Решение № 850 от 28.10.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Шумен, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630101298 по описа за 2025 година

Предявени са два иска, първият от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, втория иск в условията на евентуалност - с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и насрещни искове - с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. А.

Грозданова - Стоянова, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул.

„***” № 4, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес: гр. Троян, ул. „***” ет. 4, офис 30, чрез адв.

Димитър Гърков от АК - Ловеч срещу ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителя Лига Лемберга.

Ищцата твърди, че на 05.10.2023 г. сключила с ответното дружество - „ЮтеКредит България“ ООД Договор за кредит от разстояние № L332051, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 2 999.21 лева. Посочената сума следвало да бъде върната при ГПР 58.35% и лихвен процент 38.00%, а размерът на общата сума, която следвало да върне била в размер на 5 530.90 лв. Дължимата по договора сума следвало да бъде върната за срок от 3 години. Твърди, че към задължението на договора, кредиторът таксувал и такса за разглеждане в размер на 542.72 лв. в противоречие с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, която по съществото си представлявала скрита лихва, което правило посочената в договора лихва в размер на 38% невярна, а неточно посочения лихвен процент бил достатъчно основание за прогласяване недействителността на процесния договор за заем.

Излага, че съгласно процесния договор за заем, таксата за разглеждане се дължала в деня на подписване на договора за кредит, като същата се възстановявала от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, както и въпросната такса се дължала в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга 1 причина. Счита въпросната такса за нищожна, поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като на практика, въпросната такса в размер 542.72 лв. била в значителен размер от размера на получения заем и единствено водила до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, давайки възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност, както и че впоследствие се включвала в размера на погасителните вноски и в ГПР.

Ищцата твърди, че процесния Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г., сключен с „ЮтеКредит България“ ООД е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото включената в договора такса за разглеждане представлява прикрита договорна възнаградителна лихва, тъй като посочена такса се изплащала от кредитополучателя на 36 вноски от по 15.08 лв. към останалите съставки на общата месечна погасителна вноска по кредита, което водило до увеличение на лихвения процент и предвид, че в договора не бил записан действителният размер на възнаградителната лихва, моли да бъде прогласена недействителността му.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което: да признае за установено в отношенията между страните, Д. А. Грозданова - Стоянова, ЕГН ********** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение, с което признае за установено, че Таксата за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в Договор за кредит № L332051/05.10.2023 г., сключен между сключен между Д. А. Г., ЕГН ********** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 е нищожна, поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирана на 20.10.2025 г. писмена молба от пълномощника на ищеца - адв. Димитър Гърков от Адвокатска колегия – Ловеч, заявява, че поддържа исковата молба, както и оспорва предявените насрещни искове , излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. В отговора ответника заявява, че счита предявените искове за недопустими, както и че оспорва същите по основание и размер, като ги счита за неоснователни. Заявява, че признава следните факти: сключването между страните на 05.10.2023 г. на Договор за кредит № L332051, по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 2 999.21 лева, срока на погасяване – 36 месеца при фиксиран ГЛП 38.00% и ГПР 58.35 %. Доколкото посочените факти не са спорни между страните, ответникът моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото.

Същевременно оспорва следните твърдения на ищцата: че таксата за разглеждане представлява прикрита възнаградителна лихва и твърдението за недействителност на договорната лихва поради противоречието й с добрите нрави. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира и разноски.

С насрещната искова молба предявява осъдителни искове, като моли съда да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ищеца да им заплати сумата от 2 494.83 лева, представляваща равностойността на усвоената и непогасена главница Договор за 2 кредит № L332051/05.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настоящия иск – 11.07.2025 г. и договорна лихва в размер на 42.26 лева – падежирала главница за периода от 26.09.2024 г. до 15.11.2024 г. /датата на прекратявяне на договора за кредит/, ако съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Претендира и разноски.

