Определение № 172 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900811 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от В. М. М. от гр.Варна срещу Г. ФОНД гр.София, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.2, б.а КЗ и чл.497 вр. чл.558, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на В. М. М. както следва: сумата от 20451.68 евро / равностойност на 40000лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 07.07.23г., причинено от А. А. Н., при управление на МПС – л. а. БМВ 316 с ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.25г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 260.47 евро / равностойност на 509,43лв/, представляваща лихва за забава върху изплатено обезщетение за неимуществени вреди от 110000лв за периода 20.08.25г.-02.09.25г., и сумата от 6.99 евро / равностойност на 13,67лв/, представляваща лихва за забава върху изплатено обезщетение за имуществени вреди от 2950,80лв за периода 20.08.25г.-02.09.25г. С исковата молба са направени и доказателствени искания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Ф. гр.София, чрез ю.к.В.К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът прави извода, че предявените искове са процесуално допустими.

По предварителните въпроси:

С отговора на исковата молба е направено искане за конституиране като трето лице помагач на страната на ответника на А. А. Н. от гр.Варна. Съобразявайки така постъпилата молба, инкорпорирана в отговора, съдът намира, че е налице интерес за този ответник от привличането като помагач на своя страна на посоченото лице, и доколкото това искане е 1 направено в срока по чл.131 ГПК, то същото се явява допустимо, поради което и следва да бъде конституирано третото лице –помагач.

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Направеното от ищеца искане за допускане на гласни доказателства за обстоятелствата, посочени в искова молба, се явява допустимо и относимо и следва да бъде уважено.

Относимо се явява и искането за допускане на комплексна СМАТЕ със задачите, поставени в исковата молба и отговора.

Като допустимо и относимо се преценява искането за изискване на НОХД №431/25г. на ВРС.

Водим от горното и на осн. чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по т.д.№811/2025г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.26г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА по търг.дело №811/25г. по описа на ВОС, като трето лице-помагач на страната на ответника – Г. Ф. гр.София,

А.

А.

Н.,

ЕГН

**********, с адрес

************************************, по предявените срещу него искове с правно основание чл.557, ал.2, б.а КЗ и чл.497 вр. чл.558, ал.1 КЗ, на осн. чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на третото лице – помагач преписи от исковата молба и отговора на исковата молба.

Задължава деловодителя да удостовери надлежно броя страници на направените фотокопия на указаните документи за връчване на третото лице – помагач.

ПРАВИ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн. чл.140, ал.3, във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :

Постъпила е искова молба от В. М. М. от гр.Варна срещу Г. ФОНД гр.София, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.2, б.а КЗ и чл.497 вр. чл.558, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът Г. Ф. да заплати на В. М. М. както следва: сумата от 20451.68 евро / равностойност на 40000лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 07.07.23г., причинено от А. А. Н., при управление на МПС – л. а. БМВ 316 с ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.25г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 260.47 евро / равностойност на 509,43лв/, представляваща лихва за забава върху изплатено обезщетение за неимуществени вреди от 110000лв за периода 20.08.25г.-02.09.25г., и сумата от 6.99 евро / равностойност на 13,67лв/, представляваща лихва за забава върху 2 изплатено обезщетение за имуществени вреди от 2950,80лв за периода 20.08.25г.-02.09.25г.

