Решение № 38 от 06.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100514079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците Ш. Ч. и К. М. Ч. срещу решение № 20112113/04.01.2024г., постановено по гр. дело № 21903/2020г. по описа на СРС, 28-и състав, с което са отхвърлени исковете им, предявени срещу ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата 414.21 лева, представляваща цена на електроенергия, доставена през периода от 28.02.2020г. до 29.04.2020г., в имотите им на адрес гр. ****.

С въззивната си жалба ищците излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. От събраните по делото доказателства – нотариален акт, свидетелски показания и заключение на СТЕ по делото било установено, че ел.таблото било разположено на улицата, с което ответникът създал възможност за нерегламентиран достъп до необезопасения кабел и кражба на ток. Ответникът многократно бил уведомяван за проблема с кражбите на ток, сезирани били и компетентните органи. Първоинстанционният съд направил погрешен извод, че границата на имота и границата на собственост не съвпадали. С арг. чл. 29, ал. 1, 2, 5-7 Наредба № 6/24.02.2014г. твърдят, че в случая отговорността следвало да се поеме от енергийния оператор. Ответникът не установил, че начисленото количество ел.енергия било реално доставено и потребено в имота на 1 ищците. Отделно ответникът и ТЛП нямали законно основание да преместят електромерното табло на друго място – съгласно чл. 16, чл. 19, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи точката на свързване и отчитане се договаряла и едностранното й преместване било незаконосъобразно. Ищците били собственици на апартаменти и не притежавали собственост върху земята, предвид на което границите на собствеността им се простирала до границите на сградата, в която се намирали апартаментите. В случая електромерното табло било поставено на границата на имот, който не бил на ищците, нито обща част на етажните собственици на сградата. Следователно то било поставено на границата на чужд имот, без правно основание за това, без проекти, разрешения, учредени вещни права и без писмено съгласие на потребителите. СРС неправилно приложил и материалния закон – Наредба № 6/24.02.2014г., която нямала обратно действие. Присъединяването на имота на ищците станало в предходен момент. Неправилно СРС ценил и заключението на СТЕ, което било необосновано и възниквало сериозно съмнение за неговата правилност.

Възразяват и за изтекла погасителна давност за процесното вземане. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо това въззивният съд да уважи отрицателните им установителни искове за недължимост на сумата.

Претендират разноски.

Ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В случая било безспорно, че между страните съществувало валидно облигационно правоотношение. По делото били приети неоспорени заключения на СТЕ и ССчЕ, от които била доказана доставката на ел.енергия на посочената стойност. Абсурдно и голословно било твърдението на въззивниците, че били създадени условия за нерегламентиран достъп до необезопасен кабел и кражба на ток – инсталацията била изрядна и без нарушения, таблото било законосъобразно монтирано. Относно понятията граница на собственост на електрическите съоръжения и граница на имота на потребителя се позовава на съдебна практика – Решение № 140/10.04.2020г. гр.д. № 4594/2018г. II г.о. на ВКС, решение № 75/25.03.2013г. гр.д. № 864/2012г. I г.о. на ВКС. На осн. чл. 29, ал. 5 Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи и чл. 19 ОУ ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД и ТЛП „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като собственик на СТИ и ел.таблата, имал нормативно закрепеното право да преценява и избира местонахождението им. Преместването във връзка с чл. 120 ЗЕ „на или до границата на собственост на имота“ не означавало „в“ самите граници. Отделно въпросът къде точно било монтирано таблото и процесните електромери бил ирелевантен за дължимостта на процесните суми, тъй като електромерите са отчитали и измерили доставената в процесния апартамент ел.енергия. консумацията се установила и от 2 разпита на свидетелите – имотът се ползвал и самият свидетел го посещавал и ползвал ел.енергия. Възражението за давност намира за преклудирано. Моли първионстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не заявява становище.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищците Ш. Ч. и К. М. Ч. излагат, че били носители на правото на собственост върху три апартамента в сградата на адрес гр.

