз по договор като е взето решение собствениците на Ес да платят авансовите фактури за м.ноември и м. декември 2 средното потребление за миналия отоплителен сезон на всеки апартамент,пренесен според тежестта му към общото потребление и авансовите фактури до 21.11.2018год.

Съгласно Решение по т.3 от ОС на ЕС от 16.04.2019год. ,взето във връзка с дефицит ,причинен от неплащане на сметки за газ в общ размер от 4910,26лв. , след като бъдат подадени финални изравнителни сметки за сумите за гад ,ако некоректните платци не заплатят дължимите суми в рамките на календарен месец ,УС да има право да възложи събирането на вземанията на колекторска фирма.

Съгласно Решение по т.4 от ОС на 15.10.2019год. ,ЕС е решила да събере аванс през м.октомври 2019год. на обща стойност 15 000лв. ,който да бъде разпределен на база реално месечно потребление плюс сградна инсталация от отоплителен сезон 20182019год.Сградната инсталация ще се начислява на всички имоти ,независимо дали са обитаеми или необитаеми.През периода м.ноември-м.април 2020год. ще се начисляват единствено реалните сметки за газ като авансът ще бъде възстановен в края на отоплителен сезон 2019-2020год.

Видно от решение по т. 5 взето на ОС на 15.10.2019 г. е прието, че общата сума за сградна инсталация е равна на показанията на централния топломер минус всички индивидуални топломери, а разпределението на сградната инсталация било пропорционално на застроената площ на имотите, независимо дали имотът бил използван или не. Решението обаче действа занапред и не касае дължими суми за процесния период.

Съгласно решение по т.7 от дневния ред ,е одобрен разход за снегопочистване за периода ноември-февруари в размер на 2400лв.,който ще бъде разпределен на 12 месеца и начисляване на месечна база през цялата година.

С решение по т.8 от дневния ред е прието да се направи еднократен разход от 800лв,свързан с изкореняване на туи и тяхното извозване като одобряването на месечен разход за поддръжка и озеленяване в размер на 700лв. за период от 8 месеца през годината е отложено за следващо заседание на ОС.

Представена е от ищеца справка за задължения за газ за периода 01.12.2018год. – 30.09.2021год. ,ап.С02 и Справка за задължения за месечни такси за управление и поддръжка за периода 01.12.2018год. – 30.09.2021год.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

С описаните по-горе влезли в сила решения по протоколи от ОС от 2012,2018 и 2019 г. са взети решения да се събират от етажните собственици суми за административно обслужване, почистване,снегопочистване, озеленяване, и фонд ремонт и обновяване в посочените размери. Не са ангажирани доказателства, нито са наведени твърдения така взетите решения да са били оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което същите са влезли в сила и ответникът е обвързан с тях.

В настоящото производство основното възражение на ответника е че дължи разходи само до размера на изразходените и ползвани от него.Същия оспорва и да е потребител на таз ,твърди че в апартамента няма тръбопроводи ,както и няма отоплителни тела в общите части на сградата ,поради което оспорва сумите за разпределение на газ,за отопление на газ плюс сградна инсталация.

В тази връзка съдът счита ,че след като ОС на ЕС е взело решение ,че сградна инсталация за газ се дължи общата сума за сградна инсталация е равна на показанията на 3 централния топломер минус всички индивидуални топломери, а разпределението на сградната инсталация било пропорционално на застроената площ на имотите, независимо дали имотът бил използван или не ,то същото е станало задължително за ответника.

Това решение е взето на проведено ОС на 15.10.2019год. ,поради което то действа занапред ,а именно от влизането му в сила /31.10.2019год./

Ето защо претенцията на ищеца за газ и сградна инсталация е основателна за периода 31.10.2019год. до 30.09.2021год. за сумата от 469,98лв. ,а за периода 01.12.2018год до 30.10.2019год. следва да се отхвърли като неоснователна.

На следващо място ответникът е направил възражение,че част задълженията са погасени по давност.

Относно основателността на релевираното възражение съдът намира следното:

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на ЕС, както и вноските, дължими за фонд Ремонт и обновяване са периодични /месечни/, като не са обусловени от условия и е без значение дали и колко точно разходи са били извършени за поддръжка на общите части. Доколкото собственикът, ползвателят или обитателят следва да заплащат дължимите вноски ежемесечно същите са периодични и за тях е приложим тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД . Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането, като в случая сумите се дължат месечно. Приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС съгласно която решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Т. е. приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давността започва да тече от възникване на вземането. При това положение, погасени по давност ще са всички вземания, възникнали преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаването на исковата молба. Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.