Решение № 511 от 20.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300502985 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.128, чл.224, чл.226, чл. 262 във вр. с чл.150 от КТ.

Образувано е по подадени против Решение № 260024/05.08.2022г., постановено по гр.д.№ 1272/2020г. по описа на Районен съд –Карлово, III гр.с., съответно въззивна жалба от **************, чрез адв.Е. П., в частта, с която дружеството на осн. чл. 128 и чл. 245 от КТ е осъдено да заплати на Я. Д. Ч., с ЕГН **********, сумата в размер на 473,35 лв., представляваща дължимо неплатено трудово възнаграждение за месец август 2020 г., ведно със законната лихва, считано от считано от предявяване на иска 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 0,92 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от 30.09.2020г. до 07.10.2020г.; както и е осъдено на осн. чл. 128 и чл. 245 от КТ да заплати сумата в размер на 23,66 лв., представляваща дължимо неплатено трудово

1 възнаграждение за месец септември 2020 г., ведно със законната лихва, считано от считано от предявяване на иска 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и е осъдено да заплати на осн. чл. 224 ал.1 от КТ, сумата в размер на 109,80 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни през 2020 г., ведно със законната лихва, считано от считано от предявяване на иска 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата; както и е осъдено на осн. чл. 224 ал.1 от КТ да заплати сумата от 634,95 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата ; както и осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Карлово държавни такси в общ размер на 150,00 лв., както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лв. съответно насрещна въззивна жалба от Я. Д. Ч., с ЕГН **********, от гр. ************, чрез адв.Л. Н., в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове на осн. чл. 262 от КТ вр. с чл. 159 от КТ, за осъждането на дружеството да заплати сумата88,75 лв., представляваща дължима сума за положен извънреден труд за месец юли 2020 г. и сумата от 88,75 лв., представляваща дължима сума за положен извънреден труд за месец август 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни, както и е осъдена да заплати разноски по компенсация в размер на 163,59 лв.

Молят да бъде отменено в обжалваните от тях части и вместо това да се постанови друго, с което съответно да се отхвърлят изцяло, респ. да се уважат изцяло предявените искове.

„*********“ ООД и Я. Д. Ч., в качеството им на въззиваеми страни, депозират писмени отговори.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

2

Пред Районен съд – Пловдив от Я. Д. Ч. против „********* е заведена искова молба, ведно с две писмени уточнения като неразделна част от нея, с която посочва, че работила в ответното дружество „********** по силата на трудов договор № 11, сключен на 05.06.2020 г. като заемала длъжността ********* с място на работа град К., магазин за врати и основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева. Със заповед № 9 от 02.09.2020 г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ считано от същата дата.

Изтъква, че към датата на предявяване на иска /и след частично прекратяване на производството/, работодателят не ѝ е заплатил трудовите възнаграждения за месеците август 2020 г. в размер на 610 лв. и септември 2020 г. в размер на 50 лв., въпреки че за него съществувало задължение ежемесечно да заплаща трудовото възнаграждение съгласно чл. 245 от ГПК. Работодателят не заплатил и обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 5 дни през 2020 г. в размер на 90 лв. Твърди, че през месеците юли и август 2020 г. в продължение на 44 работни дни, само в делничните дни, работила извънредно в диапазона между 18:00 и 19:00 часа и положила 44 часа извънреден труд, за който и се полагало възнаграждение в размер на 200 лв. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят неправомерно задържал трудовата книжка на ищцата. Същата е била върната едва на 05.10.2020 г., поради което счита, че работодателят й дължи обезщетение на основание чл. 226 ал.2 от КТ в размер на едно БТВ или 610 лв. Гореописаните суми не били заплатени.

Към исковата молба прилага Трудов договор № 11/05.06.2020г., Заповед № 9/02.09.2020г., изд. на осн.чл.325 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, заверено копие от трудовата книжка.

С Писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК „********** оспорва изцяло исковете. Застъпва, че предявените искове били процесуално недопустими, тъй като съставлявали злоупотреба с право. На 05.06.2020г. назначили ищцата като *********в ответното дружество. Трудовото правоотношение на Ч. било надлежно регистрирано в НОИ. За времето, през което ищцата била техен работник, на същата редовно били изплащани трудовото възнаграждение и дължимите осигурителни вноски, както следва- 3 на 20.07.2020г. била изготвена ведомостта за заплатата на Ч.. Управителят В.

Р. К. отишъл на място в магазина, където работела ищцата, с ведомостта, за да изплати дължимото трудово възнаграждение. Тогава тя отказала да подпише ведомостта, докато „не вземе парите“. Управителят платил и въпреки това, след като си получила парите, тя е отказала да подпише ведомостта. На този случай присъствал К. М. А. Тогава не обърнали особено внимание на случилото се. При изплащане на трудовото възнаграждение на Ч. за месец юли 2020г., на 23.08.2020г. историята се повторила, ответницата отново отказала да подпише ведомостта, докато „не вземе парите“, но след като си получила дължимата сума за трудовото възнаграждение, отново отказала да подпише ведомостта за заплатата си. Тогава с управителя К. бил негов приятел, Н. И. А. На 02.09.2020г. ищцата подала молба за напускане и трудовото й правоотношение било прекратено по взаимно съгласие между двете страни със Заповед № 9 от същата дата. На 08.09.2020г. счетоводителят на фирмата им изготвил ведомостта за заплата на ищцата и оформил трудовата й книжка. Още на същата дата управителят К. извикал ищцата в магазина, за да й плати и да предаде трудовата книжка със заповедта за освобождаване. Тогава тя, след като си получила парите, отново е отказала да подпише ведомостта. Отказала е да подпише и предварително подготвената декларация, удостоверяваща това, че си е получила трудовата книжка и заповедта за освобождаване. Управителят настоял тя поне този път да подпише ведомостта за получените от нея пари. Настоял и да подпише декларацията, че си е получила трудовата книжка и заповедта за освобождаване. Ищцата му заявила, че няма да подпише ведомостта, защото имала дете, трябвали й пари, и тъй като управителите не можели по никакъв начин да докажат, че са плащали, тя щяла да си „търси правата“ и да вземе още пари. На тази дата ищцата отказала да си получи и трудовата книжка и документите, като е заявила, че ще си ги вземе, когато тя намери за добре.