В исковата молба твърди, че на 07.07.23г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а.БМВ 316 с ДК №******** водачът А. А. Н. нарушил правилата за движение-чл.21, ал.1 ЗДвП и причинил ПТП. В резултат на настъпилото ПТП на ищеца като пътник на задната седалка били причинени множество телесни повреди, изразяващи се в десностранен хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, наложил извършване на оперативна интервенция за евакуирането му и възстановяване на обема на десния бял дроб, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 1-во до 9то десни ребра и счупване на 1-во ляво ребро, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от 2-2,5 месеца при условие, че не настъпят усложнения; счупване на гръдната кост, обусловило затруднение в движенията на снагата за период от 2,5-3 месеца; контузия на белите дробове, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване в областта на шиповидния израстък на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца; счупване на 3-та и 4-та предкиткови кости на дясната ръка, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 1,5-2 месеца. Излага, че по НОХД №431/25г. по описа на ВРС А.Н. бил признат за виновен за настъпилото ПТП с присъда №55/20.02.25г., влязла в сила на 14.07.25г. Твърди, че посоченият автомобил е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че след ПТП ищецът е откаран в МБАЛ Св.Анна –Варна, където са назначени изследвания и е извършена операция по спешност – торакоцентеза и дренаж, като е преведен в гръдна хирургия, където е пролежал от 13.07.23г. до 20.07.23г. Сочи, че на 24.07.23г. постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на болницата за оперативно лечение и бил изписан на 26.07.23г., а на 27.07.23г. постъпил в МБАЛ Майчин дом-Варна за оперативно лечение и бил изписан на 29.07.23г. Ново оперативно лечение било проведено на 07.09.23г. и 05.04.24г., като му била предписана и физиотерапия поради ограничение на движението на пръстите и дясна длан. Твърди, че многократно е посещавал курс по физиотерапия, но функциите на крайника не били възстановени изцяло. Твърди, че на 20.11.23г. е заявил пред ответника претенция за обезвреда, като с писмо от 15.02.24г. ответникът отказал да изплатил обезщетение за неимущ.вреди и не се произнесъл по претенцията за имущ.вреди. С нова покана от 31.07.25г. бил поканен да изплати обезщетение, като с писмо от 05.09.25г. одобрил обезщетение от 112950,80лв, от които 110000лв за неимущ.вреди и 2950,80лв за имущ.вреди, което било преведено на ищеца на 02.09.25г. Счита, че ответникът е в забава в плащането на обезщетенията за периода от 20.08.25г. до 02.09.25г. Излага, че ищецът продължава да търпи болки и затруднения при движение на увредените крайници, както и емоционален стрес от нанесените му увреждания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Ф. гр.София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че на ищеца е заплатена сумата от 112950,80лв, от която 110000лв–обезщетение за неимущ.вреди и 2950,80лв-обезщетение за имущ.вреди, която е преведена на 02.09.25г. Оспорва ищецът да търпи посочените неимущ.вреди, като счита претендирания размер за завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй като последният пътувал в автомобила 3 без да постави задължителния предпазен колан. Оспорва претенциите за законна лихва, като счита, че на осн. чл.558, ал.7 КЗ задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.2, б.а КЗ и чл.497 вр. чл.558, ал.1 КЗ.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищецът е заявил пред ответника претенция за обезвреда и че последният е заплатил на 02.09.25г. сумата от 112950,80лв, от която 110000лв–обезщетение за неимущ.вреди и 2950,80лв-обезщетение за имущ.вреди.

С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти – противоправно и виновно деяние, претърпени неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер, причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносния резултат, изпадане на ответника в забава, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцовата страна при довеждане, във връзка с доказване обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно – претърпените болки и страдания.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД №431/25г. на ВРС.

ДОПУСКА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА И

АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача: Вещите лица след запознаване с материалите по делото и личен преглед на ищеца, да отговорят на въпросите :

1.Какви травматични увреждания е получил ищецът вследствие на ПТП, настъпило на 07.07.23г.? Лечими ли са травм.увреждания и какъв е периодът на лечение?

2.Към настоящия момент налице ли са ограничения в движението на китката и пръстите на десен горен крайник, ако да, какъв е процентът на ограничение в движението и какъв е периодът на лечение или травмата е за цял живот?

3.Отразяват ли се на качеството на живот на ищеца травмите, получени при ПТП, ако да, по какъв начин и за какъв период?

4. Лек автомобил марка „БМВ“, модел „316“ с рег. № ******** оборудван ли е с предпазни (обезопасителни) колани на всички места в автомобила, ако не – за колко от пасажерите са предвидени предпазни колани?

За колко пътници е обособена задната седалка на автомобила? Кой пътник е пътувал на задната седалка на автомобила непосредствено преди настъпване на ПТП?

5.Каква е ролята на предпазните колани и те достатъчно надежно ли са изготвени, за да предпазят пътниците?

6.Пострадалият бил ли е с поставен предпазен (обезопасителен) 4 колан и ако не е бил обезопасен – как това е повлияло за причиняване на получените при ПТП наранявания и това повлияло ли е върху степента на получените от него телесни увреждания?

7. Да се индивидуализира механизмът на получените увреждания на пострадалия, като се посочи конкретното място в автомобила, на което е седял всеки един от тях и да се посочи конкретното от контакт с кой/кои детайли от вътрешната част на купето на автомобила са нанесени уврежданията му? С оглед характера и степента на уврежданията, налице ли са данни за свободно инерционно движение в купето на автомобила, респ. извън него на тялото на ищеца?

8 . Има ли ищецът установени травматични увреждания от ПТП, които категорично сочат да са получени в резултат на употребата на обезопасителен колан?

9. Ако пострадалият беше с поставен обезопасителен колан щеше ли да получи наранявания, какви и с каква степен? В процесния случай поставен предпазен колан можеше ли да предотврати настъпилите при ищеца травматични увреждания и ако отговора е положителен в каква степен?