Определение № 405 от 20.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. София, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000408 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

В молба с вх. № 11 236 от 24.04.2024 г. адвокат Ч. Н. Д. - пълномощник на Д. К. К. от гр.

***, в качеството й на ищец и на законен представител на малолетната Л. Е. К. от гр. ***, сезирал съда с искане за изменение на решение № 262 от 18.04.2024 г. по настоящето дело в частта за разноските.

Изтъква, че присъдените на ответника разноски били прекомерни, като следвало да се отчете факта, че фирмата станала причина за завеждането на иска, а нейният управител и собственик без да има наследствени права лишил ищците от достъп до наследственото имущество и финансовите средства, осигурени им от наследодателя. Освен това делото не било с правна сложност и протекло в три съдебни заседания общо на двете съдебни инстанции.

При конкретния материален интерес минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 т Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, бил 5 520 лева. Съгласно приетото в Решението на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 националният съд бил длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Молбата е решението да бъде изменено в частта за разноските, като присъдения на ответника размер от 6 699 лева за всяка една от ищците, бъде намален.

1

В писмения отговор ответникът по молбата „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД- гр. Самоков, област София, чрез пълномощника адвокат В. Б., я оспорва като неоснователна.

Размера на присъдените разноски съответствал на сложността на делото, която била по висока от тази на обикновените търговски спорове, като в едно производство били разгледани няколко обективно и субективно съединени иска. Общият материален интерес на предявените искове бил 199 500 лева и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размера на нормативно предвиденото минимално адвокатско възнаграждение бил 12 630 лева, а платеното от ответника - 8 650 лева, т.е под нормативно определения минимален размер. Недопустимо било при отхвърлена в по - голямата й част искова претенция ответникът, който не бил предизвикал правния спор, да бъде ощетяван с необосновано намаляване на разноските, които направил за осигуряването на защита на своя интерес.

Молбата е искането за допускане на изменение на решението в частта за разноските да бъде оставено без уважение.

Съдът съобрази следното.

Молбата е подадена в установения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок и е процесуално допустима, тъй като пълномощникът на молителките е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разясненията в т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, съдът намира, че в конкретния случай те определят по - висока степен на сложност на делото.

В неговия предмет са включени, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване, кондикционен иск и два иска с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ за уреждане на имуществените последици между ответното дружество и ищците, в качеството им на наследници на прекратил участието си на основание чл.125, ал.1, т. 1 от ТЗ -3- съдружник. Характеристиката на втория иск определя по - висока степен на фактическа сложност на делото, с оглед извършването на процесуални действия по събирането на доказателства за установяване на имущественото състояние на дружеството и задължително изслушване на заключение на счетоводна експертиза за изготвяне на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Правната сложност е обусловена от 2 спецификата на отношенията между съдружниците в търговското дружество във връзка с упражняването на предоставените им от закона и дружествения договор права и изпълнението на произтичащите пак от тях задължения, като предпоставка за определянето на размера на дружествения дял от имуществото на дружеството, съобразно дела на починалия съдружник в неговия капитал, както и на частта от него, която ищците на основание чл. 129, ал.1, пр. 2 от ТЗ наследяват.

Цената на адвокатската защита при общ материален интерес на предявените искове 199 500 лева, определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 12 630 лева, а платеното от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстационното производство е 8 650 лева - около 1/3 под нормативно определения минимален размер.

От преценката, извършена след обсъждането на изброените обективни факти, не може да се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, което да обосновава извод за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, обуславяща намаляване на размера на договорения адвокатски хонорар.

В съответствие с изложеното, искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заплатен в първоинстанционното производство, следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение във въззивното производство, следва да бъде съобразено принципното положение в т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Във въззивното производство ответникът е бил представляван от същите процесуални представители по силата на пълномощно, приложено на л. 26 от делото. В кориците на делото обаче, липсват както договор за правна помощ, в който да е посочена уговорена цена на адвокатското възнаграждение, така и доказателства, удостоверяващи неговото плащане. При това положение присъждането на разноски в полза на ответника не се дължи и в тази част определението, с което въззивниците са осъдени да му заплатят сумата 6 999 лева, подлежи на отмяна.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от Д. К.

К. от гр. ***, действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетната Л.

3

Е. К. от гр. ***, чрез пълномощника адвокат Ч. Д., за изменение на решение № 262 от 18.04.2024 г. по т.д. № 408/ 2023 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав в частта, с която Д. К. К. от гр. ***, действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетната Л. Е. К. от гр. ***, е осъдена да заплати на „АИ-ТИСИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 6 699 лева, представляваща разноски, направени от ответника в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

ДОПУСКА на основание чл. 248 от ГПК изменение на решение № 262 от 18.04.2024 г. по т.д. № 408/ 2023 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав в частта, с която Д. К. К. от гр. ***, действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетната Л. Е. К. от гр. ***, е осъдена да заплати на „АИ-ТИ-СИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 6 699 лева, представляваща разноски, направени от ответника във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба, като ПОСТАНОВИ

ОТМЕНЯ определението, с което Д. К. К. от гр. ***, действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетната Л. Е. К. от гр. ***, е осъдена да заплати на „АИ-ТИСИ“ ЕООД - гр. Самоков, област София на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 6 699 лева, представляваща разноски, направени от ответника във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба

-5-

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4