След тези свои изявления ищцата си тръгнала. Всичко това станало в присъствието на новоназначената служителка в магазина. От тази дата насетне управителката Е.-К. многократно търсила Ч. по телефона и настоявала тя да дойде в магазина, за да си получи документите. Много пъти тя не отговаряла на обажданията, а когато благоволяла да отговори, ми заявявала, че ще дойде, когато тя реши. Тъй като ищцата била приятелка с момичетата, които работели в съседния магазин, тя често ходела при тях и 4 стояла там с часове. Така много пъти управителят К. я виждал пред магазина и й е предлагал да отиде до предишната си месторабота – съседен магазин, за да й даде документите, но тя и на него отговаряла, че ще отиде когато тя намери време и реши. Управителите на ответника си дали сметка, че ищцата ги разиграва, затова управителката започнала да изпраща текстови съобщения. След много уговорки ищцата обещала да отиде на 05.10.2020г.

Междувременно, на 29.09.2020г., в магазина отишли на проверка от Инспекцията по труда по сигнал, подаден от ищцата с твърдения, че не й е било плащано трудово възнаграждение, че е работила извънредно, че не са били връчени заповед за освобождаване и трудова книжка. Управителката предоставила на проверяващите всички документи и описала в писмено обяснение цялата ситуация, но те обяснили, че след като ищцата не подписала ведомостите, ще трябва да й бъде платено отново. Дори бил определен от проверяващите срок за това до 30.10.2020г. В края на месец септември 2020 г. управителят бил викан в РПУ-К. да пише обяснения по жалба на Ч., с твърденията, че й бил нарязал гумите на колата и я заплашвал. Към жалбата имало приложени снимки на нарязани гуми. Ставало въпрос за период от време, през който съпругът отсъствал от района. За тях било очевидно, че става въпрос за набеждаване и опит да бъдат принудени да дадат на ищцата пари, за получаването на които тя нямала каквото и да било правно основание. На 05.10.2020г., когато Ч. благоволила да отиде в магазина, там били двамата управители и новата продавачка, А. С. М. След като ищцата подписала декларацията, че са й връчени заповедта за освобождаване и трудовата книжка, тя възразила срещу написаното в заповедта, че същата й е връчена на 02.09.2020г., както и че на тази дата й била връчена трудовата книжка. Управителката обяснила, че на тази дата ищцата отказала да си получи документите, затова попълвала тази допълнителна декларация, с която удостоверявала, че това се е случило на 05.10.2020г. И тъй като имала вече определен срок за уреждане на спора, предложила на ищцата да подпише и ведомостите за заплати. В този момент ищцата най-безпардонно ми заявила, че ако й платят това, което иска, щяла да се подпише. Попитали я колко пари иска, а тя отговорила, че трябвало да получи поне 1200 лева, и дори и повече.

Тогава управителят я попитал три месеца той на кого е плащал, а ищцата отговорила, че е плащал на нея, но тъй като тя не се подписала, той нямало как да го докаже, тъй че трябвало да платят още. Тогава поканили ищцата да 5 напусне магазина им. Вместо да си тръгне, тя демонстративно седнала на стола и казала, че няма да напусне докато не й платят. В този момент ищцата се опитала да грабне и да скъса вече подписаната от нея декларация и ведомостите за заплати, но управителят успял да ги издърпа от ръцете и отново я поканил да напусне, а ищцата отказала. През цялото врече ищцата повтаряла, че има роднина, която е счетоводител и от която знаела, че щом не се е подписвала, може да вземе още пари от работодателя. Наложило се да повикат служителите на охранителната фирма, която отговаря за магазина, които пристигнали за около пет минути и извели ищцата от помещението.

Оттогава нямали никакви контакти с нея. След тази дата ищцата два пъти ходила в счетоводството на фирмата и настоявала пред счетоводителя, който ги обслужва, да й върне подписаната от нея декларация като се държала арогантно. На 19.10.2020г. получили исковата молба от. Считат, че ищцата през цялото време била на ясно, че ако не се подпише на ведомостите за заплата, работодателят няма как в един граждански процес да установи, че е получавала възнаграждение поради ограничението на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК.

Счита, че е налице писмно доказателство за плащането в разменена между ищцата и управителя на ответното дружество кореспонденция по електронен път, в който ищцата заявила, че си е получила цялото трудово възнаграждение. Поради изложеното счита, че става въпрос за откровена злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, предварително замислена и подготвена с цел да бъдат взети от ответника пари, каквито не се дължат на ищцата за каквото и да било. По случая била сезирана Районна прокуратура К.