****, северно крило, находящи се на партер, първи и втори надпартерен етаж. Ищците не живеели в България, апартаментите били необитаеми. В сградата от 2017г. насам имало кражби на ток, поради което и бил нает лицензиран търговец да извърши обследване и същият констатирал допълнително пускани проводници, пригодени за закачане и извършвана кражба на ток, намерила отражение в неправилно отчитане на ел.енергията. Ищците подавали жалби в 03 РУ при СДВР, КЕВР, съседи сезирали „ЧЕЗ Разпределение България АД (понастоящем „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД), но нещата не се променили. Продължавало нерегламентираното свързване към СТИ, което водело до отчитане на потребление в имотите на ищците, без реално да имало такова. Твърдят, че сам ответникът създал предпоставки за такова нерегламентирано свързване, тъй като кооперацията била вътрешна, а таблото с електромерите ответникът изместил на улицата, на 50 метра от сградата, като кабелът минавал по въздуха. Оспорват издадените фактури №№0279464824/31.03.2020г., ***/31.03.2020г., **********/31.03.2020г. и ***/30.04.2020г., тъй като отразените в съдържанието им доставени количества ел.енергия за периода от 28.02.2020г. до 29.04.2020г. не съответствали на консумираното, а всъщност реално неконсумирано в имота им такова. В първото о.с.з. пред СРС е допуснато уточнение – предявеният от ищеца Ш. Ч. отрицателен установителен иск е за сумата 104.52 лева – начислена за периода от 28.02.2020г. до 29.03.2020г. ел.енергия за имот с кл. № 310222737053, съгласно фактура № **********/31.03.2020г., а ищецът К. Ч. претендира да бъде признато за установено, че не дължи сумата 309.69 лева, от които 240.14 лева – начислена за периода от 28.02.2020г. до 29.04.2020г. ел.енергия за имот с кл. № 310189512870, съгласно фактури №№ 0279464825/31.03.2020г. и ***/30.04.2020г. и 69.55 лева за периода от 28.02.2020г. до 29.03.2020г. за кл. № 3

310189512474 съгласно фактура № 0279464824/31.03.2020г. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с предишно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД, оспорва предявените отрицателни установителни искове. Излага, че ищецът К. Ч. бил потребител на доставяната електроенергия в имотите му в гр. София, ул. ****, с кл. № 310189512474, по договор при ОУ, сключен въз основа на подадено от него заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди № 1200153091/25.10.2010г., и кл. № 310189512870, по договор сключен въз основа на подадено от него заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди № 1200153114/25.10.2010г. Съответно Ш. Ч. била потребител на доставяната електроенергия в имота й в гр. София, ул. ****, с кл.

№ 310222737053, по договор при ОУ, сключен въз основа на подадено от нея искане за присъединяване към електрическата мрежа от 26.06.2015г. и заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди № 1201932469/20.08.2015г. паричните задължения по процесните фактури били начислени въз основа на отчетените данни от СТИ, обслужващи трите обекта за реално осъществена в имотите им консумация на ел.енергия в отразените във фактурите количества такава по дневна и нощна тарифа от метрологично годни СТИ, а именно електромер с фабр. № 102101849 за имот с кл. № 310189512474 на К. Ч., електромер с фабр. № 1021018051 за имот с кл. № 310189512870 на К. Ч. и електромер с фабр. № 3385063 за имот с кл. № 310222737053 на Ш. Ч.. Оспорват представените от ищците писмени доказателства относно извършено от друг търговец обследване на ел.инсталация – сертификация на търговеца, компетентност на служителите, обследван адрес, обекти и констатации.

Отделно същите, като създадени през 2017г., били неотносими към процесния период.

Голословни и абсурдни били твърденията на ищците за създадени благоприятни условия за кражба на ток в процесната сграда. Таблото монтирано пред самата сграда в съответствие с изискванията за това – чл. 120, ал. 2 ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004г.

/отм./ и сега действащата Наредба № 6/2014г., чл. 29, ал. 5 от същата и чл. 19 ОУ на електроразпределителното дружество, чл. 15, т. 8 ОУ. Отделно кабелите и съоръженията след изходящите клеми на електромерите до самите жилища на потребителите били ангажимент на потребителите.

В случая електроразпределителното дружество поддържало инсталацията изрядна, което се установявало от 3 бр. справки от 26.06.2020г. за извършени проверки на място от служители. Твърденията в исковата молба не съответствали на нежеланието на ищците да не се преустановява снабдяването на обектите им с ел.енергия, като ответникът намира, че това било поради ползването на имотите, респ. осъществяване на консумация на ел.енергия в същите. Позовава се на задължението на ищците по чл.

17, т. 5 ОУ и чл. 22-25 ОУ на електроразпределителното дружество при съмнение да поискат проверка. Моли предявените срещу него искове по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъдат 4 отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Разпределение България АД (понастоящем „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) излага становище за неоснователност на исковата молба. Поддържа изложеното от ответника в отговора на исковата молба.

Страните по делото не спорят, че ответникът „Електрохолд Продажби” ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. Не е спорно също, че третото лице-помагач на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа за определена територия, за което притежава съответната лицензия.

Не е спорно, че през процесния период 28.02.2020г. – 29.04.2020г. ищецът К. Ч. и ответникът били обвързани от валидна облигация по договор за продажба на ел. енергия за битови нужди за процесните два апартамента на адреса, собствени на ищеца Ч., за което при ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД се водели партиди с кл. №№ 310189512870 и 310189512474. Този факт се установява и от събраните по делото писмени доказателства – заявление № 1200153114/25.10.2010г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди относно апартамент на ет. 3, заявление № 1200153091/25.10.2010г. за апартамент на ет. 1, справка за въведени показания, фактури №№ 0279464824, ***, и двете от 31.03.2020г. и фактура № 0281098994/30.04.2020г.