Решение № 1625 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1625 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300502599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. И. С., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Р. Д., против Решение № 3290 от 14.07.2023 г. постановено по гр.д.№ 5475 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлен предявеният от ищеца Д. И. С. срещу ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, иск по член 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 963,12 лева, представляваща главница за доставена ел. енергия за периода 10.12.2014г. – 8.04.2015г., за което е издаден изп. лист от 27.08.2015 г. по ЧГД № 9544/2015г. по описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Д.М., като погасено по давност, като неоснователен, както и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорва се изводът на районния съд, че единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител е следвало да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Оспорва се изводът, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността и е имала значение по време на действие на Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС. Изложените изводи се намират за неправилни и в разрез със съдебната практика. Посочва се, че цитираното от районния съд решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС не е задължително и е в противоречие с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на ТР и сочи, че в 1 същото изрично е посочено кога започва да текат двата срока - двугодишният по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и давностният за вземанията предмет на изпълнение и това е датата, на която е поискано или предприето последното изпълнително действие.

Поддържа се, че с прекратяването на изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК отпада процесуалното правоотношение, на което се основава принудителното изпълнение и води до погасяване на процесуалните права, произтичащи от това правоотношение, за което развива подробни съображения. Искането към въззивния съд е да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт С.П., с която се взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и почиващо на събраните факти и процесуални правила и норми. Споделя се изводът на районния съд, че единствената правна последица от перемпцията е, че съдебният изпълнител следва да образува ново производство по исканите след това действия от кредитора. Искането към въззивния съд е да постанови решение, с което да потвърди обжалваното такова като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, както и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от Д. И. С., ЕГН **********, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, за признаване за установено, че не дължи сумата в размер на 963,12 лева, представляваща главница за доставена ел. енергия за периода 10.12.2014г. – 08.04.2015г., за което е издаден изп. лист от 27.08.2015 г. по ЧГД № 9544/2015г. по описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ Д.М. с рег.№ *** от КЧСИ.

Ищецът твърди, че срещу него е бил издаден изпълнителен лист от 27.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 9544/2015 г. на РС Пловдив за сумата от 963,12 лева, представляваща стойност на доставена ел. енергия за периода 10.12.2014г. – 08.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда 30.07.2015 г. до пълното й изплащане.С молба от 10.09.2015 г. по искане на ответника било образувано изп.дело № ***г. по описа на ЧСИ Д.М. с рег.№ *** от КЧСИ срещу длъжника- ищеца, с която претендирал плащане на сумите по изп.лист. ЧСИ изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение от 11.09.2015г. С молба от 23.09.2015 г.

2 длъжникът се задължил да плаща ежемесечно сумата от 150 лева. ЧСИ на неизвестна дата насрочил опис на движими вещи, който нямало данни да се е състоял. С молба от 05.10.2017 г.взискателят поискал извършването на изпълнителни действия. С призовка за принудително изпълнение от 27.02.2023 г. ЧСИ уведомил длъжника, че пристъпва към принудително изпълнение - опис на движими вещи на 31.03.2023 г.

Въз основа на изложеното ищецът твърди, че от датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на 11.09.2015 г. до подаването на молба на 05.10.2017 г. от взискателя за извършване на изпълнителни действия, делото е прекратено по силата на закона на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че вземането е погасено с изтичането на тригодишна погасителна давност, която е започнала да тече от изпращането на ПДИ до длъжника на 11.09.2015 г. Твърди, че перемпцията на изп.дело е настъпила на 11.09.2017 г., а давността за задължението е изтекла година по - късно на 11.09.2018г. Предвид изложеното, според ищеца молбата от 05.10.2017 г. на взискателя за извършване на изпълнителни действия е депозирана след перемпция на делото, както и че извършените след 11.09.2017 г. действия нямат правно значение за прекъсване на давността. Моли за уважаване на иска и присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователен и недоказан.Твърди, че по изп.дело са били предприемани изп.действия, с която е била прекъсвана течащата погасителна давност, както и че не е настъпила перемпция. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От фактическа страна по делото се установява, че е издаден изпълнителен лист от 27.08.2015 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 5158/ 27.08.2015 г. по чл.410 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 9544/2015 г. по описа на ПРС, с която е разпоредено длъжникът Д. И. С. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 963, 12 лева - главница, представляваща стойността на електрическа енергия за периода от 10.12.2014г. – 08.04.2015г., ведно с други вземания, които не са предмет на исковата претенция.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 27.08.2015 г., доколкото срещу същата не е подадено възражение, до които фактически изводи е достигнал районния съд и няма спор между страните по делото, за което свидетелства и издаването на изпълнителния лист.

Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. /Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за 3 изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

По изложените съображения е трайно установена практиката на ВКС, според която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение / в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК ;

Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК ;

Определение № 2869 от 5.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 581/2023 г., III г. о., Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГКи др./.

С оглед на изложеното е приложима общата петгодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлата в сила по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като със същата е установено с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. След изтичането на този срок, заповедта за изпълнение се е стабилизрала окончателно, а по отношение на всички възражения на длъжник, основани на факти, настъпили до този момент, е настъпила преклузия.

Предвид изложеното в случая от влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, която е петгодишна, поради което следва да бъде изследван въпроса дали вземането е погасено по давност поради осъществили се факти след 27.08.2015 г.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.