Препис от насрещната искова молба е изпратена на ищцата по първоначалния иск. В едномесечния законоустановен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, в който излага съображения, че претендираните с насрещната искова молба искове са неоснователни и недоказани, заявявайки, че подробни съображения за недействителността на процесния Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г. е изложила в първоначалната искова молба. В същото време излага, че до момента е заплатила на ищеца по насрещния иск сумата от 1 845.08 лв., а усвоената сума била в размер на 2 999.21 лв. Счита, че в случай, че бъде уважен първоначалния, предявен от нея иск, то остатъка от реално получената сума бил в размер на 1 154.13 лв. Моли предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени и да й бъдат заплатени разноските до делото при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв.

В проведените по делото съдебни заседания, ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 21.10.2025 г. молба от пълномощника на ответника – юрисконсулт Ваня Цветкова, заявяват, че поддържат отговора и направените с него искания, както и предявените насрещни искове, като молят първоначалните искове да бъдат отхвърлени и да бъдат уважени предявените от тяхна страна насрещни искове, като излагат конкретни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за кредит от разстояние № L332051 е, че на 05.10.2023 г. ответното дружество „ЮтеКредит България“ ЕООД, в качеството на заемодател предоставило на ищцата Д. А. Грозданова, в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 2 999.21 лева. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 36 месеца, като бил договорен ГПР 58.35% и фиксиран годишен лихвен процент 38.00%.

Общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 5 530.90 лева, в това число и такса за разглеждане в размер на 542.72 лева. В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна вноска, като първата падежна дата е 26.10.2023 г., а датата на последното плащане – 26.09.2026 г. Посочен е размерът на погасителната вноска, както следва: за месечни вноски от 1-ва до 35-та – 155.90 лева и 74.40 лева за 36-та вноска, като за всяка погасителна вноска е посочен размерът на погасяваната с нея главница, лихва и такса.

Съгласно Договора за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г., ищцата дължи таксата за разглеждане в деня на подписването на договора за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към индивидуалния договор за кредит. Също така съгласно цитирания договор за кредит, въпросната такса се дължи в цялост при предсрочно погасяване на, прекратяване или каквато и да е друга причина.

От приложените по делото платежни нареждания се установява, че ищцата е превела по сметка на кредитора „ЮтеКредит България“ ЕООД следните суми, както следва: на 27.11.2023 г. – 180.00 лв., на 28.12.2023г. – 194.00 лв., на 02.01.2024 г. – 187.00 лв., на 27.02.2024 г. - 196.00 лв., на 05.03.2024 г. – 155.08 лв., на 27.03.2024 г. – 156.00 лв., на 28.05.2024 г. – 180.00 лв., на 01.07.2024 г. – 190.00 лв., на 10.07.2024 г. – 201.00 лв., на 13.09.2024 г. – 16.00 лв., 24.01.2025 г. – 200.00 лв. или общо сума в размер на 1 845.08 лева.

От приложените по делото екранна снимка от платформата на дружеството кредитор се установява, че ищцата е заплатила до момента сума в размер на 1 845.08 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по 3 делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за кредит № L332051/05.10.2023 г.; заверено копие на Погасителен план към Договор за кредит № L332051/05.10.2023 г.; заверено копие на Разписка № 0200025722546749 от 21.05.2025 г.; заверено копие на Общи условия/Рамково споразумение за потребителски кредити № 880130284 представляващи неразделна част от Договора за кредит по чл. 11, ал. 2 от ЗПК, заверено копие на изявлението за прекратяване на договора за кредит от 16.11.2024 г., екранна снимка от приложението на „ЮтеКредит България“ ЕООД, платежни нареждания от 27.11.2023 г., 28.12.2023г., 02.01.2024 г.; 27.02.2024 г., 05.03.2024 г., 27.03.2024 г., 28.05.2024 г., 01.07.2024 г., 10.07.2024 г., 13.09.2024 г., 24.01.2025 г.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По претенцията с правно основание квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за прогласяване на недействителен на процесния Договор за кредит от разстояние № L332051/05.10.2023 г.

В евентуалност е предявен установителен иск за прогласяване за нищожна Таксата за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни условия“ в Договор за кредит № L332051/05.10.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.