Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1341 от 23.07.2020, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2805/2019
Вид
Решение № 1341
Подписан
23.07.2020
Състав
ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 46 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 134, ал. 1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1341 23 юли 2020 г. гр.

Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2805 по описа за 2019 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „СПРИНТ ИД“

ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Асеновград, ул. „Борислав“ № 6, представлявано от управителя И.И.Ч., против Ревизионен акт № Р-16001618006101-091-001/29.05.2019г., издаден от В.А.– ***, възложил ревизията, и В.Г.– ***в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 467/09.08.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.

Пловдив относно допълнително определена дължима сума за корпоративен данък за 2012г. в размер на 91 523,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 57 262,19лв. и за 2013г. в размер на 57 262,19лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 10 273,92лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено, че неправилно е прието наличието на укрити приходи, в следствие на което ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Неправилно са приети за приходи от дейността салдата по счетоводни сметки 493 и 499 и сметка 501, доколкото същите имат други характеристики. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. А.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на

Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. К., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Направено е изрично искане за прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на присъждане на разноските.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт са обжалвани в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с протокол № П-16001617152736-073-001/11.09.2018г. Събраните при проверката доказателства за приобщени към доказателствения материал на ревизионното производство с протокол № 1519841/10.12.2018г.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001618006101-020-001/05.10.2018г., издадена от *** в ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г. и от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2013 и от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено надлежно по електронен път на 15.10.2018г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001618006101-020-002/14.01.2019г., връчена надлежно по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 15.03.2019г.

Ревизията е възложена и проведена от надлежно упълномощени с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК органи по приходите, съгласно представени по делото заповед № РД-09-1/03.01.2017г. и РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 3 – 7). Представени са и удостоверения за валидни електронни подписи на органите по приходите, възложили ревизията и издали ревизионния доклад и ревизионния акт (л. 8 – 10 и л. 2849 – 2852).

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001618006101-092-001/29.03.2019 г., в срока по чл.

117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение, с приложени към него писмени доказателства. Възраженията са обсъдени от ревизиращите органи по приходите, оправомощени да издадат РА и са намерени за неоснователни, с подробно изложени аргументи. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001618006101-091-001/29.05.2019г.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.

От фактическа страна са установени следните факти и обстоятелства:

В хода на проверката, предхождаща ревизията, е направен анализ относно финансиране дейността на дружеството. От страна на собственика Ч. е декларирано, че за периода от 28.12.2006г. до 12.07.2014г. с приходни касови ордери (ПКО) в дружеството са внесени парични средства в общ размер на 1 075 706,50лв.

Приходните касови ордери са придружени с протоколи от общото събрание на дружеството, както и с декларации на турски език, с надлежен превод на български език.

Съгласно представените декларации, собственикът на дружеството е получил от турски граждани парични суми в общ размер на 540 000 евро, с левова равностойност 1 056 148,20лв., като ПКО не са отразени в счетоводните регистри и не са декларирани от ФЛ в ГДД, съгласно изискванията на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

При направен анализ на представените документи и декларираните данни от турските граждани, е направен извод ,че съществува неяснота относно факта, дали се касае за заемни средства или безвъзмездно предоставени парични суми. По-конкретно, съгласно данните в ПКО, през 2012г. са предоставени парични средства в общ размер на 97 791,50лв., а през 2013г. – в общ размер на 127 128,95лв. (таблици на стр. 7 и 8 от ревизионния доклад).

При анализ на счетоводните регистри на РЛ е констатирано, че съгласно оборотната ведомост за 2012г. счетоводна сметка 499 „Други кредитори“ е с начално кредитно салдо в размер на 697 664,35лв. Съгласно съдържанието на депозираните писмени обяснения, салдото е формирано в периода преди 2011г., но не могат да бъдат предоставени документи, тъй като срокът им на съхранение, съгласно Закона за счетоводството, е изтекъл.

Ревизиращите органи по приходите са извършили анализ на данните в подадените и публикувани ГФО за периода от 2007г. до 2012г., с цел установяване на периода, в който са отразени сумите, техния размер и характера на вземането. При направен анализ на балансите и справките за паричните потоци по прекия метод е констатирано, че началното салдо по счетоводната сметка е формирано с източник предоставени допълнителни вноски от собственика през 2007г. в размер на 595 хиляди лева.

През периода от 2007г. до 2012г. относно внесените суми не са съставяни счетоводни операции във връзка с трансформирането им в друг вид пасив или отписването им като задължението, което означава, че към 2012г., както и към периода на ревизията предоставените парични средства не са върнати на собственика на дружеството. Това означава, че през 2012г. дружеството е следвало да отпише задълженията, възникнали през 2007г., във връзка с предоставените парични средства от собственика, като ги отчете като приход.

