Решение № 101 от 26.03.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр. Лом, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102487 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Ц. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, чрез адвокат Р. Р. - вписан в АК - П., против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. ****. Предявени са: и с к за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД Договор за кредит № **** на 15.08.2023 г. поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т 10 вр. чл. 22 от ЗПК.

В исковата молба се твърди следното: Ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 3500 лв. за срок от 30 месеца, при годишна лихва от 41 %, при ГПР - 49,04 %. Към Договора за кредит е включена допълнителна услуга „Фаст“, даваща приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит, за която услуга е предвидено възнаграждение в размер на 1925 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 64,17 лв., ведно с погасителната вноска на кредита. На ищеца е предоставен погасителен план, в който е включено възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ като част от погасителната вноска на кредита. За срока на договора за заем в размер на 3500 лв. е следвало да върне сума в размер на общо 7518.58 лв. (главница, лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги). Счита, че Договор за потребителски кредит № **** е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № **** лихвеният процент по кредита е в размер на 41 %, а годишният процент на разходите е 49,0 1 %., като действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Твърди се, че кредиторът, вписвайки в контракта ГПР от 49,04 %, е заблудил 1 потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук - до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. П, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. кредиторът не е включил в договорения ГПР от 49,89 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по същество представлява скрита възнаградителна лихва (конструкция да прикрие действителните разходи по този кредит) и следва да бъде включена в ГПР. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот, законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. Твърди се, че е безспорно между страните по настоящето дело сключването на договор за потребителски кредит (ДПК) № **** на 15.08.2023 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищцата заем в размер на 900,00 лева, а ищцата се е задължила да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и допълнителна услуга „Флекси" съгласно условията на договора. От представените по преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказа по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищцата изрично е изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора 2 се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в процесния договор е посочен ГЛП, който е фиксиран за целия срок на договора и съгласно изискванията на закона не е необходимо изготвянето на методика, когато лихвеният процент е фиксиран. Не би ммогло да се приеме, че в ДПК липсва лихвен процент, който е очевиден от представения от ищеца екземпляр на договора за кредит.В процесния договор е посочен и годишният процент на разходите, който също е фиксиран като абсолютна процентна величина. В такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия.

Въпреки това е разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. В този изричен смисъл е Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 611/2020 г. на ПОС, Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на ПОС. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е със стойност, по-висока от ГЛП, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него, а е резултат от начина на изчисляване на ГПР съгласно изискванията на закона. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Счита, че двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР.

Закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Таксата за предоставената услуги „Флекси", включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски" по волята на клиента, не отговаря на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлява такъв разход и не следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за 3 потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Таксата за процесната допълнителна услуга би представлявала условие за кредита, ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не е така в случая. Доколкото е сигурно, предвид националната правна уредба и посочените правила на Директива 2008/48/ЕО, че разходите за допълнителни услуги, които съставляват условие за предоставяне на кредита, са част от общия размер на разходите за потребителя, а оттам и следва да са включени в обхвата на ГПР, то това не е така по отношение на разходите за допълнителни услуги, които не съставляват такова условие. В допълнение следва да се посочи също, че уговорената между кредитора и длъжника възможност за „отлагане и намаляване на вноски" е правна възможност, която кредиторът по настоящия кредит е решил да предостави на ищцата. с цел да я улесни при заплащането/връщането на уговорените суми. По този начин, с предоставянето на тази допълнителна услуга, ищцата е сигурна, че в случай на невъзможност да заплати задължението си, няма да се пристъпи незабавно към предсрочна изискуемост и да трябва да плати цялата сума незабавно, губейки преимуществото на срока по договора за кредит. Видно от обстоятелствата по делото, длъжникът не е бил в състояние да плаща и ако не е било сключено това допълнително споразумение, ищцата се е възползвала от закупената допълнителна услуга като е отложила плащането още на четвъртата вноска от погасителния си план. Няма пречка потребителят да поиска отлагане и/или разсрочване и без да закупена процесната допълнителна услуга, но кредиторът не би бил длъжен да се съгласи с такова отсрочване/разсрочване и за потребителят не би била налице сигурност. Закупувайки допълнителни услуги, кредитополучателят още към момента на подписването му изключва настъпването на подобен риск и си осигурява, че задължението му ще бъде отсрочено/разсрочено, така че да се намали икономическата тежест върху кредитополучателя. Закупуването на предоставената от кредитора допълнителна услуги, съобразно която длъжникът има право да се възползва от услуга, при която да бъде постигнато отлагане/разсрочване на дължимите вноски срещу заплащане на такса за тази допълнителна услуга, е базирано на допускане от страна на кредитополучателя, че има риск кредитополучателят да се окаже затруднен да изпълни навреме и в срок задължението си за плащане на някои вноски, при което да бъде обявена предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита. Тъй като тази допълнителна услуга се базира на допускане от страна на кредитополучателя, че има риск той да се окаже затруднен да изпълни навреме и в срок задължението си за плащане на някои вноски, разходите, базирани на това допускане, не следва да се включват в обхвата на общия размер на разходите за потребителя и в годишния процент на разходите, тъй като не отговарят на условията по чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО. Разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, и по съществото си представляващи възможност за „отлагане и намаляване на вноски", когато ползването на такива допълнителни услуги е условие за 4 отпускане на кредита, са част от годишния процент на разходите по кредита, но когато закупуването и ползването на такива допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, тези разходи не следва да се приемат като част от общите разходи по кредита за потребителя, респективно не са част от годишния процент на разходите.