С възражението против констатациите в РД жалбоподателят е представил доказателства относно формирането на началното салдо на парични средства по сметка 499 и по-конкретно решения на едноличния собственик на капитала, оборотна ведомост за 2018г. и счетоводна справка от 31.12.2018г. Новопредставените доказателства са предмет на подробен анализ в РА (стр. 6 – 9), при който в документите са констатирани допуснати технически грешки и предвид късното им представяне могат да се приемат за съставени за целите на обжалването на констатациите в РД. Констатирани са и различия в твърденията на собственика на дружеството, като при проверката, предхождаща ревизията, е посочено, че се касае за парични средства, предоставени от турски граждани, а в последствие е посочено, че икономическата дейност се финансира само и единствено с негови и на съпругата му парични средства. Независимо от различието в твърденията, ПКО за получени парични средства независимо от какъв източник, не са намерили счетоводно отражение в счетоводните регистри на дружеството, а РЛ е било задължено да съхранява документите, на база на които са формирани кредитните салда с по счетоводна сметка 499 съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗСч (отм., действал до 2016г.) и чл. 12, ал. 1 от ЗСч. Доколкото не са представени несъмнени документи за връщане на паричните средства на собственика, сумата от 595 000лв. представлява неотчетени приходи от отписани задължения.

Наред с това, от извършения анализ на представените оборотни ведомости, главни книги и хронологии на сметки за 2012г. и 2013г. е констатирано, че счетоводна сметка 501 Каса в лева е кредитни салда към 31.12., съответно в размер на (-) 320 238,17лв. и (-) 196 049,69лв. Към 31.12.2016г. с еднократна операция по дебита на счетоводна сметка 493 Разчети със собственика е осчетоводено прехвърляне на дефицит на парични средства в размер на 568 899,97лв. През 2017г. недостигът на парични средства е в размер на 234 989,05лв., от които прехвърлени кредитни обороти и крайно кредитно салдо в размер на 759,52лв. По счетоводна справка № 14 от 31.03.2017г. са установени дебитни обороти от 16 113,26лв. с основание „червена каса“.

Крайните кредитни салда по счетоводна сметка 501 за месеците от април до декември 2017г. са прехвърлени текущо в края на всеки отчетен период по дебита на счетоводна сметка 493 Разчети със собственика, като по този начин е покрит недостига на парични средства в касата на дружеството.

При така направените констатации, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Горестоящият административен орган е намерил за правилен изводът за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Този извод е обоснован с установените счетоводни записвания по дебита на сметка 493 Разчети със собственика, взети с цел покриване на недостига на парични средства по сметка 501 Каса. Правилно е прието, че през 2012г. и 2013г. са извършвани не само покупки на стоки и услуги, но и разплащания с контрагенти, изплащане на трудови възнаграждения и са внасяни парични суми по банковите сметки на дружеството. При ревизията е установено крайно кредитно парично салдо на сметка 501 Каса, която е активна и може да има само дебитно (положително) или нулево салдо. Наличието на дефицит на парични средства (т. нар. „червена каса“) е индиция за наличие на укрити приходи от дейността на дружеството, тъй като не е възможно да бъдат потребени парични средства, които не са налични по счетоводни данни.

Определена е данъчна основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при анализ на относимите обстоятелства (стр. 26 – 33 от РД), като изрично е посочено, че за 2012г. данъчната основа се формира като сбор от неотчетените приходи в размер на 595 000лв. от неотписани задължения на дружеството и в размер на 320 238,17лв., представляващи недостига на парични средства (кредитно салдо на сметка 501 Каса), а за 2013г. данъчната основа представлява недостига на парични средства (кредитното салдо на сметка 501 Каса). Компонентът от данъчната основа по чл. 122 от ДОПК, представляващ неотчетени приходи от продажба на стоки по фактури, неосчетоводени в дружеството, е намерен за неправилен в решението на горестоящия административен орган. При използване на подхода на ревизиращия екип, е изчислена данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 987 738,17лв. = 807 195,23лв. декларирани приходи + 595 000лв. + 320 238,17лв. недекларирани приходи – 734 695,23лв. декларирани разходи. Върху тази данъчна основа е дължим корпоративен данък в размер на 98 773,82лв. и след приспадане на внесената сума в размер на 7 250лв. се изчислява дължима сума на корпоративен данък в размер на 91 523,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 57 264лв.